Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, подадена чрез упълномощен представител главен юрисконсулт Манолов срещу решение № 1189 от 09.10.2024 г., постановено по адм. дело № 779/2024 г. по описа на Административен съд – София област (АССО). В касационната жалба са развити доводи, обуславящи касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяна на съдебното решение. Претендира се присъждане на направените разноски и e направено възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения на ответните страни.
Ответникът – „Краун 95“ ЕООД, чрез процесуален представител адвокат М. Русев изразява становище за основателност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – „Вуум.бг“ ООД чрез процесуален представител адвокат А. Костов и адвокат П. Генков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.
Постъпила са и две частни жалби срещу определение № 1411 от 14.11.2024 г. по адм. дело № 779/2024 г. по описа на АССО.
Първата частна жалба е от КЗК, с релевирани доводи за недопустимост, алтернативно – неправилност и необоснованост. Претендира се обезсилване на обжалваното определение, алтернативно се иска постановяване на отмяната му и произнася по същество за оставяне без уважение молбата на „Вуум.бг“ ООД за изменение на първоинстанционното съдебно решение в частта за разноските.
Втората частна жалба е от „Вуум.бг“ ООД с релевирани доводи за неговата неправилност и необоснованост, по които се претендира отмяната му.
Ответникът по втората частна жалба – КЗК, изразява становище за нейната неоснователност.
Представителят на Върховната касационната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и необоснованост на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, Четвърто отделение, счита, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
С обжалваното решение по жалба на „Вуум.бг“ ООД е отменено решение № 575 от 06.06.2024 г. по преписка № КЗК/116/2024 г. по описа на КЗК, с което по т. 1 е установено извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК и е наложена имуществена санкция на дружеството жалбоподател за извършено нарушение в размер на 4% от нетните приходи на дружеството за 2023 г., равняващи се на 274 294 лв. ; по т. 2 е установено е извършено нарушение по чл. 31 от ЗЗК и е наложена имуществена санкция на жалбоподателя за извършено нарушение в размер на 2 % от нетните приходи за 2020 г., равняващи се на 137 197 лв.; по т. 3 е установено извършено нарушение по чл. 29 ЗЗК и е наложена имуществена санкция в размер на 2 % от нетните приходи за 2020 г., равняващи се на 137 197 лв. и по т. 4 е постановено прекратяване на нарушенията.
За да постанови този резултат, съдът съобразно чл. 168 АПК е съобразил, че обжалваното решение е издадено от компетентния за това орган, при изискуемия кворум на КЗК, решението е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити. На следващо място съдът е приел, че в производството не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Относно материалната законосъобразност на решението е прието по приложението на чл. 35, ал. 1 ЗЗК, че не е доказано, че продуктите на „КРАУН-95“ ООД са придобили необходимата пазарна известност. Не е доказано и авторство на дизайна или опаковката от „КРАУН-95“ ЕООД. Продуктите, за които се твърди имитация, са с дизайн, принадлежащ на китайски производител („Voom Technology“), а не на жалбоподателя или заинтересованата страна. Освен това двата конкурента не са продавали едновременно продукти с подобен външен вид и марка на един и същи пазар, което елиминира възможността за заблуждаване на потребителите.Прието е също, че не е доказано и нарушение по чл. 31 от ЗЗК („въвеждане в заблуждение“), защото спорните рекламни послания не засягат съществени характеристики на стоките, а по-скоро представляват обобщени рекламни твърдения, свързани със стопанския субект, а не с конкретни отличителни качества на продуктите.
Съдът констатира и процесуални нарушения от КЗК, защото комисията е приела за доказателства маркетингови проучвания, без да са проверени тяхната достоверност и относимост към анализирания период, както и без да проведе необходимите експертизи относно твърденията за качеството и свойствата на продуктите.
С оглед на това съдът е приел, че решението на КЗК, с което се установява нарушение и се налагат имуществени санкции на „ВУУМ.БГ“ ЕООД по чл. 29, чл. 31 и чл. 35 от ЗЗК, е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения да съдопроизводствените правила и го е отменил.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но мотивите на съда следва да бъдат коригирани, тъй като при извършената касационна проверка се установява не само погрешни правни изводи от КЗК, както правилно е констатирал първоинстанционния съд, но и допуснати от КЗК пороци при установяване на фактите, които не са установени от първоинстанционния съд.
На първо място, правилно е установено, че страните в преписката пред КЗК („Краун-95“ ЕООД и „Вуум.бг“ ООД) са предприятия по смисъла на пар. 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, които извършват автономно стопанска дейност. Относимата стопанска дейност в конкретният случай е тази по продажба електронни цигари и вейп устройства за еднократна и многократна употреба (като съответен продуктов пазар) на територията на страната (като съответен географски пазар), при цени които правят предлаганите от тях стоки взаимозаменяеми.
Правилно е определен и процесният период от края на месец януари 2023 г., от която дата „Вуум.бг“ ООД осъществява своята стопанска дейност на съответният пазар до момента на постановяване на решението на КЗК – 06.06.2024 г.
