Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Бассмания-1“ ЕООД, гр. Плевен, срещу Решение № 6323/27.05.2024 г. на Административен съд – София-град (АССГ) по адм. дело № 1913/2024 г.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на „Бассмания-1“ ЕООД срещу Решение № РС-224-(1)/13.12.2023 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България (ПВ), в частта, с която на основание чл. 76, ал. 7, т. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е заличена регистрацията на марка с рег. № 105235 СИНЯ ЗОНА, комбинирана, за услугите „отдаване под наем на паркинги“ от клас 39 на МКСУ, и дружеството е осъдено да плати разноски на ПВ и заинтересованата страна Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ).
Касаторът счита обжалваното решение за неправилно и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Оспорва извода на съда, че спорната марка няма отличителен характер в частта за услугата „отдаване под наем на паркинги“ от клас 39 на МКСУ, тъй като не може да се свърже с конкретен търговец и има описателен характер. Счита за безспорно, че словните елементи „Синя зона“ са формирани на случаен принцип, не описват конкретен вид услуга, а използването в някои подзаконови нормативни актове на общини на същото словосъчетание за обозначаването на дадено понятие, представлява съвпадение без правно значение. В тази връзка сочи, че в редица такива подзаконови нормативни актове не е използвано еднозначно словосъчетанието „Синя зона“, доколкото в едни същото се свързва с определени от общинския съвет зони за платено и безплатно паркиране на моторни превозни средства (МПС), а в други – със самия режим на платено паркиране. Счита, че без да направи анализ в тази връзка, съдът погрешно приема, че марката се явява описателна за услугите „отдаване под наем на паркинги“, което е и в противоречие със заключението на вещото лице. Намира, че този извод е в противоречие и с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО, тъй като словосъчетанието „Синя зона“ по никакъв начин не указва характеристики на услугата „отдаване под наем на паркинги“, което обстоятелство е предпоставка за отказ от регистрация на марка. Намира за погрешен извода на съда, че процесната марка „Синя зона“ за услугата „отдаване под наем на паркинги“ се възприема от водачите на МПС като указание за съществена характеристика на предоставяната услуга, относно зона за ползване на платено паркиране, тъй като това словосъчетание само по себе си не представлява указание за съществена характеристика на услугата, именно и поради различния смисъл, който се влага в различните подзаконови нормативни актове на общинските съвети във връзка с предоставената им по чл. 99, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) възможност.
Иска съдебното решение да бъде отменено с произтичащите от това законови последици. Претендира разноски по делото за две инстанции. Представя списък на разноските за касационното производство. Касаторът се представлява от адв. Н. Найденов, ПАК.
Ответникът по касационната жалба - председателят на Патентно ведомство в съдебно заседание изразява становище за нейната неоснователност. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрк. И. Гавазов.
Ответникът по касационната жалба – НСОРБ, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за две инстанции по представен списък. Ответникът се представлява от адв. В. Лилова, САК.
Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, следното:
„Бассмания-1“ ЕООД е притежател на марка с рег. № 105235 СИНЯ ЗОНА, комбинирана, регистрирана за стоки в клас 25 и за услуги в класове 39 и 43 на МКСУ, включително за услугите „отдаване под наем на паркинги“ в клас 39. Марката е заявена на 28.03.2018 г. и регистрирана на 18.04.2019 г.
На 24.03.2022 г. е подадено искане с вх. № BG/N/2018/150116-(8) от НСОРБ за заличаване на регистрацията на марката за част от услугите в клас 39: „автомобилен транспорт“; „отдаване под наем на паркинги“; „предоставяне на информация за движението на транспортните средства“. Искането се основава на чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМГО, като се твърди, че марката няма отличителен характер и може да въведе в заблуждение потребителите относно търговския произход на услугите, за които е регистрирана.
