Производството е по чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба, подадена от „Я. и Ко“ ЕООД , с ЕИК: 147053929, със седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас, [улица], представлявано от управителя Л. Я. Я., чрез Адвокатско дружество „Гугушев и партньори“, против определение № 8005 от 22.10.2024 г., постановено от Административен съд – Бургас, десети състав, по адм. д. № 1716/2024 г. Частният жалбоподател оспорва извода на съда за процесуална недопустимост на оспорването, като счита, че всички задължителни белези на индивидуалния административен акт се съдържат в писмо с изх. № 26-00-360111 от 08.08.2024 г. на областния управител на област Бургас за освобождаване на имот – част от водната площ на язовир Ахелой и предаването му на Областна администрация – Бургас. Претендира отмяна на обжалваното определение и връщане делото на Административен съд – Бургас с указание за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
По делото не е постъпил писмен отговор по реда на чл. 232 АПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение № 8005 от 22.10.2024 г. административният съд е оставил без разглеждане жалбата, подадена от „Я. и Ко“ ЕООД чрез адвокат А. Маркова и е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство по адм.дело № 1716/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас. С атакуваното писмо с изх. № 26-00-360111 от 08.08.2024 г. на областен управител на област Бургас, „Я. и Ко“ ЕООД е уведомено, че следва да освободи ползвания имот и да го предаде на Областна администрация Бургас в срок от 20 дни от получаването му, като считано от 01.02.2021 г. дружеството дължи обезщетение за ползване на имота, в който са разположени рибни садки, като за определяне на неговия размер следва да внесе депозит в размер от 300,00 лева за възлагане на експертиза.
За да постанови този резултат, съдът в хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК е приел, че адресираното до жалбоподателя писмо на областния управител на област Бургас от 08.08.2024 г. не представлява годен за оспорване индивидуален административен акт, а е уведомително по своя характер, тъй като не съдържа разпоредителна част, с която се определят права и задължения, и не формира правен интерес от оспорването му. Решаващите мотиви на Административен съд - Бургас са, че обжалваното писмо е предпоставка за провеждане на производството по издаване на индивидуален административен акт - заповед за изземване на държавен имот по реда на чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), но не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК.
Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че процесното писмо не обективира властническо волеизявление за прекратяване на наемното правоотношение, противно на възражението на частния жалбоподател, че не е изследвал всички значими за производството факти и обстоятелства. По делото е безспорно установено, че по силата на сключен между „Напоителни системи“ ЕАД и „Я. и Ко“ ЕООД договор за наем № Д-53-689-22/04.02.2016 г., дружеството е ползвало част от водната площ на язовир Ахелой, като този договор е прекратен със заповед № РД-11-66/29.03.2021 г. на изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД. Съгласно протокол за предаване на хидромелиоративни обекти и съоръжения от 29.12.2020 г., в изпълнение на решение № 938/17.12.2020 г. на Министерски съвет на Република България, представители на министерство на земеделието, храните и горите са предали на Областна администрация Бургас язовир „Ахелой“, състоящ се от посочени поземлени имоти – публична държавна собственост. Като последица от това „Я. и Ко“ ЕООД е бил поканен с писмо изх. № 26-00-360111 от 08.08.2024 г. на областен управител на област Бургас, че считано 20 дни от получаването му (връчено с известие за доставяне по образец на „Български пощи“ ЕАД на 17.09.2024 г.) следва да освободи процесния имот - садково стопанство, разположено в язовир Ахелой, находящ се в имот № 000474, землището на [населено място], общ. Поморие, обл. Бургас, като предаде ползването му на Областна администрация - Бургас, както и да внесе депозит от 300 лева за възлагане на експертиза, която да определи размера на дължимото обезщетение за ползване на имота в периода след 01.02.2021 г.
Предвид фактическите установявания по делото се явява обоснован извода на съда, че процесното писмо представлява предизвестие по смисъла на чл. 238 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), дадено на основание чл. 24, ал. 1 ЗДС, но не и годен за оспорване индивидуален административен акт, тъй като не обективира властническо волеизявление за прекратяване на наемното правоотношение или за изземване на имота, а с него само е даден срок за освобождаване на садковото стопанство, разположено в язовир Ахелой и заплащане на дължимата наемна цена за ползването му в периода след 01.02.2021 година.
Първостепенният съд е съобразил константната практика на Върховния административен съд, че процесното писмо има само уведомителен характер, представлява предпоставка за провеждане на производството по издаване на последващ акт по чл. 21 АПК, който е заповед за изземване на държавен имот по реда на чл. 80, ал. 1 ЗДС и поради това не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Едва след евентуалното издаване на заповед по чл. 80, ал. 1 ЗДС жалбоподателят ще разполага с процесуалната възможност да я оспори по надлежния ред.
С оглед на всичко изложено, първостепенният съд законосъобразно е преценил, че липсва годен за оспорване административен акт, което представлява процесуална пречка по чл. 159, т. 1 АПК за образуване на съдебно производство и правилно е оставил без разглеждане подадената от „Я. и Ко“ ЕООД жалба.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци, представляващи отменителни основания.
Страните не претендират разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 8005 от 22.10.2024 г., постановено по адм. д. № 1716/2024 г. от Административен съд – Бургас.
Определението е окончателно.