Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Видин, чрез пълномощника юрисконсулт Е. Йорданова, срещу решение № 573 от 10.04.2024 г., постановено по административно дело № 94/2024 г. по описа на Административен съд – Видин, с което е: 1) отменена заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВН/1801/ФП/15.12.2023 г. на директора на ДСП – Видин; 2) върнато делото като преписка на директора на ДСП – Видин за ново произнасяне по заявление–декларация от 04.07.2023 г. за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по реда на чл. 20, ал. 1 от ЗХУ (Закона за хората с увреждания), съобразно дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона; 3) осъдена ДСП – Видин да заплати на З. Д. К. направените по делото разноски.

В жалбата са наведени възражения за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на З. К. до първоинстанционния съд против отменената от него заповед. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответницата З. Д. К. от гр. Видин, чрез процесуалния си представител адв. П. Каменова, оспорва основателността на подадената касационна жалба и изразява становище за валидност, допустимост и правилност на съдебното решение. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.).

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционния съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

По делото е установено, че З. К. на 04.07.2023 г. е подала заявление–декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ, към което е приложила експертно решение № 92678/26.06.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Петка“ АД, гр. Видин, с което й е определена 100 % трайно намалена работоспособност и срок пожизнен. Въз основа на заявлението била извършена оценка на потребностите на лицето, като заявителката била включена в механизма „Лична помощ“ с направление № 23017263/14.07.2023 г. на директора на ДСП – Видин, и й били определени 162 часа месечно предоставяне на лична помощ за срок до 14.07.2028 г. Със заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВН/1801/ГП/17.07.2023 г. на директора на ДСП – Видин на лицето била отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 от ЗХУ в размер на 126.00 лв., считано от 01.07.2023 г. до 31.07.2028 г.

Впоследствие с ЕР № 92380/03.11.2023 г. на специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно–съдови заболявания при НЕЛК експертното решение на ТЕЛК № 92678/26.07.2023 г. било отменено и върнато за ново освидетелстване на лицето.

Предвид горното, с процесната заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВН/1801/ФП/15.12.2023 г. директорът на ДСП – Видин постановил прекратяване на предоставената месечна финансова подкрепа на К., считано от 01.12.2023 г., позовавайки се на чл. 66, ал. 5, т. 2 от Правилника за прилагане на закона за хората с увреждания (ППЗХУ), и посочвайки, че с влязлото в сила цитираното ЕР на НЕЛК е отменено ЕР на ТЕЛК от 26.07.2023 г., и предвид новите обстоятелства на лицето не се следва месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 от ЗХУ.

Заповедта е обжалвана от К. по административен ред пред директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - Видин, който с решение № 05-РД06-0002/22.01.2024 г. е отхвърлил сезиралата го жалба.

За да формулира извод, че сезиралата го жалба от З. К. е основателна, а оспореният от нея административен акт е незаконосъобразен, Административен съд – Видин е приел, че последният не притежава всички необходими реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като изложените фактически основания не отговарят на обективната действителност. Аргументирана е теза, че административният орган неправилно е приел, че ЕР на НЕЛК от 03.11.2023 г. е влязло в сила, както и е изложено, че съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето обжалването по реда на ал. 1 – 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им, а в административния акт е прието противното.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Постановено е при правилно прилагане на закона. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.

Касаторовите доводи за противното не могат да бъдат споделени.

Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗХУ, въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1, а съгласно чл. 70 право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 имат хората с трайни увреждания над 18–годишна възраст, както следва по т. 3 над 90 на сто степен на увреждане – 25 на сто от линията на бедността.

Както правилно е отразено в мотивите на проверяваното решение, за да бъде издадена заповед, от вида на процесната, за прекратяване на вече отпусната месечна финансова помощ, съгласно чл. 66, ал. 5, т. 2 от ППЗХУ е необходимо да е налице промяна на обстоятелствата, при които подкрепата е отпусната. В тази връзка следва да се отбележи, че ЕР № 92380/03.11.2023 г. на НЕЛК - специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно–съдови заболявания не е било влязло в сила към момента на издаване на процесната заповед, с него не е разрешен въпросът по същество за физическото състояние/ процент на трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане, както и срокът на определения процент трайно намалена работоспособност на К., а е отменено ЕР на ТЕЛК и преписката е върната за ново освидетелстване/преосвидетелстване. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че обсъжданото административно производство не може да бъде прието като промяна на обстоятелствата по смисъла на чл. 66, ал. 5, т. 2 от ППЗХУ, тъй като съгласно чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето обжалването по реда на ал. 1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им.

За пълнота следва да се посочи, че служебно е известно на настоящия тричленен състав на Върховния административен съд, че с решение № 13676/17.12.2024 г. по адм. дело № 6871/2024 г. на ВАС, шесто отделение е отменено решение № 662/25.04.2024 год. постановено по адм. дело № 282/2023 г. на Административен съд - Видин и вместо него постановена отмяна на Експертно решение № 92380 от заседание № 158 от 03.11.2023 г. на НЕЛК - специализиран състав по психични, вътрешни и сърдечно-съдови заболявания.

Споделя се и изводът на Административен съд – Видин, че административният орган е следвало да съобрази целите, записани в чл. 2, т. 2 и т. 4 от ЗХУ, съгласно които законодателят и административните органи се стремят към създаване на условия за социално приобщаване на хората с увреждания и предоставяне на подкрепа на техните семейства. Цели се създаване на условия и гаранции за социална интеграция на хората с увреждания, чрез предоставяне на подкрепа като форма на социално–икономическа защита по чл. 5, ал. 2, т. 6 от ЗХУ.

По тези съображения настоящият касационен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на решението на първоинстанционния съд и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист, като адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, ако другата страна е осъдена за разноски. Съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2, като съответно осъди другата страна да го заплати. В настоящия случай следва да се осъди Дирекция „Социално подпомагане“ Видин да заплати на адв. П. Каменова адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) за оказаната безплатна правна помощ на З. Д. К..

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 573 от 10.04.2024 г., постановено по административно дело № 94/2024 г. по описа на Административен съд – Видин.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Видин да заплати на адв. П. Каменова адвокатско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева за оказана безплатна правна помощ в касационното производство на З. Д. К..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.