По реда на чл. 76 ЗМГО между страните са разменени книжа, съдържащи техните становища по възраженията на другата страна. От назначен със аповед на председателя на ПВ състав по спорове е изготвено становище за вземане на решение, с което се предлага искането на НСОРБ за заличаване регистрацията на марка с рег. № 105235 СИНЯ ЗОНА, комбинирана, да бъде уважено по отношение услугите „отдаване под наем на паркинги“ от клас 39 на МКСУ на основание чл. 76, ал. 7, т. 2 ЗМГО, а в останалата част да бъде оставено без уважение на основание чл. 76, ал. 7, т. 1 ЗМГО.
Като възприема изцяло становището на състава по спорове, председателят на ПВ издава оспореното пред АССГ Решение № РС-224-(1)/13.12.2023 г., с което искането в частта за услугите „отдаване под наем на паркинги“ от клас 39 на МКСУ е прието за основателно, доколкото процесната марка няма отличителен характер. В мотивите си органът приема, че общоприетия смисъл на словосъчетанието „Синя зона“ служи и за назоваване на характеристика на услугата, тъй като се използва за обозначаване на обособена зона за паркиране в централните градски части, предвид растящия трафик и ограничения брой паркоместа. Обстоятелствата по обособяване на териториалния обхват на зоната с маркировка, действието й в определен часови диапазон; ползването чрез заплащане на талони или изпращане на кратко текстово съобщение (sms); указване на възможността за ползване на зоната с табела - пътен знак, са описани в подзаконови актове, приети от общинските съвети на съответните места. Въз основа на това органът формира извод, че словните елементи на марката са описателни и не могат да се свържат с конкретен търговец. Приема, че графичните елементи на знака – шрифт, цвят, не могат да допринесат за неговата отличителност, доколкото и синият цвят подчертава описателния характер на словните елементи. Като краен извод приема, че за услугите „отдаване под наем на паркинги“ марката е описателна и попада под забраната на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО. Така регистрираният знак няма отличителен характер за тези услуги, защото не може да се свърже с конкретен търговец и има описателен характер, което е предпоставка за отказ по чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Така мотивиран и на основание чл. 76, ал. 7, т. 2 ЗМГО органът постановява заличаване на регистрацията на марка с рег. № 105235 СИНЯ ЗОНА, комбинирана, за услугите „отдаване под наем на паркинги“ от кла 39 на МКСУ, във връзка с основанията по чл. 36, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМГО. В тази част решението е оспорено от „Бассмания-1“ ЕООД пред АССГ, който постановява обжалваното в настоящото производство Решение № 6323/27.05.2024 г., с което отхвърля оспорването. В останалата част, с която на основание чл. 76, ал. 7, т. 1 ЗМГО е оставено без уважение искането с вх. № BG/N/2018/150116-(8)/24.03.2022 г. от НСОРБ за заличаване на регистрацията на марка с рег. № 105235 СИНЯ ЗОНА, комбинирана, в останалата му част, не е оспорено пред съда и е влязло в сила.
По делото е прието заключението на по съдебно-маркова експертиза, съгласно което словосъчетанието „Синя зона“ е лишено от отличителност по отношение на услугите „отдаване под наем на паркинги“, лексикалното значение на словосъчетанието не може да се определи като такова, което да указва конкретно на някое от изброените в чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО обстоятелства, но може да се възприеме от потребителите и специалистите, запознати с услугата „отдаване под наем на паркинги“ като указващо териториален обхват на предоставяна услуга за временно платено паркиране в централните части а големите градове и в този смисъл вещото лице счита, се състои изключително от указание за съществена характеристика на предоставяната услуга, а именно зона за ползване на услуга за платено паркиране. Според вещото лице за релевантния кръг потребители на услуга за временно паркиране означението „синя зона“ е придобило смисъл на „зона за временно платено паркиране в централна градска част“ и използването му за услуга „отдаване под наем на паркинги“ ще се възприеме като описателно по отношение на териториалния обхват на предоставяната услуга, а не като индикация за търговски произход.
Въз основа на така установените факти, от правна страна съдът приема, че решението е издадено от компетентен административен орган, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила.
