Производството е по реда на чл.237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане за отмяна от „ДАЕСЕФ” АД, ЕИК 131022476, със седалище и адрес на управление: гр. София, на основание чл.239, т.4 от АПК, на влязло в сила решение № 307 от 11.01.2024 г., постановено по адм. д. № 834/2023 г., по описа на Първо отделение на ВАС.
В искането се посочва, че този съдебен акт противоречи на влязлото в сила Решение № 2834 от 26.02.2019 г., постановено по адм. д. № 5362/2018 г. по описа на Първо отделение на ВАС, което засяга същия правен спор, между същите страни и за същия период.
В искането се посочва, че тези съдебни актове имат идентичност, понеже в съдебното производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска има за предмет законосъобразността на АУЗД № 258-2 от 30.03.2020 г., с който на дружеството са определени данък „недвижими имоти“ /ДНИ/ и такса „битов отпадък" /ТБО/ за 2016 г., а вторият съдебен акт - решение, е постановен по жалба на същото дружество - ДАЕСЕФ АД, с което то обжалва АУЗД № 258-1 от 09.01.2017 г., с който са му определени данък „недвижими имоти“ /ДНИ/ и такса „битов отпадък“ /ТБО/ за същата 2016 г. върху същите имоти.
Поддържа, че Решение № 2834 от 26.02.2019 г., постановено по адм. д. № 5362/2018 г. по описа на Първо отделение на ВАС противоречи в мотивите си и на Решение № 3739/19.04.2022г. по адм.д. № 8500/2021г. , по описа на ВАС за данъчните задължения на дружеството, но за 2019г.
Ответната страна по искането – Началник отдел „Местни Приходи“ – Община Правец, оспорва същото със становище по реда на чл.242 от АПК.
Върховният административен съд, І колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на искането за отмяна, наведените доводи и данните по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Искането е процесуално допустимо като подадено в срока по чл.240, ал.1, т.4 от АПК, от надлежна страна срещу акт, който е неблагоприятен за нея, а разгледано по същество е неоснователно.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София област е бил АУЗД № 258-2 от 30.03.2020 г., с който на дружеството са определени данък „недвижими имоти“ /ДНИ/ и такса „битов отпадък" /ТБО/ за 2016 г. С него по същество е разрешен спорът между страните като АУЗД е отменен в една част и е определено данъчното задължение за 2016г., съобразно доказателствата по делото и заключението на изслушаната по делото съдебна експертиза.
Вторият съдебен акт, на който се позовава искателят е Решение № 2834 от 26.02.2019 г., постановено по адм. д. № 5362/2018 г. по описа на Първо отделение на ВАС, с което е отменен АУЗД № 258-1 от 09.01.2017 г. за определяне на ДНИ и ТБО на дружеството за 2016г., но не е взето решение по същество, а административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне.
В тези съдебни производства е обсъждана йерархията на нормативните актове и логиката на определяне на двете задължения – за ДНИ и ТБО, съобразно действащата към 2016г. нормативна уредба в Община Правец.
Съгласно чл.239, т.4 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение/определение, което противоречи на решението/определението, чиято отмяна се иска. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на два съдебни акта с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. За да има такова противоречие, следва да бъде установена пълна идентичност между делата, по които са постановени съдебните актове, с оглед белезите, които индивидуализират спорното право, а именно правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват (виж решение № 430 от 14.01.2021 г. по адм.дело № 10415 по описа за 2020 г. на ВАС, II колегия, петчленен състав и решение № 1318 от 02.02.2021 г. по адм.дело № 10632 по описа за 2020 г. на Върховния административен съд, II колегия).
Настоящият съдебен състав намира, че не е реализиран съставът на чл.239, т.4 от АПК, понеже е необходимо да са налице два влезли в сила съдебни актове между същите страни, за същото искане, на същото основание, които си противоречат. В случая няма обективно и субективно тъждество между актовете, постановени в съдебно-административното производство. Предметът на двете производства са различни АУЗД макар на едно лице за един и същи данъчен период. Не може да не се вземе предвид, че по първото съдебно производство липсва произнасяне по същество относно самото задължение, а се дават указания на администгративния орган по тълкуването и прилагането на закона. Искането по чл.239, т.4 от АПК се явява основателно, когато е налице тъждество на предмет и страни между противоречащи съдебни актове с един и същ правен характер, което по делото не се установява.
Аналогични са разсъжденията и по отношение на третия посочен съдебен акт - Решение № 3739/19.04.2022г. по адм.д. № 8500/2021г. , по описа на ВАС за данъчните задължения на дружеството, но за 2019г., където дори липсва тъждество не само в периода, но и в приложимата подзаконова нормативна уредба.
При този изход от спора на искателя не следва да се присъждат съдебни разноски.
Съобразно изложеното и на основание чл.244, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, І колегия, петчленен състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на „ДАЕСЕФ” АД, ЕИК 131022476, със седалище и адрес на управление: гр. София, за отмяна на основание чл.239, т.4 от АПК на влязло в сила решение № 307 от 11.01.2024 г., постановено по адм. д. № 834/2023 г., по описа на Първо отделение на ВАС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.