Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на ръководителя на Структурата за наблюдение и докладване по Програмата за икономическа трансформация, компонент "Интелигентна индустрия" на Националния план за възстановяване и устойчивост (СНД) срещу Определение №1880 от 15.10.2024 г. на Административен съд (АС) – Сливен по частна жалба с вх. №СД-01-01-3035 от 14.10.2024 г.

С определението съдът е оставил без разглеждане частната жалба на ръководителя на СНД срещу Определение №1798 от 04.10.2024 г. по адм. дело № 314/2024 г. на АС – Сливен.

Частният жалбоподател - ръководителят на Структурата за наблюдение и докладване по Програмата за икономическа трансформация, компонент "Интелигентна индустрия" на Националния план за възстановяване и устойчивост счита, че определението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и нарушаване на правото му на защита.

Излага, че положителните и отрицателните предпоставки за допустимостта на искането са изброени в чл. 27 АПК, съответно за неговата редовност - в чл. 29 АПК. В случай че прецени, че искането е недопустимо, тъй като са налице отрицателните производствени предпоставки, или липсват положителните такива, както и че искането не е редовно и нередовността не е отстранена по реда на чл. 30, ал. 1 и 2 АПК, органът може да прекрати административното производство. Във всички тези случаи, когато органът се произнесе изрично и откаже да разгледа представения пред него въпрос по същество, за отправилия искането е налице субективно потестативно право на обжалване на изричния отказ пред съда - чл. 197, ал. 1 АПК. Тоест, правото на оспорване по визирания ред съществува само по отношение на изричен отказ на административен орган въобще да разгледа по същество отправеното до него искане. С оспорения административен акт обаче, ръководителят на СНД се е произнесъл по същество на отправеното до него искане за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост, отправено от „Грийнярд тех парк“ ООД. Искането е било разгледано по същество в неговата съвкупност и цялост по надлежния ред и съобразно Критериите за оценка.

Твърди, чe липсата на специална подсъдност по отношение на актовете, издавани на основание чл. 15, ал. 10, т. 2 от Постановление №114 на Министерския съвет от 08.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост (ПМС №114/2022 г.), води до заключението, че в конкретния случай волята на законодателя е същите да подлежат на съдебен контрол по общия ред за обжалване на индивидуален административен акт. Решаващият състав по адм. дело № 314/2024 г. на АС - Сливен не е имал основание да разгледа делото по реда на раздел IV от глава десета на АПК, съответно не е било налице основание частната жалба срещу Определение №1798 от 04.10.2024 г. да бъде оставяна без разглеждане. С постановяване на определението е нарушено правото му на защита.

Прави искане определението да бъде отменено.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

За да постанови определението си първоинстанционният съд е посочил, че частната жалба на ръководителя на СНД е срещу Определение №1798 от 04.10.2024 г. по адм. дело № 314/2024 г., с което на основание чл. 200 АПК, във връзка с чл. 32 ПМС № 114/2022 г., е отменено Решение №РД-02-16-436 от 23.05.2024 г. на ръководителя на СНД и административната преписка му е върната за процедиране на подаденото от „Грийнярд тех парк“ ООД проектно предложение, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.

Изложил е, че постановеното по делото определение е по реда на чл. 197 и следващите от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство, като в случая това е „Грийнярд тех парк“ ООД. Административният орган не е страна в административното производство, поради което и не попада в кръга на лицата имащи право на жалба по реда на чл. 200, ал. 2 АПК. Частната жалба е подадена срещу акт, който не подлежи на касационно оспорване от подателя й, който е административния орган, чийто акт е отменен.

Предвид посоченото и на основание чл. 231 във вр. с чл. 213а, ал. 2 и чл. 215, т. 4 АПК, АС – Сливен е оставил без разглеждане частната жалба на ръководителя на СНД срещу Определение №1798 от 04.10.2024 г. по адм. дело № 314/2024 г. на АС – Сливен.

Определението е правилно.

Инстанционен контрол за законосъобразността на съдебния акт, постановен в производство по реда на чл. 197 - 201 АПК, може да бъде направен само ако съдът е сезиран с жалба от страна, на която законът е предоставил право на обжалване. Член 200, ал. 2 АПК изрично определя правните субекти, които са носители на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК. Между тях не е административният орган, тъй като той не е страна в административното производство, а решаващ орган. Съгласно чл. 15, ал. 1 АПК, страна в административния процес може да бъде и административният орган, но това става само на фазата на съдебното, не и на фазата на административното производство. На фазата на административното производство административният орган е решаващ, овластен от закона орган да издаде определен административен акт, съответно – да извърши административна услуга. Поради това той, с оглед на чл. 200, ал. 2 АПК, не е носител на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК.

Спорният въпрос в случая е приложим ли е бил приетият от АС – Сливен ред по чл. 197 и сл. АПК за разглеждане на жалбата на „Грийнярд тех парк“ ООД, за да се приеме, че жалбата на административния орган срещу постановеното от него определение е недопустима.

