Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика“ (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Калоферова, срещу Решение № 1617/12.03.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 4583/2023 г., с което, по жалбата на „Терра Системс“ ЕООД, ЕИК 203593668, е прогласена нищожността на Ревизионен акт (РА) № Р-22221921005615-091-001/08.08.2022 г., издаден от В. Димитрова – началник сектор, възложил ревизията, и от Е. Петрова – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден от директора на дирекция ОДОП София с Решение № 277/06.03.2023 г. и преписката е изпратена на изпълнителния директор на НАП за администриране и произнасяне съобразно мотивите на решението.
С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното съдебно решение, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд и присъждане на разноски.
За да прогласи нищожността на РА, след анализ на нормите на чл. 8, ал. 1, т. 3, чл. 12, ал. 6, чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП съдът е дефинирал компетентността по регламентацията в ДОПК и ЗНАП като териториална, универсална и извънредна. Посочил е, че правилото на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК препятства обосноваване на извод, че сама по себе си дерогацията на териториалната компетентност, следствие от чл. 12, ал. 6 ДОПК, поражда универсална компетентност. Според АССГ универсалната компетентност за възлагане на ревизии принадлежи единствено на изпълнителния директор на НАП с възможност за делегиране на негов заместник. С тези доводи съдът заключава, че РА е издаден при липса на компетентност на възложилия ревизията орган и от орган, който не отговаря на изискванията на чл. 119, ал. 2 ДОПК.
Настоящият касационен състав намира, че за да извърши проверка на оспореното първоинстанционно решение по реда на чл. 218 АПК, включително за съответствието му с материалния закон, за което съгласно чл. 218, ал. 2 от кодекса следи служебно, е длъжен да съобрази отговора на въпроса, поставен за тълкуване пред Общото събрание на съдиите от колегиите (ОСС) на ВАС по образуваното на 27.09.2024 г. тълкувателно дело № 2/2024 г.: „Нищожен ли е ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), определен със заповед по чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК на директора на друга ТД на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП (ЗНАП), по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция?“.
По тези съображения настоящото съдебно производство следва да се спре до постановяването на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2/2024 г.
Мотивиран така и на основание чл. 253 и чл. 292 ГПК вр. пар. 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от открито съдебно заседание от 18.09.2024 г., с което е даден ход на устните състезания.
СПИРА производството по адм. д. № 4342/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение до постановяване на тълкувателно решение от ОСС на ВАС по тълкувателно дело № 2/2024 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.