Производството е по реда на чл.185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Медицински център Дорис Клиникс“ ЕООД, със седалище на управление град София и „Медицински център Епика“ ООД, със седалище на управление град София чрез адвокат Панайотова. Жалбата е срещу Наредба № 4 от 31.12.2020г. за утвърждаване на медицински стандарт „Съдова хирургия“, издадена от министъра на здравеопазването, обнародвана в ДВ, бр.4 от 15.01.2021г., изм., бр. 63 от 30.07.2021г., в частта по т. 3.3.1.6.1.7-Операции на артериите и вените с малък обем и сложност „малка“ хирургия, в подточки 3.3.1.6.1.7.5 „Едновенозна термична аблация на повърхностни вени“ и 3.3.1.6.1.7.6 „Химична аблация на повърхностни разширени вени с пяна или течност“. Твърди се, че в оспорените части наредбата е незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните разпоредби на нормативна актове от по-висок ранг, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 АПК. Претендира се отмяната й в оспорените части. Претендират разноски.
Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител юрк.Дренкова, в съдебно заседание и в представени писмени бележки, взема становище за неоснователност на жалбата по отношение на „Медицински център Дорис Клиникс“ ЕООД . Моли същата да бъде отхвърлена. Счита жалбата на „Медицински център Епика“ ООД за недопустима поради липса на правен интерес от обжалването. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
По допустимостта на оспорването:
Според чл.125, ал.2 от Конституцията на Република България, Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. Тези административни актове имат нормативен характер - съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Съгласно чл.187, ал.1 АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето, а разпоредбата на чл.186 АПК предоставя правото на оспорване на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от акта или за които той поражда задължения. Настоящата инстанция намира, че по отношение на „Медицински център Дорис Клиникс“ ЕООД е допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е налице правен интерес от оспорването.
По отношение на „Медицински център Епика“ ООД жалбата е недопустима , поради липса на правен интерес от обжалване. Това е така, тъй като видно от представената по делото Заповед № РД-04-390/05.10.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ лечебното заведение е заличено от регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите, с което удостоверението за регистрация на лечебното заведение с № 7830/20.09.2018 г., е обезсилено.
Според разпоредбата на чл. 45. ал. 5 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) обжалването на заповедта не спира изпълнението й. Издаването на Заповед за заличаване на регистрацията на лечебно заведение за извънболнична помощ и хоспис прекратява правото на лечебното заведение за осъществяване на регистрираните медицински дейности.
Предвид, че жалбата срещу оспорените части на процесната наредба е подадена на 11.11.2024 г., при оспорване на нормативни актове с искане за отмяна на акта поради незаконосъобразност, то правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата, а жалбоподателят „Медицински център Епика” ООД към този момент е престанал да бъде лечебно заведение поради заличаване му от регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ със Заповед № РД-04-390/05.10.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”. Нещо повече, служебно известно е на съда, че с Определение №957 от 01.02.2023 г. по адм. д. №973/2023 г. по описа на Административен съд – София град, е оставена без уважение молбата на „Медицински център Епика“ ООД за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед №РД-04-390 от 05.10.2022г. на Изпълнителен Директор на Изпълнителна Агенция „Медицински надзор“ – София, което е оставено в сила с определение № 3746 от 06.04.2023 година постановено по адм. дело № 3087/2023г. по описа на Върховен административен съд, Шесто отделение.
Ето защо, жалбоподателят „Медицински център Епика” ООД не е доказал правен интерес от оспорването, което е абсолютна процесуална предпоставка за допускане на оспорването.
С оглед изложеното и на основание чл. 186. ал. 1 във вр. с чл. 196, ал. 1 във вр. 159, т. 4 от АПК, жалбата по отношение на „Медицински център Епика“ ООД ще следва да бъде оставена без разглеждане.
По съществото на спора по отношение на жалбоподателя „Медицински център Дорис Клиникс“ ЕООД :
Началото на административното производство по издаване на процесната наредба е поставено с доклад на заместник-министъра на здравеопазването до министъра на здравеопазването.