След отправено до съответния административен орган искане за образуване на административно производство, възниква неговото задължение, ако са налице изискуемите от закона предпоставки за допустимост на искането и ако то е редовно, да се произнесе по искането по същество. Ако искането е недопустимо или е нередовно и нередовността не е отстранена в срок, органът може да откаже да разгледа представения пред него въпрос по същество и да прекрати производството по искането. В този случай изричният отказ подлежи на обжалване по реда на чл. 197 и сл. АПК. Това съдебно производство има за цел да установи законосъобразността на преценката на административния орган за недопустимост и/или нередовност на искането, с което е сезиран, но не и установяването налице ли са основанията за издаване на искания административен акт.

Видно от чл. 8, ал. 1 ПМС №114/2022 г. при процедура чрез подбор на предложения за изпълнение на инвестиции се извършва: 1. оценяване на всяко предложение, подадено в определения срок, което включва: а) оценка на административното съответствие и допустимостта; б) техническа и финансова оценка; 2. класиране на предложенията, чиято оценка е по-голяма или равна на минимално допустимата по чл. 16, ал. 1, в низходящ ред; 3. определяне на предложения, за които се предоставят средства от Механизма.

Съгласно чл. 15, ал. 1 ПМС №114/2022 г., на основание на която разпоредба е издаден обжалваният в първоинстанционното производство административен акт, оценката на административното съответствие и допустимостта се извършва от членове на оценителната комисия, като те могат да бъдат подпомагани от помощник-оценители. Когато при оценката по ал. 1 се установи липса на документи и/или друга нередовност, комисията еднократно изпраща на кандидата уведомление за установените нередовности и определя срок за тяхното отстраняване, който не може да бъде по-кратък от 7 дни. Уведомлението съдържа и информация, че неотстраняването на нередовностите в срок може да доведе до недопускане на предложението до техническа и финансова оценка и прекратяване на производството по отношение на кандидата. Отстраняването на нередовностите не може да води до промени по същество (чл. 15, ал. 2 ПМС №114/2022 г.). Въз основа на извършената оценка на административното съответствие и допустимостта комисията по чл. 10, ал. 1 изготвя списък на предложенията, които не се допускат до техническа и финансова оценка. В списъка се посочват и основанията за недопускане. Списъкът се публикува на интернет страницата на структурата за наблюдение и докладване и в информационната система за Механизма, а за недопускането се съобщава на всеки от кандидатите, включени в списъка, по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс (чл. 15, ал. 3 ПМС №114/2022 г.). Кандидат, чието предложение е включено в списъка по ал. 3, може писмено да възрази пред ръководителя на структурата за наблюдение и докладване в едноседмичен срок от съобщаването. (чл. 15, ал. 4 ПМС №114/2022 г.). След извършване на проверка от определени от ръководителя на СНД лица и изготвяне на писмено становище от тях, ръководителят на структурата за наблюдение и докладване се произнася по основателността на възражението в 3-дневен срок от получаването на становището. При произнасянето си той или връща предложението за техническа и финансова оценка или прекратява производството по отношение на кандидата, чието предложение не е допуснато до техническа и финансова оценка (чл. 15, ал. 10 ПМС №114/2022 г.). Съгласно чл. 32 ПМС № 114/2022 г., административните актове, издадени в производствата по това постановление, се оспорват по реда на АПК.

Видно от посочената правна уредба производството, приключило с обжалвания в първоинстанционното производство административен акт, е за преценка на административното съответствие и допустимостта на подаденото предложение за изпълнение на инвестиция. В него, съгласно чл. 15, ал. 2 ПМС № 114/2022 г., се преценява и редовността на предложението. Обстоятелството, че конкретните предпоставки за допустимост и редовност се съдържат в ПМС № 114/2022 г., в посочените в него актове и в документа по чл. 5, ал. 1, т. 1 от Постановлението и допълват тези в чл. 27 и чл. 30 АПК не може да доведе до различен правен извод. Липсва правна регламентация, че редът по чл. 197 и сл. АПК е приложим, само ако производството по дадено искане е прекратено на основанията посочени в АПК. В случая, в една макар и по-усложнена процедура, а именно – чрез назначаване на оценителна комисия и помощник-оценители, е извършена именно преценка на редовността и допустимостта на предложението на кандидата. Производството е приключило с издаването на акт, с който то е прекратено, като предложението на „Грийнярд тех парк“ ООД не е разгледано по същество, а именно - на етапа в който се извършва техническа и финансова оценка на предложенията.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че е било налице нормативно основание за прилагане на глава десета, раздел IV АПК и ръководителят на СНД не е легитимиран да оспорва постановеното от него определение.

Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение

ОСТАВЯ В СИЛА Определение №1880 от 15.10.2024 г. на Административен съд – Сливен по частна жалба с вх. №СД-01-01-3035 от 14.10.2024 г.

Определението е окончателно.