Предмет на разглеждане по повод твърденията за нарушения на правилата за лоялна конкуренция от страна на „Вуум.бг“ ООД е поведение, изразяващо се в недобросъвестно предлагане на българския пазар на електронни цигари, които според твърденията са идентични по външен вид, опаковка и други отличителни белези с продуктите, предлагани от „Краун–95“ ЕООД. В обхвата на проверката са включени още въпроси, свързани с осъществяването на заблуждаваща реклама чрез рекламен каталог, разпространяване на неверни и подвеждащи рекламни твърдения на интернет страницата на дружеството, както и извършване на стопанска дейност, която противоречи на добросъвестната търговска практика.
По отношение на приложението на чл. 35, ал. 1 ЗЗК първоинстанционният съд правилно е установил, че Комисията за защита на конкуренцията не е следвало да основава своите изводи единствено на представеното от страната маркетингово проучване при определяне на пазарния дял на дружествата. Това е така, тъй като представените маркетингови проучвания не са били събрани в съответствие с процесуалния ред, нито са били проверени за тяхната достоверност и относимост към разглеждания период.
Отказът за назначаване на официална експертиза по този съществен за спора въпрос представлява нарушение на правото на защита на „Вуум.бг“ ООД. Исканите експертизи биха предоставили обективни и процесуално валидни данни относно действителния пазарен дял на предприятията на съответния пазар. В този смисъл е било необходимо извършването на експертиза за установяване на пазарния дял на съответните продукти и марки, а не само събирането на становища на страните, за да бъде преценена наложеността на съответния пазар, поради което и касационното възражение на КЗК се явява неоснователно.
Допълнително, за правилното приложение на цитираната правна норма е било необходимо да се установи дали „Вуум.бг“ ООД реално е използвало чужд дизайн, или става въпрос за вече съществуващ дизайн на китайския производител „Voom Technology“, предназначен за „Вуум.бг“ ООД още през 2021 г. От съществено значение е също така да се установи дали претендираният от „Краун–95“ ЕООД дизайн представлява оригинално авторско решение на това предприятие или е адаптация на вече наложен и познат на пазара дизайн, първоначално създаден за продукти под марката „Voom“.
Следва да се има предвид, че в своето становище китайското дружество „Вуум Технолоджи“ изрично посочва, че всички дизайни, идеи, редакции и текстове върху опаковките на продуктите са създадени изцяло от М. Д., като първоначалният внос на разглежданата стока е осъществен от „Скай Комерс 82“ ООД, а дизайнът на продуктите също е дело на г-н Д.. В същото становище е уточнено, че в началото на 2022 г. дружествата „Краун-95“ ООД и „Джентълмен 76“ ООД са започнали да поръчват и внасят продукти с марката „Вуум“, като контактът отново е осъществяван с г-н Д.. Изрично е подчертано, че между „Вуум Технолоджи“ и посочените дружества („Краун-95“ ООД и „Джентълмен 76“ ООД) никога не са били сключвани договорни отношения за дистрибуция или лиценз на марката „Вуум“. Освен това е уточнено, че дружеството „Шенжен Итсуа Електрон Ко. Лтд.“ е дъщерно дружество на „Вуум Технолоджи“.
Въпросното становище е предоставено по искане на „Вуум.бг“ ООД, а не е изискано служебно от КЗК, като също така е изпратено до предприятието „Вуум.бг“ ООД, а не директно до КЗК. Поради това следва да се заключи, че Комисията за защита на конкуренцията не е упражнила в пълнота правомощията си за служебно събиране на факти и обстоятелства, а е необосновано се предоверила и е основала своите мотиви единствено върху предоставените доказателства от страните по производството.
От друга страна, становището следва да бъде оценено в контекста на представените по делото доказателства за наличието на изричен писмен договор за дистрибуция, сключен между „Шенжен Итсуа Електрон Ко. Лтд.“ и „Краун-95“ ЕООД от 4 май 2021 г. (стр. 9-28, папка № 2.1). Видно от съдържанието на договора (по-специално стр. 25 и 27), е предвидено ясно разделение на продуктовата гама на модели в черен и бял цвят. Освен това, от материалите по делото (стр. 63-67 от папка № 2.1) се установява, че са представени модели „Voom“, предлагани от „Краун-95“ ЕООД, като за всеки от моделите изрично е посочена марката, вкусът, серията на продукта, характеристиките, производителят и конкретният период на разпространение на територията на България – по-конкретно за периода от 03.06.2021 г. до 09.03.2022 г.
Именно въз основа на така представените доказателства касационните възражения на КЗК в тази си част са неоснователни, а КЗК следва да извърши задълбочено изследване дали предприятието „Вуум.бг“ ООД е продължило предлагането на въпросните продукти със същия дизайн и външен вид, с който същите са били първоначално въведени на пазара.
От своя страна този анализ би довел и до установяване дали използваният от страна на „Вуум.бг“ ООД рекламен каталог е увредил конкуренцията на съответния пазар или също е бил обект на изработка при първото предлагане на процесния вид стоки под марка „Voom“ на българският пазар за съответна преценка дали е налице нарушение по чл. 29 ЗЗК.