По отношение материалната законосъобразност на оспореното решение, съдът достига до извода, че решението е взето при правилно приложение на материалноправните норми.
Съдът сочи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗМГО не се регистрира марка, която няма отличителен характер. Счита, че събраните по делото доказателства, включително заключението по СМЕ, водят до извода, че за процесната марка не се установява отличителност в частта за разглежданите услуги по „отдаване под наем на паркинги“. Преценена с оглед цялостното впечатление, което създава, съдът сочи, че марката не се възприема като знак, който притежава способност да отличава услугите на едно лице от тези на друго, доколкото се състои от словен елемент, графично изобразен в син цвят, който подсилва значението на словния елемент, със стандартен и обичайно използван шрифт, без наличието на фигуративен елемент, който да придаде някаква отличителност в комбинация със словния.
На следващо място съдът приема, че понятието „синя зона“ се използва в редица наредби на общински съвети като указващо териториален обхват на предоставяна услуга за временно платено паркиране в централните части на големите градове и в този смисъл се възприема от потребителите – водачи на автомобили, като указание за съществена характеристика на предоставяната услуга относно зона за платено паркиране. Съдът сочи, че доколкото подзаконовите актове, които използват понятието са задължителни за всички, не са отменени в частта, в която употребяват понятието „синя зона“, приети са преди подаването на заявката за регистрация на марката, то биха могли да въвеждат ограничение в правото на притежателя на марката. Счита, че словосъчетанието предизвиква асоциация именно с платено паркиране, въведено от общинските органи в централните части на големите градове. Поради това и заключава, че разглежданата марка за услугата „отдаване под наем на паркинги“ не може да се възприеме като знак за търговски произход, който да я отличи от такива услуги на други лица.
В мотивите си съдът разглежда и другото основание за заличаване на марката, а именно това по чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО. Приема, че значението на процесния знак е указателно за характера на предоставяната услуга. Сочи, че релевантният кръг от потребители, който се състои от водачи на МПС, ползва ежедневно места за паркиране в централните градски части на големите градове, което прави услугата неспецифична, поради това и неизискваща повишено внимание. Счита, че независимо от означаването с различен цвят табели и букви, съответната територия се възприема от потребителите еднозначно като „зона за временно платено паркиране в централна градска част“, поради това използването на същото понятие за услуга „отдаване под наем на паркинги“ ще се възприеме от тях като описателно по отношение на териториалния обхват на предоставената услуга. Счита, че словосъчетанието не е индикация за търговския произход на услугите. Формира извод, че процесната марка за услугите „отдаване под наем на паркинги“ не е отличителна, има описателен характер и може да създаде объркване у потребителите за търговския произход на услугата.
Въз основа на горното съдът достига до решаващия извод за законосъобразност на административния акт в оспорената част и отхвърля жалбата. С оглед изхода на спора, съдът осъжда „Бассмания-1“ ЕООД за разноски, включително в полза на заинтересованата страна НСОРБ.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Настоящата инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, включително посочване на фактически и правни основания, и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Подаденото пред ПВ искане за заличаване регистрацията на спорната марка е с правно основание чл. 36, ал. 1 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМГО. Съгласно нормата на чл. 36, ал. 1 с.з. регистрацията на марка се заличава, когато е извършена в нарушение на изискванията по чл. 2 и 11. С оглед наведените в искането и обсъдени от административния орган доводи, материалната законосъобразност на решението на председателя на ПВ е обусловена от наличието на предпоставките по чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМГО – марката няма отличителен характер и марката се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите. Очертаният от подадената пред първоинстанционния съд жалба предмет на делото свежда проверката за наличие на тези предпоставки само по отношение услугите „отдаване под наем на паркинги“, за които марката СИНЯ ЗОНА е била регистрирана. Тъй като посочените предпоставки са въведени в закона като абсолютни основания за отказ от регистрация на марка, всяка от тях е основание за нейното заличаване. Това е относимо и за всяко от изброените в чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО обстоятелства, които са алтернативно и неизчерпателно изброени. Същевременно следва да се държи сметка, че всички марки, попадащи под забраната на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО нямат отличителен характер, т.е. попадат и под забраната на чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗМГО, но обратното не е валидно.
