Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите, чрез процесуалния му представител против решение № 6774 от 29.05.2024 г., постановено по адм. дело № 4081/2024 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението. Прави се искане за неговата отмяна и решаване на спора по същество, като се иска от съда да бъде потвърдена заповед № 275/27.03.2024 г. на министъра на околната среда и водите. В съдебно заседание прави искане за присъждане на разноски за тази инстанция.
Ответникът – М. А. Г. чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение е отменена по жалба на М. А. Г., заповед № 275/27.03.2024 г. на министъра на околната среда и водите, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т.5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Същият е заемал по служебно правоотношение длъжността „главен експерт“, с ранг I младши в отдел „Производствени и опасни отпадъци и трансграничен превоз“ в дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ в Министерство на околната среда и водите.
За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, в установената форма по чл. 108, ал. 1 ЗДСл, при спазване на административно-производствени правила, но при неправилно приложение на закона.
Съдът след анализ на събраните по делото доказателства е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.107, ал. 1, т. 5 ЗДСл.
При така установеното от фактическа и правна страна е отменил заповедта като незаконосъобразна.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 АПК, обосноваващи извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед.
Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон поради липса на предпоставките, обуславящи обективна невъзможност служителят да изпълнява служебните си задължения по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Правното основание – чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл - изисква наличието на обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си (извън случаите на здравословни причини – чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл), която невъзможност е възникнала по време на това правоотношение и не е била обусловена от действията на страните в служебното правоотношение.
Обосновано съдът се е позовал на константната съдебна практика, съгласно която, за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителят да изпълнява задълженията си поради промяна в изискванията за заемане на длъжността, тъй като промените са извършени по изрично волеизявление на органа по назначение, материализирано в утвърдената длъжностна характеристика.
Правилно първоинстанционният съд приема, че въвеждането на ново изискване за заемане на длъжността в частта „професионална област“ на притежаваното образование не изпълнява третата предпоставка по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. В случая изложените в заповедта фактически обстоятелства не покриват признаците на фактическия състав на обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Изложените от органа мотиви обосновават действително настъпила промяна във фактическата обстановка - въвеждане на нови изисквания за професионална област на необходимото за длъжността образование, но без да е налице нормативна промяна в изискванията за заемане на длъжността. Променените изисквания за длъжността не стоят извън волята на органа по назначаване, а са извършени по негово изрично волеизявление. Промяната във фактическото положение - въвеждане на нови изисквания за длъжността, не се дължи на обективна причина, а на субективна преценка на една от страните по правоотношението. В тази връзка наведените доводи от касатора, че са налице и трите предпоставки за осъществяване състава на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, се явяват неоснователни.
Предвид гореизложеното правилно административният съд е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон.
Решението като правилно следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора, акцесорната претенция за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена, а ответната страна М. А. Г. не е претендирала присъждане на разноски пред касационната инстанция и разноски не се следват.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6774 от 29.05.2024 г., постановено по адм. дело № 4081/2024 г. по описа на Административен съд София - град.
Решението е окончателно.