По отношение на твърдяното нарушение по чл. 31 ЗЗК, за установяването на евентуално нарушение е било необходимо извършването на експертиза. Целта на тази експертиза е да се установят обективно свойствата и качествата на продуктите, които са предмет на разглежданите рекламни твърдения.
В този контекст следва да се изясни дали твърденията относно качествата на стоките представляват подвеждаща информация, която може да въведе в заблуждение потребителите, или напротив – те са подкрепени с достатъчни и надеждни обективни доказателства, удостоверяващи тяхната достоверност. Оценката следва да се основава на научно доказани факти, лабораторни анализи или други релевантни технически и експертни данни, които да дадат яснота относно реалните характеристики на съответните продукти.
Използването на една и съща технология за производство на различни продукти само по себе си не е достатъчно, за да се направи извод за наличието на подвеждащи твърдения. Въпросът дали дадено рекламно послание е заблуждаващо следва да се преценява с оглед на конкретния контекст, начина на представяне на информацията и въздействието ѝ върху потребителите. В този смисъл, необходимо е да се извърши анализ не само на самата технология на производство, но и на крайния резултат, а именно – дали рекламираните свойства на продуктите съответстват на действителните им характеристики.
С оглед на тези съществени процесуални пропуски, първоинстанционният съд е следвало не само да отмени решението на КЗК, но и да върне делото за ново произнасяне от страна на Комисията за защита на конкуренцията, при стриктно спазване на процесуалните изисквания за събиране и проверка на доказателствата. Отделно от това съдът по съществото на спора, след като у установил в мотивите, че не са налице визирани в акта на КЗК нарушения на ЗЗК, неправилно след отмяната на акта не се е произнесъл в диспозитива относно това , че не е установено нарушение съответно по чл.29, чл.31 и чл.35 ЗЗК.
По отношение на частните жалби срещу определение № 1411 от 14.11.2024 г. по адм. дело № 779/2024 г. по описа на АССО, Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение намира същите за процесуално допустими, а разгледани по същество същите се явяват неоснователни. Това е така, тъй като в съдебното решение № 1189 от 09.10.2024 г. липсва отхвърлителен диспозитив относно претенцията за разноски от страна на „Вуум.бг“ ООД. АССО правилно е приел, че решението в тази му част следва да бъде допълнено, а не изменено, тъй като липсва произнасяне по направеното искане за присъждане на разноските.
С оглед представеното пълномощно за адв. А. Костов и договореното възнаграждение в размер на 7 000 лв., заплатено по банков път, с приложено доказателство за извършеното плащане, съдът правилно е приел, че са налице доказателства за реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в посочения размер, които следва да бъдат присъдени.
От друга страна, по отношение на искането за заплащане на разноските за друг адвокат, както и допълнителни разноски в размер на 20 000 лв., съдът правилно е приел, че същите не се дължат. В частност, по отношение на сумата от 7 000 лв., заявена като заплатена по пълномощно за адв. Генков по банков път, липсват доказателства, удостоверяващи реалното извършване на плащането. Освен това, съдът правилно е отбелязал, че разноски се присъждат само за един адвокат съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Що се отнася до претендираните допълнителни 20 000 лв., съдът основателно е приел, че по делото липсват договорни отношения, които да обосновават тези разноски.
Частично основателни са доводите в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно, поради необоснованост поради нарушаване на преценка на доказателствата и доказателствените факти и извличане на правните последици от тях. Крайният извод на настоящата касационна инстанция е, че съдебният акт като краен резултат с отмяна на административният акт е правилен, но не по визираните в мотивите правни и фактически основания, до които съдът е достигнал при непълно установяване на релевантните по спора факти.
С оглед изхода на делото, касационният жалбоподател дължи на „Вуум.бг“ ООД направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер 36 000 лева, които са доказани като основание и като размер с представените за това писмени доказателства –списък по чл. 80 ГПК, фактури, банкови извлечения от сметка, както и договор за правна защита и съдействие (л. 93-97 по делото). Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, тъй като частично съответства на фактическата и правна сложност на делото и упражнената във връзка с това процесуалната активност на пълномощника, а и с оглед частичната основателност на касационната жалба по отношение изводите на съда. Поради това възнаграждението следва да бъде намалено в размер на 18 000 лева, които КЗК следва да заплати на "ВУУМ.БГ" ООД.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховен административен съд, Четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1189 от 09.10.2024 г., постановено по адм. дело № 779/2024 г. по описа на Административен съд – София област.
ВРЪЩА преписката на КЗК за ново произнасяне съобразно задължителните указания дадени в мотивите на настоящето решение по тълкуването и прилагането на закона.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1411 от 14.11.2024 г. по адм. дело № 779/2024 г. по описа на Административен съд – София област.
ОСЪЖДА Комисия за защита на конкуренцията да заплати на "ВУУМ.БГ" ООД ЕИК 207148039, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Брезовско шосе № 137 сумата от 18 000 /словом осемнадесет хиляди/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.