Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие (ДФЗ) – гр. София срещу решение № 379/26.03.2024 г., постановено по адм. дело № 116/2024 г. по описа на Административен съд София- област, с което по оспорване от Н. Й. Ц. от гр. Ботевград и с посочен съдебен адрес в гр. София е отменен АУПДВ с изх. № 01 – 230 - 6500/122 от 15.01.2024 г., издаден от посочения по – горе административен орган за установено за възстановяване на публично държавно вземане в размер на 47 993,33 лв., представляващо изплатена сума по подадено от Ц. заявление за предоставяне на „Помощ за подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното въздействието на руската агресия срещу Украйна през 2022 г.“ (Помощ за Украйна) В касационната жалба оплакванията са за допуснати от съда нарушения на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид, че касаторът сочи, че е неправилна преценката от страна на първостепенния съд на представените доказателства и необсъждането им в цялост това означава, че се релевира и оплакване за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което също е отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По повод подаденото от Н. Ц. заявление на 12.09.2022 г. по реда на Наредба № 5/27.02.2009 г., че отглежда площи от 17,27 ха засадени култури – вишни, същата не отговаря на условието по т. 4.3.4, б. „б“ от Указанията за прилагане на държавна помощ "Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за перодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна , тъй като подпомагането се извършва съобразно заявените площи по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци, но не повече от установените за подпомагане площи след извършени проверки на място. Според касатора неправилно и необосновано съдът е приел, че кредитирайки изцяло наведените доводи на бенефициера в жалбата, че административният орган следва да издаде АУПДВ да изиска възстановяване на недължимо платено подпомагане едва след изричното му произнасяне съгласно чл. 10б от Наредба № 5/27.02.2009 г. по заявлението, чрез уведомително писмо за извършените оторизации и финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2022 г. Този извод касационният жалбоподател счита, че е в противоречие със събраните по делото доказателства, неоспорени от Ц. и от които по безспорен начин е установено, че 17,27 ха площи, засадени с вишни не отговарят на условията за финансово подпомагане по директни плащания на площ за кампания 2022 г. Подробно в касационната жалба са описани условията за предоставяне на държавна помощ – подадено заявление по Наредба № 5/27.02.2009 г. и заявените площи да не са повече от установените за подпомагане. Твърди се, че никъде в Указанията за предоставяне на държавната помощ не е посочено, че изискване за допустимост е пряко и непосредствено обвързано с уведомяване или издаването на окончателен акт – уведомително писмо за оторизация и финансово подпомагане за съответната кампания 2022 г. след извършен последващ контрол през месец декември 2022 г., което е следствие от проведено производство по разглеждане на заявлението на кандидата по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2022 г. Според касатора предоставянето на посочената държавна помощ е обусловено от наличието на подадено заявление по Схема за обвързано подпомагане за плодове след извършени проверки, т.е. финансовото подпомагане по настоящата държавна помощ не е пряко обвързано с финансирането по заявление за подпомагане за кампания 2022 г.