Основната функция на марката е да отличава стоките и/или услугите на едно лице от тези на други лица. В случая отличителната способност на марката следва да се преценява спрямо услугите, за които се отнася и от гледна точка на техните потребители. Преценката за отличителност на марката е обвързана с цялостното впечатление, което тя създава у потребителите. Ако марката може да изпълнява основната си функция – да гарантира, че потребителите на услугите „отдаване под наем на паркинги“ ще идентифицират произхода на услугите, означени с нея, с касатора – търговеца „Бассмания-1“ ЕООД, като им позволи без всякакво объркване да отличат предлаганите от него услуги от тези, произхождащи от други лица, то тогава е налице отличителност на марката СИНЯ ЗОНА за тези услуги и не е налице основание за заличаването й по чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО. Същевременно, ако при преценката се достигне до извода, че марката указва вида или характеристики на предлаганите услуги, които означава – в случая „отдаване под наем на паркинги“, то тя ще е лишена от отличителен характер по отношение на същите тези услуги, тъй като няма да е в състояние да идентифицира търговския им произход.
Като указателни по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО се възприемат такива знаци или означения, които се възприемат от потребителите ясно, точно и еднозначно като указания, пряко свързани с вида на стоката и/или услугата или с нейни конкретни, специфични характеристики. Подобни знаци не се регистрират, тъй като от една страна не могат да разграничат стоките и/или услугите по техния търговски произход, а от друга, общественият интерес налага да не се предоставя изключително право върху чисто описателни термини, с цел те да останат свободни за използване от всички стопански субекти. В тази връзка, както административният орган, така и съдът изследват дали по отношение на релевантния кръг потребители съществува достатъчно директна и специфична връзка между знака (комбинираната марка СИНЯ ЗОНА) и съответните услуги – отдаването под наем на паркинги. Такава е открита във връзка с предоставената съгласно чл. 99 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) възможност за собственика или администрацията, управляваща пътя да определи в населените места райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Безспорно е, както сочи и административният орган, че на територията на различни общини в страната действат подзаконови нормативни актове (приети от общинските съвети наредби), които уреждат правилата и условията за ползване на паркомясто в такива зони за платено и безплатно паркиране. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗДвП общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането ѝ от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места. Без съмнение в този случай, предоставянето на тази възможност срещу заплащане, следва да се окачестви като икономическа дейност в сферата на услугите. Възмездният й характер не изключва и общоприетото значение на думата „услуга“ като действие, чрез което се оказва помощ или се принася полза на някого. Без значение за изводите в случая е дали правилата и условията за ползването на тази „услуга“ напълно еднозначно са разглеждани от съответните общински съвети като режим на кратковременно паркиране или като зона за платено почасово паркиране, доколкото регламентацията произтича от закона и е насочена към дефинираната в него цел.
