Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 213, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП).

Образувано е по частна жалба на „Аква Системс“ ЕАД, чрез процесуален си представител, против определение № 661 от 20.06.2024 г., постановено по преписка № КЗК-353/09.05.2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания акт поради нарушение на материалния закон и прави искане за отмяната му.

Ответниците – община Малко Търново и Обединение „Води-Малко Търново“ ДЗЗД, в писмени становища оспорват частната жалба и молят обжалваното определение да бъде оставено в сила. Вторият ответник претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение приема частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение, на основание чл. 213, ал. 1, т. 1 и чл. 217, ал. 1 ЗОП, е оставена без разглеждане жалбата на „Аква Системс“ ЕАД против решение № D32613671/19.04.2024 г. на кмета на община Малко Търново за определяне на изпълнител по процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на строително-монтажни дейности за ремонт и реконструкция на участъци от водопроводна мрежа в с. Граматиково, община Малко Търново по проект: № BG06RDNP001-7.021-002 „Рехабилитация на водоснабдителната система и съоръжения в с. Граматиково, общ. Малко Търново”, открита с решение № F428659/02.10.2023 г. на възложителя, производството по преписката е прекратено и на жалбоподателя е възложено да заплати на ДЗЗД „Води-Малко Търново“ направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева.

За да постанови този резултат, КЗК приема, че с решение № D32613637/20.12.2023 г. възложителят отстранява жалбоподателя от процедурата, като на първо място е класиран участникът ДЗЗД „Прогрес 2021“. Излага съображения, че за това решение „Аква Системс“ ЕАД е надлежно уведомено, като го обжалва, но поради оттегляне на жалбата, производството спрямо него е прекратено с решение № 327/28.03.2024 г. От КЗК е прието, че това решение не е обжалвано от дружеството, поради което за този участник решението на възложителя влиза в сила и постановеното последващо решение № D32613671/19.04.2024 г., с което отново е отстранено от процедурата не засяга негови права и същото няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на § 2, т. 13 ДР ЗОП, поради което образуваното пред комисията производство е недопустимо.

Определението е правилно.

Законосъобразен е изводът на КЗК, че жалбоподателят не е заинтересован участник по смисъла на § 2, т. 13 ДР ЗОП.

От данните по делото е безспорно установено, че „Аква Системс“ ЕАД е отстранено от процедурата с решение № D32613637/20.12.2023 г. на кмета на община Малко Търново. Това решение е оспорено от жалбоподателя, но същият оттегля жалбата си, поради което е оставена без разглеждане и образуваното пред КЗК производство в тази част е прекратено. Следователно, решението на възложителя от 20.12.2023 г. за отстраняването му от участие в процедурата е влязло в сила за жалбоподателя. Правилно в обжалваното определение е прието, че оспорването на това решение от друг участник в процедурата и частичната му отмяна не ползва жалбоподателя, тъй като в акта си КЗК обсъжда единствено нарушенията, допуснати по отношение на избрания за изпълнител ДЗЗД „Прогрес 2021“ по повод подадената жалба от Обединение „Води-Малко Търново“ ДЗЗД - участник, класиран на второ място, но не обсъжда правилността на решението на възложителя по отношение на отстранените от процедурата и необжалвали участници. В подкрепа на това е и фактът, че комисията с протокол № 4 и в изпълнение на указанията, дадени с решението на КЗК, разглежда повторно и единствено ценовото предложение на участника ДЗЗД „Прогрес 2021“, след което възложителят постановява решението си от 19.04.2024 г. за избор на изпълнител, с което отново посочва всички отстранени участници, като мотивите за отстраняване на жалбоподателя и в двете решения са идентични. Следователно, жалбоподателят разполага с правен интерес за обжалване на първоначалното решение за отстраняването му от процедурата, но такъв не е налице за последващото решение, поради което спрямо него е изпълнена хипотезата на чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗОП за прекратяване на производството.

Изложените в последващия акт на възложителя съображения за отстраняването на „Аква Системс“ ЕАД следва да се приемат за такива с уведомителен характер, тъй като е налице изрично позоваване на проведеното предишно производство и влязлото в сила решение на КЗК, с което е отменено предходното решение на кмета на община Малко Търново за определяне на изпълнител и преписката е върната на възложителя за продължаване на процедурата от етапа на разглеждане и оценка на ценовото предложение на участника ДЗЗД „Прогрес 2021“. Този втори акт на възложителя не възстановява фактическото положение, съществуващо към момента на постановяване на първото му решение, защото по отношение на жалбоподателя вече е налице влязъл в сила административен акт, с който той е отстранен от участие в процедурата. Както правилно приема КЗК, предвид настъпилия стабилитет спрямо „Аква Системс“ ЕАД на предходното решение на възложителя дружеството загубва качеството на заинтересован участник по смисъла на § 2, т. 13 ДР ЗОП, поради което не е активно легитимирано да обжалва издадения впоследствие акт на кмета на община Малко Търново. Наличието на правен интерес е задължителна процесуална предпоставка за сезиране на комисията при възникнал правен спор. В случая такъв правен интерес за жалбоподателя липсва, което обуславя процесуалната недопустимост на жалбата му срещу последващия акт на възложителя за определяне на изпълнител по процедурата за възлагане на обществената поръчка.

Ето защо, като оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството, КЗК постановява законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.

Искането на ответника Обединение „Води-Малко Търново“ ДЗЗД за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно, тъй като доказателства за извършване на такива не са представени.

По изложените съображения Върховният административен съд, четвърто отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 661 от 20.06.2024 г., постановено по преписка № КЗК-353/09.05.2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията.

Определението не подлежи на обжалване.