Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Ж. А. С. от гр. Пловдив, чрез процесуалния представител адв. Т. Евтимова против решение № 4166 от 10.05.2024 г., постановено по адм. дело № 2282/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Релевират се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост и в условията на евентуалност нищожност - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК.
Ответникът – Управителят на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез главен юрисконсулт П. Гълъбова, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение, Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на Ж. А. С. против Решение № РД-Е112-30/06.03.2018г. на Управител на НЗОК, с което, на основание чл.19, ал.7, т.2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) във връзка с прилагане на чл.20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, е отказано издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от Националната здравноосигурителна каса (формуляр S2), на задължително здравноосигурено по българското законодателство лице и е присъдил разноски. Съдът е приел, че издаденият оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
От фактическа страна е установено, че производството пред НЗОК е образувано по повод постъпило заявление с вх. № Е112-01-85/17.09.2016 г. от касационния жалбоподател, с което е поискано издаване на разрешение за получаване на лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК. Заявлението е разгледано от Комисия в НЗОК, назначена със Заповед № РД-18-8/23.01.2017 г., за разглеждане на искания за издаване на разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване (Комисията). Здравноосигуреното лице (ЗОЛ) Ж. А. С. е с диагноза „[диагноза]". Искането е за издаване на формуляр S2 за провеждане на планово лечение в лечебно заведение на територията на Република Кипър. Към заявлението за лечение в лечебно заведение на територията на ЕС са приложени копия от медицински документи релевантни досежно изискванията за отпускане на средства от НЗОК. С решение № РД-Е112-234/23.11.2016 г. на управителя на НЗОК е постановен отказ, относно предоставяне на разрешение за извършване на лечение извън държавата-членка по пребиваване на ЗОЛ. Недоволна от резултата, С. е подала жалба до Административен съд София - град. С решение № 2552/18.04.2017 г., по административно дело № 108/2017г., по описа на Административен съд София – град е отменено решението на управителя на НЗОК и е върната административната преписка за ново произнасяне от административния орган, с дадени задължителни указания за изискване на мотивирано становище от експерти, както и за изясняване на обстоятелството, дали кипърското лечебно заведение се финансира от публичната система на задължително здравно осигуряване. С решение № 12765 от 25.10.2017 г., по административно дело № 6979/2017 г. на Върховния административен съд (ВАС) - шесто отделение, съдебният акт е оставен в сила. Комисията е изпратила преписката до национален консултант по неврохирургия, определен със заповед на министъра на здравеопазването, до председател на Българското дружество по неврохирургия, и до гл. секретар на медицинското дружество, с молба за експертно становище по конкретно поставените въпроси. След запознаване с полученото становище, Комисията е приела същото за сведение, с оглед получаване на отговор и от останалите консултанти, до които е изпратено копие от преписката. На 05.02.2018 г. в деловодството на НЗОК е постъпило експертно писмено становище национален консултант по неврохирургия. С оглед описаното, управителят на НЗОК е отказал издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване на лицето(формуляр S2). Прието е, че не са налице предпоставките за издаване на разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване (формуляр S2), предвидени в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност. В тази насока е прието, че лечението, за което се иска разрешение е сред обезщетенията, предвидени в българското законодателство и заплащани от Националната здравноосигурителна каса, но лечебното заведение в Кипър - AIMIS Spine (Американски институт по минимално инвазивна хирургия) не работи с държавното здравно осигуряване и исканото лечение не може да бъде предоставено срещу издаден европейския формуляр за планово лечение S2, следователно не може да бъде финансирано от НЗОК. Напротив, лечението може да бъде осъществено в Република България в оправдан от медицинска гледна точка срок, като се вземе предвид текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на неговото заболяване. Прието е, че съгласно член 20, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕО) № 883/2004, въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени от законодателството на държавата-членка, в която пребивава лицето и в която то може да получи това лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на неговото заболяване.
Настоящият състав на Върховният административен съд приема, че макар и формално в административния акт органа да е посочил, че се издава при съобразяване с указанията на съда, дадени в мотивите на предходното решение на ВАС, с което е отменен постановения административен акт от 2016г, същият не ги е изпълнил, защото отново не е изложил мотиви - фактически основания за постановения отказ.