Така в цитираната от административния орган Наредба № 3 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Плевен (Приета с Решение № 100/14.04.2000 г. на Общински съвет – Плевен) - глава седма, раздел ІІ.2 Режим на почасово платено паркиране, чл. 30, е посочено, че на улици, булеварди, площади и паркинги - общинска собственост, съобразно схеми, за местоположението и обхвата, със заповед на кмета на общината може да се въведе режим за почасово платено паркиране (“синя зона”) за пътни превозни средства (ППС) с допустима максимална маса до 2,5 тона и на микробуси и автобуси с до 12 пътнически места. Аналогична разпоредба се съдържа и в действащата Наредба за организация на движението на територията на Столична община (Приета с Решение № 332 по Протокол № 48 от 19.05.2005 г.). Съгласно чл. 54 от нея, на улици, булеварди, площади и паркинги - публична общинска собственост и други части от пътната инфраструктура, както и други терени - общинска собственост, съобразно схеми за местоположението и обхвата, приети от Столичния общински съвет, със заповед на кмета на Столична община, се въвежда режим на почасово платено паркиране на ППС, а съгласно чл. 55 - режимът на почасово платено паркиране е обособен в две зони: "Синя зона" и "Зелена зона" - валиден в работни дни в часовия диапазон от 08.30 до 20.00 часа за "Синя зона" и от 08.30 до 19.30 часа за "Зелена зона", събота - в часовия диапазон от 08.30 до 20.00 часа за "Синя зона" и от 10.00 до 18.00 часа за "Зелена зона". Зоните са за самотаксуване от водачите на ППС, като заплащането за паркиране се извършва веднага при заемане на място в същите и се различават по граници на обхват и условия за престой и паркиране. Несъмнена е и установената с тези актове връзка между режима на почасово паркиране и съответните територии (зони). Горното е достатъчно за да се приеме за правилен изводът на административния орган, възприет и от съда, че словосъчетанието „Синя зона“ се използва в различни населени места на територията на Република България за обозначаване на места, предвидени за кратковременно платено паркиране, т.е. свързва се с предоставяната от общината/притежаваното от нея юридическо лице, на което е предоставено управлението на тези места, услуга с икономически характер. Поради това правилен е изводът, че словосъчетанието „Синя зона“ е указателно за вида на предоставяните услуги, доколкото във възприятието на релевантния кръг потребители то ще бъде директно свързано с място за платено почасово паркиране. Именно с оглед въведения режим на почасово платено паркиране на специално обособени територии (предимно в централните градски части на по-големите градове), при който обичайно по-висока цена се заплаща за по-централните части за по-кратък престой (обозначаван като „синя зона“), в съзнанието на ползващите тази услуга – водачите на МПС, словосъчетанието „синя зона“ се свързва както с мястото, на което могат да ползват услугата, така и с нейната цена. С оглед дългогодишното приложение на подобни режими на платено паркиране в съответствие с чл. 99 ЗДвП, при които означението „синя зона“ се използва по описания начин, то правилно административният орган заключава, че в този си смисъл то е достигнало до неограничен брой лица – местни жители на съответната община и посетители, преди датата на заявяване на процесната марка на 28.03.2018 г. Продължителната употреба на това словосъчетание именно в горния смисъл и като обозначение на предоставяна от съответната община услуга за платено паркиране, го прави общоизвестно и поради това използването му като знак за обозначаване на услугите на конкретен търговец, не може да изпълни основното предназначение на марката – да отличи предлаганите от него услуги от същите или сходни такива услуги на други лица.
Словните елементи на разглежданата марка имат описателен характер по отношение на услугите „отдаване под наем на паркинги“ от клас 39 на МКСУ, тъй като дават ясна и директна информация за характеристики на предоставяната услуга, дори да се приеме, че не указват директно вида й, именно поради придобитата обичайност на означението. Ирелевантно е с какво друго значение би могло да бъде свързано това словосъчетание и дали лексикалното му значение сочи друго. Противно на твърдението на касатора, макар в заключението на вещото лице да е посочено, че лексикалното значение не може да се определи като такова, което указва конкретно вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите, въпреки това може да се възприеме от потребителите и от специалистите, запознати с услугата „отдаване под наем на паркинги“ като указващо териториален обхват на предоставяна услуга за временно платено паркиране в централните части на големите градове и в този смисъл се състои изключително от указание за съществена характеристика на предоставяната услуга, а именно относно зона за ползване на услуга за платено паркиране. Поради това и както правилно сочи органът, достатъчно е едно от значенията на разглеждания знак да е указателно във връзка със стоките и/или услугите на марката.
Горното прави правилен извода на органа, възприет и от съда, че са изпълнени предпоставките на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО, т.е. по отношение на процесната марка е налице абсолютно основание за отказ от регистрацията й, респективно е налице основание за заличаване.