Касационният жалбоподател излага доводи, че лишено от правна и житейска логика е държавната помощ да бъде предоставена на земеделски стопанин, който реално не осъществява дейност по отглеждане, в случая овощна градина с вишни, за която е безспорно доказано след проверката на място, че е унищожена – „изсъхнали и измръзнали дръвчета през пролетта“ на същата 2022 г. В този смисъл касаторът счита, че неправилен и в пълно противоречие е изводът на решаващия съд, че „до влизането в сила на акта по чл. 10б, ал.1 от Наредба № 5/27.02.2009 г., който да съдържа и съображения по отношение наличието на недопустимост, каквато в случая с оспорвания АУПДВ, компетентният административен орган не може да упражни правомощието си по чл. 20а, ал. 5 във връзка с чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Иска се отмяна на обжалваното решение на посочените отменителни основания и да се остави в сила обжалвания АУПДВ. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. С молба, депозирана по делото на 15.10.2024 на юриск. Ц. П. с характер на писмени бележки по съществото на спора, се поддържат изложените по – горе оплаквания за неправилност на обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба Н. Й. Ц. от гр. София чрез адв. М. Стоянова, я оспорва по съображения, изложени в представените по делото писмен отговор и писмени бележки. Претендира се присъждане на направените разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният от Н. Ц. АУПДВ, цитиран по – горе е незаконосъобразен и затова го е отменил. Съдът е посочил, че всички заявени площи за подпомагане на Ц. са по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), подмярка Схема за обвързано подпомагане на плодове. Във връзка със заявлението за подпомагане според съда е изплатена сумата 47 993,33 лв., без да се извършват предварителни проверки от 04.10.2022 г. до 24.10.2022 г. При осъществени последващи проверки в обжалваното решение е прието че е установено наличие на измръзнали и изсъхнали през пролетта дръвчета – вишни, след което дейността е преустановена, като кандидатът на помощта е започнал изсичане на дръвчетата. Съдът в решението си е отразил, че Н. Ц. не е уведомила административният орган за изсичането на дръвчетата, нито е представила доказателства за форсмажорни обстоятелства. Изводът, направен в оспорения административен акт е, че заявените площи от Ц. са недопустими за подпомагане поради неизпълнение изискванията на чл. 13, ал. 1 и 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по Схеми и мерки за директни плащания и затова са предприети действия по възстановяване на платените суми на Н. Ц..

Първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 43, ал. 2 ЗПЗП се извършва проверка на заявлението, като съгласно чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. с уведомително писмо се одобрява, намалява или се отказва изплащането на годишна финансова помощ след административните проверки и проверки на място. Съдът е приел, че до влизането на акта в сила по чл. 10б, посочен по – горе, който да съдържа конкретни съображения по отношение наличието на недопустимост, каквато се твърди в процесния АУПДВ, като компетентният административен орган не може да упражни правомощието си по чл. 20а, ал. 5 във връзка с чл. 27, ал. 3, 5 и 7 ЗПЗП, т.е. издаването на АУПДВ е опосредено от наличието на предходен, самостоятелен административен акт, който установява основните параметри на публичното държавно вземане и обуславя откриването на производство по издаване на АУПДВ. Тази липса на уведомително писмо по чл. 10б от Наредба № 5/27.02.2009 г. съдът е приел, че е довело до съществено нарушение по отношение на извършените оторизации и плащания по подаденото заявление за подпомагане. Запознаването на Ц. с констатациите от проверките на място чрез връчване на контролния лист, съдът счита, че не дерогират нормативното задължение на органа за постановяване на отделен акт, още по - малко да заместят задължителната фаза, предхождаща евентуалното издаване на АУПДВ.

Обжалваното решение е неправилно постановено.

Установено е по делото, че предоставянето на процесната сума е по "Помощ за подкрепа на ликвидността на земеделските сотпани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна" за 2022 г. на основание чл. 4, ал.1 т. 1 и 2, чл. 7 и чл. 9, ал.1, т.1 от Наредба № 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ; чл. 3,а, ал. 3 от Наредба № 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, чл. 43, ал. 3, т. 4 във връзка с чл. 27, ал. 3 във връзка с ал. 7 ЗПЗП. Не се спори, че Н. Ц. е подала заявление за посочената помощ на 12.09.2022 г., като преди това е депозирала и заявление от 05.05.2022 г. по реда на Наредба № 5/27.02.2009 г. за кампания 2022 г. за подпомагане на 17,27 ха култура - вишни. По този начин лицето е изпълнило изискванията за кандидатстване по посочената помощ. Изрично в Указания за прилагане на държавната помощ е заложено подаване на двете заявления, посочени по - горе.

Безспорно е установено по делото, че на Н. Ц. е изплатена финансова помощ в размер на 47 993,33 лв., без от административния орган да се извърши проверка. След извършване на последваща проверка, резултатите от което са отразени в контролен лист е установено, че вишневите дръвчета са изсъхнали и измръзнали, поради което от Ц. е извършено изсичането им, без да уведоми административният орган, нито е представила доказателства за форсмажорни обстоятелства. Изводът, направен от административния орган е, че от заявените 17,27 ха с вишни, установена площ при проверката е 0,00 ха., т.е. те се явяват недопустими за подпомагане. Установено е също така, че след връчването на контролния лист, Н. Ц. не е възразила на съдържащите се в него констатации.

