Производството е по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК
Постъпила е молба от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - София област чрез юриск. Ц. Петкова за допълване по реда на чл. 248, ал.1 ГПК на решение № 12332/14.11.2024 г. по адм. дело № 5085/2024 г. на Върховния административен съд, Първо отделение в частта за разноските.
От Н. Й. Ц. от гр. Ботевград, Софийска област е постъпил писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК, с което счита, че искането е недопустимо, тъй като не е представен списък за разноските, поради което не може да се иска изменение по чл. 248 ГПК.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че искането е подадено в преклузивния едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустимо и разгледано по същество е основателно поради следните съображения:
С решение № 12332/14.11.2024 г. по адм. дело № 5085/2024 г. на Върховния административен съд, Първо отделение е отменен решение № 379/26.03.2024 г., постановено по адм. дело № 116/2024 г. по описа на Административен съд София- област, с което по жалба на Н. Й. Ц. от гр. Ботевград е отменен АУПДВ с изх. № 01 – 230 - 6500/122 от 15.01.2024 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие – гр. София и вместо него е постановено друго решение по съществото на спора, с което е отхвърлена жалбата й против посоченият акт. В решението си настоящият съдебен състав не се е произнесъл по разноските, въпреки направеното искане предвид изхода на делото.
Разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК регламентира преклузивен едномесечен срок за подаване на искане за допълване/изменение на решение в частта за разноските, който в процесния случай е спазен. Решението на Върховния административен съд, Първо отделение е постановено на 14.11.2024 г., същото не подлежи на обжалване, поради което едномесечният срок по чл. 248, ал.1 ГПК започва да тече от постановяване на решението на касационният съдебен състав и е изтекъл на 14.12.2024 г., а молбата по чл. 248 ГПК е депозирана на 15.11.2024 г.
В молба от 15.10.2024 г. на директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“, София област с характер на писмени бележки по съществото на спора е инкорпориран списък на разноските по чл. 80 ГПК, като се претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатената държавна такса в размер на 383,95 лв. за касационното обжалване.
Предвид изложеното възражението в писмения отговор на Н. Ц. е неоснователно, а искането по чл. 248, ал.1 ГПК е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете съдебни инстанции и 383,95 лв. държавна такса, заплатена за касационното обжалване или общо разноски в размер на 583,95 лв.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал.1 ГПК Върховният административен съд, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение № 12332/14.11.2024 г. по адм. дело № 5085/2024 г. на Върховния административен съд, Първо отделение, като
ОСЪЖДА Н. Й. Ц. от гр. Ботевград, Софийска област да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София направените разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 583,95 лв.
Определението е окончателно.