Както бе посочено по-горе, марките, които попадат под забраната на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО нямат отличителен характер. Въпреки това, от страна на административния орган са изложени достатъчно мотиви в подкрепа и на това самостоятелно основание за отказ от регистрация, респективно заличаване на марката. Правилно е прието, че макар марката да е комбинирана - словните елементи „синя зона“ са изписани с главни удебелени букви, в стандартен шрифт и син цвят, то тези елементи не могат да преодолеят слабата отличителна роля на словните елементи, още повече възприети като указателни. Точно обратното, синият цвят на знака даже подсилва цялостното му възприятие в разглеждания по-горе смисъл. Графичното представяне на знака с главни удебелени букви, но в стандартен, с нищо неотличаващ се по начина на изписването им шрифт, подкрепя извода, че знакът в случая не може да изпълни предназначението на марката – да е в състояние да отличи предоставяните от един търговец услуги от такива, предоставяни от друго лице. Нито един от съставляващите в случая комбинирания знак елементи не може да насочи потребителя към произход на предоставяните услуги по отдаване под наем на паркинги, различен от наложилото се възприятие на словосъчетанието „синя зона“ като обозначение за зона, в която се ползва предоставяна от общината (включително чрез общински предприятия) услуга по кратковременно платено паркиране.
Правилно във връзка с гореизложеното съдът достига до заключението, че процесната марка като описателна по характер, с оглед общоприетото значение на словосъчетанието „синя зона“, неотличителността на графичните й елементи и естеството на атакуваните услуги от клас 39 на МКСУ, не може да укаже търговския произход на означените услуги, поради което е лишена и от отличителен характер и попада под забраната за регистрация по чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗМГО - другото сочено от органа основание за нейното заличаване. В действителност, всички изложени от касатора аргументи за несъответствие на решението с материалния закон, по същество се отнасят към извода за описателния характер на процесната марка, без да е конкретно коментирана установената от органа липса на отличителност.
Марката е отличителна, ако може да изпълнява основната си функция - да гарантира, че потребителите ще идентифицират произхода на стоките и/или услугите, означени с нея, с определен производител, като им позволява без объркване да отличат стоките и/или услугите на конкретен производител, от тези, произхождащи от други лица. Доколкото е установено, че процесната марка указва на характеристика на услугите, които означава, то тя е лишена и от отличителен характер по отношение на същите тях, тъй като не е способна да идентифицира търговския им произход, както правилно сочи и съдът. Гореизложеното води до извода, че са налице основанията за нейното заличаване по чл. 11, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМГО. Следва да се отбележи, че от страна на притежателя на марката не са изложени никакви твърдения и доводи за придобита отличителност на марката в резултат на използването й преди датата на заявяване на регистрацията й, което би било основание за прилагане на изключението по чл. 11, ал. 2, респективно чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗМГО. Поради горното, изводите на съда, възприемащи тези на административния орган, са верни и съответни на закона.
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция приема, че не са налице релевираните от касатора пороци на съдебното решение и същото като правилно следва да се остави в сила.
С оглед изхода на настоящия спор, своевременно направените от ответните страни претенции за разноски са основателни. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Патентното ведомство на Република България юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а на ответника НСОРБ – адвокатско възнаграждение в претендирания и доказан размер от 1 000 (хиляда) лева. Претенцията на този ответник за присъждане на разноски за първоинстанционното производство е недопустима, тъй като такива са му били вече присъдени с първоинстанционното решение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6323/27.05.2024 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 1913/2024 г.
ОСЪЖДА „Бассмания-1“ ЕООД, ЕИК 200807790, със седалище: гр. Плевен и адрес на управление: [улица], представлявано от управителя Р. Дечев, да заплати в полза на Патентно ведомство на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 52б, разноски за касационното производство в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА „Бассмания-1“ ЕООД, ЕИК 200807790, със седалище: гр. Плевен и адрес на управление: [улица], представлявано от управителя Р. Дечев, да заплати в полза на Национално сдружение на общините в Република България, БУЛСТАТ 121399226, представлявано от председателя на Управителния съвет Д. Панов, разноски за касационното производство в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Решението е окончателно.