Относно възражението на Ц., че съгласно чл. 10б от Наредба № 5/27.02.2009 г. административният орган е следвало да я уведоми за извършената оторизация и плащания по схемите и мерките, посочени по – горе, административният орган е приел, че при наличие на изсъхнали и измръзнали дръвчета с вишни, заявените площи са недопустими за подпомагане. Наистина в цитираната разпоредба, както и в Указанията за помощта за Украйна е посочено, че след проверка на заявлението на бенефициера, административният орган взема решение за одобрение по заявлението или прави отказ, както и изпраща Уведомително писмо на земеделския стопанин за изплатения размер на помощта или направения отказ. Липсата на такова Уведомително писмо неправилно първостепенният съд е приел, че представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които опорочават крайният акт - АУПДВ.

Не се спори между страните по делото, че след като е изплатена помощта по подадените от Н. Ц. заявления, то тя е одобрена от административния орган и липсата на Уведомително писмо не може да се приеме, опорочава процесния АУПДВ до степен, че само на това основание същият е материално незаконосъобразен. В случая по - важно е това, че след изплащане на помощта (27.09.2022 г.), административният орган е извършил в посочения в заповед № 475337/04.10.2022 г. на началник отдел "Регионален технически инспекторат" - София към ДФЗ за времето от 04.10.2022 г. до 24.10.2022 г. срок проверка на място и е констатирал липсата на вишневи дръвчета и с оглед събраната информация от бенефициера, същите били измръзнали и изкоренени през пролетта на 2022 г. Установеното при тази проверка от органа е, че е налице недопустима култура за подпомагане и това е безспорно установено и не спорен факт между страните по делото.

Правилно касационният жалбоподател излага доводи, че Н. Ц. е могла, но не е ангажирала никакви доказателства от съответните държавни институции за наличието на форсмажорни обстоятелства относно изсъхването, респ. измръзването на вишневите дръвчета. Установено е също така, че тя е е уведомила за тези обстоятелства административният орган, поради което при липса на културата, за която е изплатена помощта от 47 993,33 лв., законосъобразно е издаден АУПДВ за възстановяване на получената от лицето сума за подпомагане В този смисъл следва да се сподели схващането на касационния жалбоподател, че липсва каквато и да е житейска и правна логика държавна помощ да бъде предоставена на земеделски стопанин, който реално не осъществява дейност по отглеждане на заявената от него култура, за която му е изплатена помощта.

Неиздаването на Уведомително писмо по чл. 10б, ал.1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. не е пречка да се издаде АУПДВ за възстановяване от съответния земеделски стопанин на публично държавно вземане на изплатена финансова помощ, за която е установено, че липсва културата, за която е била предназначена, респ. изплатена помощта.

При така установеното правилно с оспорения от Н. Ц. АУПДВ е установено за възстановяване на публично държавно вземане и неправилно първоинстанционният съд го е отменил, като незаконосъобразен.

Предвид изложеното на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК обжалваното решение подлежи на отмяна като неправилно, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по същество, с което жалбата на Н. Ц. срещу процесния АУПДВ следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Разноски на касационния жалбоподател не се присъждат въпреки изхода на делото, тъй като не е направено такова искане.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

ОТМЕНЯ решение № 379/26.03.2024 г., постановено по адм. дело № 116/2024 г. по описа на Административен съд София- област, с което по жалба на Н. Й. Ц. от гр. Ботевград е отменен АУПДВ с изх. № 01 – 230 - 6500/122 от 15.01.2024 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие – гр. София и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Й. Ц. от гр. Ботевград срещу АУПДВ с изх. № 01 – 230 - 6500/122 от 15.01.2024 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие – гр. София.

Решението е окончателно.