На 10.11.2020г. е проведено заседание на ръководството на Министерство на здравеопазването, на което по т.14 е обсъдена процесната наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Съдова хирургия“. Взето е решение проекта за тези медицински стандарти да бъде публикуван на интернет страницата на МЗ и на портала за обществени консултации. Проектът на наредбата е публикуван на 11.11.2020 година на интернет страницата на МЗ и на портала за обществени консултации.
На 30.12.2020г. е представен доклад от заместник-министъра на здравеопазването до министъра на здравеопазването, в който са представени проектът на наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Съдова хирургия“ и справка за отразяване на становищата, получени след обществено обсъждане на проекта на Наредба за утвърждаване на медицински стандарт „Съдова хирургия“ .
С оспорената Наредба № 4 от 31.12.2020г. е утвърден медицински стандарт „Съдова хирургия“. Оспорените части по т. 3.3.1.6.1.7-Операции на артериите и вените с малък обем и сложност „малка“ хирургия, в подточки 3.3.1.6.1.7.5 „Едновенозна термична аблация на повърхностни вени“ и 3.3.1.6.1.7.6 „Химична аблация на повърхностни разширени вени с пяна или течност“ са включени в медицински стандарт „Съдова хирургия“. Наредбата е обнародвана в ДВ, бр.4 от 15.01.2021г., изм., бр. 63 от 30.07.2021г.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Оспорената Наредба № 4 е подзаконов административен акт по смисъла на чл.75, ал.1 АПК, тъй като съдържа административноправни норми, отнася се за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Същата е издадена по прилагане на Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и е с наименование, което сочи вида и автора на акта, и главния му предмет.
Процесната наредба е издадена от компетентен административен орган - министъра на здравеопазването, който според изискването на чл.76, ал.1 АПК, е изрично овластен за издаването й с разпоредбата на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения.
Спазено е изискването за писмената форма като условие за действителност. Текстът на наредбата е удостоверен по реда на чл.78, ал.1, т.2 АПК от министъра на здравеопазването и наредбата е обнародвана според изискването на чл.5, ал.5 от Конституцията на РБ и чл.78, ал.2 АПК вр. чл.37, ал.1 Закона за нормативните актове.
Оспорваната наредба обаче е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила предвид следното:
Съгласно чл.80 АПК за неуредените въпроси за подзаконовите административни актове се прилагат разпоредбите на Закона за нормативните актове. В този закон (ЗНА) с Глава трета е уредена процедура по изработване на проекти на нормативни актове. Според чл.26 ЗНА изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност (ал.1). Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта (ал.2). А разпоредбата на чл.28 ЗНА урежда изисквания за мотивите към подзаконовите административни актове. Нормата разписва, че проектът на нормативен акт заедно с мотивите, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Мотивите, съдържат: причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.
В случая се установява, че не е изпълнено изискването на чл. 28, ал. 2, т. 5 от Закона за нормативните актове, а именно, не извършен мотивиран анализ за съответствие на акта с правото на Европейския съюз.
Следва да се посочи, че актуализиране нормативната база на всяка медицинска специалност, следва да е извършено след обективен анализ и стойностна оценка на медицинската дейност, както и да се осигури съответствие на медицинската практика в Република България с тази на другите страни от Европейския съюз и да се създаде обща комуникационна среда за сътрудничество и ползване на положителен опит. В случая, само формално към мотивите по издаване на процесната наредба е посочена разпоредбата на чл. 168, параграф 7 от Договора за функциониране на Европейския съюз без да бъде направен задълбочен и мотивиран анализ, поради което съдът счита, че не изпълнено едно от основните изисквания на чл. 28 от ЗНА.