В разпоредбата на чл. 177, ал. 2, изр. първо от АПК изрично е посочено, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. При систематичното тълкуване на правната норма в контекста на ал. 1 от чл. 177 от АПК, следва да се приеме, че се имат предвид правните ефекти на съдебното решение. Настъпилата материалноправна промяна следва да бъде зачитана от всеки, понеже субективните предели на решението за отмяна на административния акт имат правно действие не само по отношение на страните по делото. Отменителното решение е задължително, както за административния орган, така и за решаващия съдебен състав, който се произнася за законосъобразността на административния акт предвид установената фактическа обстановка по спора, при идентичност в предмета и на приложимата правна норма. Следователно санкцията на чл. 177, ал. 2 от АПК, е свързана с неизпълнение на задължение, посочено в мотивите на съдебен акт, постановен по спор, който се ползва със сила на пресъдено нещо.Това обстоятелство не е било съобразено и от първоинстанционния съд понастоящем.
С решение № 12765 от 25.10.2017 г., по административно дело № 6979/2017 г. на Върховния административен съд в мотивите си е посочил, че отказът за издаване на предварително разрешение за лечение е мотивиран със заключението, че лечението може да бъде осъществено в Република България. Заключението се е основавало на две експертни становища, в които не е било уточнено кое точно е лечението, което може да бъде осъществено в Република България и в какъв оправдан от медицинска гледна точка срок може да се предостави с оглед текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на заболяването. Не са били посочени лечебните заведения, специалистите и продължителността на най-кратките срокове. Не са посочени и кои са неврохирургичните клиники, които имат необходимата апаратура и опит, и в какъв срок могат да извършат лечението. Не са обобщени наличните данни относно цялостното здравословно състояние на лицето и вероятното развитие на заболяването, за да се прецени необходимостта от лечението и срока, в който е необходимо да бъде проведено.
При втория постановен отказ, становищата, представени от проф. Г. и доц. Б. са бланкетни. От същите не се изясняват правнорелевантните за издаване на акта обстоятелства, а именно: В кои конкретни лечебни заведения на територията на Република България би могло да се осъществи оперативното лечение, за което кандидатства заявителя, какви методи се използват в тях - прилага ли се методът, използван в Американския институт за минимално инвазивна хирургия, Кипър или други методи с аналогични резултати и в какъв срок може да се получи обичайно такова лечение на територията на България, с оглед възможното развитие на болестта и текущото здравословно състояние на заявителя. При повторното си произнасяне управителят на НЗОК не е изпълнил задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на процесуалния и материалния закон. От събраните по преписката експертни становища гореизброените обстоятелства не са били изяснени.
Въпреки това обаче е пристъпил към издаване на акта, като е постановил повторно отказ за издаване на разрешение за лечение в държава-членка, извън държавата по пребиваване. В мотивите си, при липса на събрани доказателства установяващи това, органът приема, че „лечението е сред обезщетенията, предвидени в българското законодателство“, но „лечението може да бъде осъществено в Република България в оправдан от медицинска гледна точка срок, с оглед текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на неговото заболяване“.
Изводът на първоинстанционния съд, че лечебното заведение извън Република България следва да е финансирано от публична система на здравеопазването, за да е налице едно от двете кумулативно изискуеми основания за изплащане на сумите по проведеното лечение е неправилен. Едно от законовите изисквания за изплащане на сумите е въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени от законодателството на държавата в която пребивава съответното лице.
За да се отстрани нежеланата привидност, че процесния акт е породил правни последици, нищожността му следва да бъде обявена на основание чл. 177, ал. 2 и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката да бъде изпратена на компетентния административен орган, който трябва да издаде административен акт при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Акцесорната претенция за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена. Според чл. 38, ал. 2, изр. първо от Закон за адвокатурата (ЗА) в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Анализът на нормата на чл. 38, ал. 1 ЗА дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна, не се презумира. По делото не е приложен договор за правна защита и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, съответно не може да бъде направен извод за наличие на необходимите предпоставки на чл. 38, ал. 1 от ЗА за оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предложение първо, чл. 173, ал. 2 във връзка с чл. 177, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4166 от 10.05.2024 г., постановено по адм. дело № 2282/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за нищожно Решение № РД-Е112-30/06.03.2018г. на Управител на НЗОК, с което, на основание чл.19, ал.7, т.2 от Закона за здравното осигуряване във връзка с прилагане на чл.20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, е отказано издаване на предварително разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от Националната здравноосигурителна каса (формуляр S2), на задължително здравноосигурено по българското законодателство лице.
ИЗПРАЩА преписката на Управителя на Национална здравноосигурителна каса за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.