Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по частна жалба на Г. Б. Г. срещу определение № 2625 от 29.07.2024 г. по адм. дело № 623/2024 г. на Административен съд – Плевен. В нея се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му, като се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба – „Милтех“ ЕООД, не е изразил становище по същата.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

С обжалваното определение АС – Плевен е признал, че жалбоподателят Г. Б. Г. няма достатъчно средства да заплаща такси и разноски по делото и го освободил от задължение да внася такси и разноски. Определението в тази част е влязло в сила и не е предмет на касационната проверка. Съдът е оставил е без уважение искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ, както и е оставил без разглеждане жалбата на оспорващия и е прекратил производството по делото.

Съдът е посочил, че е сезиран с молба вх. № 4177 от 24.07.2024 г., подадена от Г. Г., с която обжалва бездействието на „Милтех“ ЕООД по подадено от него заявление на 16.07.2024 г. по член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (Общ Регламент за защита на данните), с което е поискал да му бъдат предоставени обработвани от дружеството лични данни на жалбоподателя, посочени в чл. 54 от Закона за защита на лични данни и лични данни на свързани с него лица. Предвид изложените обстоятелства в молбата съдът е приел, че е сезиран с жалба по чл. 39 ЗЗЛД.

Съдът е установил, че по делото е приложено заявление за достъп до обработвани лични данни, адресирано до „Милтех“ ЕООД и изпратено по електронна поща, без доказателства, че същото е получено от администратора на лични данни – няма входящ номер и дата, а разпечатката от електронната поща не представлява доказателство, че заявлението е достигнало до дружеството. На следващо място съдът е констатирал, че заявлението е подадено на 16.07.2024 г., а жалбата до съда е депозирана на 22.07.2024 г., т.е. преди да е изтекъл срокът по член 12, § 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2016/679, който е един месец от получаване на искането, с възможност да бъде удължен с още два месеца. При това положение е приел, че жалбата е подадена преждевременно. Към датата на произнасяне от съда с обжалваното определение също не е изтекъл едномесечният срок, съответно липсва предмет на оспорване и жалбата се явява недопустима.

С оглед изложените фактическите и правни обстоятелства, свързани с допустимостта на оспорването, съдът е преценил, че не е налице основание за уважаване на искането за предоставяне на правна помощ. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат.

Върховният административен съд намира, че съдът правилно е приел жалбата за недопустима предвид преждевременното ѝ подаване и съответно, че отсъства годен за обжалване акт към датата на произнасяне с обжалваното определение. Съгласно член 12, § 3 и 4 от Регламент (ЕС) 2016/679, администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15 - 22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на данни за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго. Ако администраторът не предприеме действия по искането на субекта на данни, администраторът уведомява субекта на данни без забавяне и най-късно в срок от един месец от получаване на искането за причините да не предприеме действия и за възможността за подаване на жалба до надзорен орган и търсене на защита по съдебен ред. В съответствие с данните по делото съдът е достигнал до обоснован извод, че оспорващият не е изчакал изтичането на установените срокове преди да сезира съда с жалбата си. Към настоящия момент обаче срокът по член 12, § 3 от Общия регламент за защита на данните е изтекъл. По делото няма данни ответното дружество, в качеството на администратор на лични данни да е предоставил на заявителя информация по член 15 от Регламента. При това положение жалбата не се явява лишена от предмет, поради което определението в обжалваната част следва да се отмени. След връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия съдът следва отново да прецени искането за предоставяне на правна помощ с оглед допустимостта и евентуалната основателност на жалбата, съобразно критериите по чл. 23 и 24 ЗПрП.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2625 от 29.07.2024 г. по адм. дело № 623/2024 г. на Административен съд - Плевен в обжалваната част.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия, при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.