Освен това част от оплакванията на жалбоподателите са за допуснати нарушения на чл.3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Тези разпоредби разписват, че при административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност държавните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат изисквания, ограничения и тежести, които водят до ограничаване на конкуренцията и че при административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност административните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона. Посочените разпоредби на ЗОАРАКСД са приложими за лицата, какъвто жалбоподателя „Медицински център Дорис Клиникс“ представлява, тъй като според чл.3, ал.1 ЗЛЗ лечебните заведения, без тези по чл.5, ал. 1, се създават по Търговския закон или по Закона за кооперациите, както и като дружества по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, при спазване изискванията на ЗЛЗ. По аргумент от противното на чл.3, ал.4 от ЗЛЗ лечебните заведения могат да извършват търговски сделки за нуждите на осъществяваните от тях медицински дейности и за обслужване на пациентите. Лечебните заведения са предприятия по смисъла на §1, т.17 ДР на ЗЗО, тъй като извършват търговска дейност под съответната правноорганизационна форма. Затова за тях следва да се спазват ограниченията по ЗОАРАКСД, в който смисъл са и част от оплакванията на жалбоподателите. Липсата на мотиви към на административния орган в тази насока препятстват да бъде извършен контрол дали са спазени ограниченията по последния закон.
По тези аргументи оплакването в жалбата, в тази насока е основателно. Ето защо, посочените нарушения на административнопроизводствени правила са съществени, което обуславя извод за отмяна на оспорваната наредба в оспорените й части по отношение на жалбоподателя „Медицински център Дорис Клиникс“ ЕООД.
По отношение на „Медицински център Епика“ ООД, на основание чл. 186. ал. 1 във вр. с чл. 196, ал. 1 във вр. 159, т. 4 от АПК, жалбата ще следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид изхода от спора и на основание чл.143, ал.1 АПК е основателно искането на жалбоподателя „Медицински център Дорис Клиникс“ ЕООД за присъждане на направените от него разноски по делото. Доказани са разноски за –30 лв. за обнародване на оспорването в ДВ и 2000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като предвид фактическата и правна сложност на делото не надхвърля значително установените минимални възнаграждения за представителство пред настоящата инстанция по дела по оспорване на подзаконови нормативни актове.
По изложените съображения и на основание чл.193, ал.1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Медицински център Епика“ ООД с ЕИК 175214250 против Наредба № 4 от 31.12.2020г. за утвърждаване на медицински стандарт „Съдова хирургия“, издадена от министъра на здравеопазването, обнародвана в ДВ, бр.4 от 15.01.2021г., изм., бр. 63 от 30.07.2021г., в частта по т. 3.3.1.6.1.7-Операции на артериите и вените с малък обем и сложност „малка“ хирургия, в подточки 3.3.1.6.1.7.5 „Едновенозна термична аблация на повърхностни вени“ и 3.3.1.6.1.7.6 „Химична аблация на повърхностни разширени вени с пяна или течност“ като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 11714/2024г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение в тази част.
Решението в прекратителната част, с характер на определение подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, пред петчленен състав на Върховния административен съд.
ОТМЕНЯ по жалба на „Медицински център Дорис Клиникс“ ЕООД Наредба № 4 от 31.12.2020г. за утвърждаване на медицински стандарт „Съдова хирургия“, издадена от министъра на здравеопазването, обнародвана в ДВ, бр.4 от 15.01.2021г., изм., бр. 63 от 30.07.2021г., в частта по т. 3.3.1.6.1.7-Операции на артериите и вените с малък обем и сложност „малка“ хирургия, в подточки 3.3.1.6.1.7.5 „Едновенозна термична аблация на повърхностни вени“ и 3.3.1.6.1.7.6 „Химична аблация на повърхностни разширени вени с пяна или течност“.
ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването да заплати на „Медицински център Дорис Клиникс“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, район [район], [улица], ЕИК 207011866, сумата от 2030 /две хиляди и тридесет/ лв. разноски по делото.
Решението в тази част подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред петчленен състав на Върховния административен съд.
РЕШЕНИЕТО след влизане в сила подлежи на обнародване в официалния раздел на "Държавен вестник".