Производството е по реда на чл. 190, ал. 1 във вр. с чл. 166, ал. 2 и 4 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по постъпила жалба на Сдружение на общинските болници в България гр. Чирпан, [адрес] против чл. 10, ал. 2, чл. 11, ал.1 и 2 и § 42, ал. 1 от ПЗР от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с ПМС № 47/13.03.2024 г., с искане за спиране на изпълнението на подзаконовия нормативен акт на основание чл.166, ал. 2, във връзка с чл. 190 от АПК.
Жалбоподателят иска спиране на изпълнението на нормативния административен акт, като счита, че предварителното му изпълнение би довело до накърняване на обществените интереси.
Ответникът представя административната преписка по приемане на оспорения подзаконов нормативен акт, като взема становище за неоснователност на искането за спиране на действието му.
Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, осмо отделение счита така отправеното искане за допустимо, но неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от АПК, оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. При допуснато по силата на закона предварително изпълнение съществува презумпция за наличие на основания по чл. 60, ал. 1 АПК за такова изпълнение, оборването на която е в тежест на лицето, за което административният акт създава задължения. Негова е и тежестта евентуално да докаже, че от предварителното изпълнение на акта ще възникнат значителни или трудно поправими вреди - чл. 166, ал. 2 АПК.
По силата на ТР № 5 от 08.09.2009г. на ВАС, разпоредбата на чл.166 ал.2 АПК е приложима по отношение на всички актове, с които е допуснато по силата на отделни закони предварително изпълнение на административния акт, когато законът не предвижда изрична забрана за съдебен контрол. В случая изрично е предвидена възможност съдът да спре предварителното изпълнение. Презумпцията не е необорима, но следва доказателствата за настъпване на неблагоприятни последици /имуществени и неимуществени вреди/ да са конкретни и убедителни. Основанията, подлежащи на установяване се съдържат в чл. 166, ал. 2 от АПК и са свързани с настъпването на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия. Чрез спиране изпълнението на административния акт при обжалването му се цели осигуряване защита на лицата, подали жалба или протест. В случая проверката за наличие на основанията за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК, се ограничава до установяване действието на оспорените разпоредби, в смисъл дали предварителното им изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда до постановяване на решението.
Такъв извод не може да се формира от данните по делото. Предпоставка за спиране от съда на изпълнението на решението е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в цитираната разпоредба. Липсата на нормативно регламентирани критерии, въз основа на които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, основен критерий се явява възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл.60, ал.1 от АПК, съответно възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя / арг. чл.166, ал.2 от АПК/. Освен тази предпоставка в тежест на оспорващия пред съда е да посочи и установи наличието на нови факти и обстоятелства, поради които иска спирането изпълнението на акта. В особеното искане такива не се изтъкват, не се обосновават и доказват. Самото особено искане е бланкетно, общо, а посочената от жалбоподателя последица от действието на оспорената норма-издаване на заповеди от РЗИ за разкриване на ТЕЛК в общинските болници не може да се разглежда като основание, предвидено в чл. 166, ал. 2, вр. чл. 166, ал. 4 и чл. 190, ал. 1 АПК за уважаване на искането за спиране на действието на обжалвания акт. То е извън кръга на основанията, предвидени в чл. 166, ал. 2 АПК, доколкото кодексът изисква посочване, обосноваване и доказване настъпването на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия.
Предвид това изложеното искане за спиране действието на оспорения подзаконов нормативен акт до окончателно решаване на въпроса за неговата законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Предвид горното, на основание чл. 190, ал. 1 във връзка с чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искане на Сдружение на общинските болници в България гр. Чирпан за спиране на изпълнението на чл. 10, ал. 2, чл. 11, ал.1 и 2 и § 42, ал. 1 от ПЗР от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, приет с ПМС № 47/13.03.2024 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.