Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на П. И. Т., чрез адв. Георгиева като процесуален представител, против решение № 24417 от 21.11.2024 г., постановено по адм. дело № 9508/2024 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ЧР-01-200 от 13.09.2024 г. на министъра на правосъдието. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – министърът на правосъдието, чрез пълномощника си юрк. Недялкова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на П. И. Т. против заповед № ЧР-01-200 от 13.09.2024 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение на длъжност "началник отдел" в отдел "Социални дейности" на дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" в Министерство на правосъдието, поради съкращаване на длъжността, считано от 17.09.2024 г.
За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материалноправните разпоредби и целта на закона. Излага съображения, че е запазена щатната численост в дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“ от 16 щатни бройки, като предложението зa преструктуриране на дирекцията чрез закриване на отделите „Социални дейности“ и „Международна правна закрила на детето и акредитирани организации“ е обосновано с оптимизиране дейността на дирекцията и по-добро изпълнение на целите и функциите й. Приема, че реално съкращаване е налице в хипотезата, когато длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, престане да съществува, какъвто е и конкретният случай. Счита, че не е налице идентичност между преките задължения, предвидени в длъжностната характеристика за длъжността „началник отдел“ в отдел „Социални дейности“ и тези в длъжностната характеристика на длъжността „главен експерт“ в дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“. Излага съображения, че в случая административният орган действа в рамките на оперативната си самостоятелност, като той разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до съкращаване на едни длъжности и разкриване на други, с оглед оптимизация на дейността и тези му действия са извън обхвата на съдебния контрол. Посочва, че не съществува законово регламентирано задължение при съкращаване на длъжността да се извършва подбор между служителите, като преценката за това кой да бъде освободен е по целесъобразност и не подлежи на съдебна проверка. Обосновава извод за доказаност на посоченото в акта фактическо основание – съкращаване на длъжността. По тези съображения приема, че е осъществено правното основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради което отхвърля жалбата срещу заповедта.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
За да бъде реализирано законосъобразно правомощието на органа по назначаване по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е необходимо да е установено по безспорен начин, че е налице съкращаване на съответната длъжност. Длъжността като щатно обособена функция на администрацията, носител на определени задължения и изисквания, е реално съкратена, когато е намален щатният й брой в структурата на съответната администрация или когато са променени значително обема и съдържанието на функциите, задълженията и изискванията, залегнали в длъжностна характеристика. За законосъобразността на съкращението не е необходимо тези две предпоставки да съществуват кумулативно.
От данните по делото е видно, че жалбоподателката заема длъжността "началник отдел" в отдел "Социални дейности" на дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" в Министерство на правосъдието, с ранг I старши. Със заповед № ЧР-07-26/11.09.2024 г. на министъра на правосъдието е извършено изменение в структурата на министерството с утвърждаването по установения ред на ново длъжностно разписание, в сила от 17.09.2024 г. Това е наложило закриване на отдел „Социални дейности“ и отдел "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" като отделни административни звена. При съпоставка на длъжностното разписание, в сила от 15.12.2023 г., утвърдено със заповед №ЧР-07-28/15.12.2023 г., изменена със заповеди №ЧР-07-13/16.04.2024 г. и №ЧР-07-18/04.06.2024 г. с длъжностното разписание, в сила от 17.09.2024 г., утвърдено със заповед №ЧР-07-27/11.09.2024 г. е видно, че при запазване общата численост на дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" – 16 щатни бройки, една щатна бройка с длъжностно наименование „началник отдел“ в отдел "Международна правна закрила на детето и акредитирани организации" се трансформира в длъжност „държавен експерт“ в същата дирекция и една щатна бройка с длъжностно наименование „началник отдел“ в отдел "Социални дейности" се трансформира в длъжност „главен експерт“ отново в същата дирекция. Ръководните длъжности "началник отдел" в двата закрити отдела, са съкратени. Не е предвидено на тяхно място да бъде разкрита друга ръководна позиция, а са създадени две експертни длъжности.
Структурните промени са мотивирани в писмен доклад изх. № 91-00-259/11.09.2024 г. на заместник-министър на правосъдието до органа по назначаване, изготвен на основание чл. 35 от Устройствения правилник на Министерството на правосъдието и по реда на чл. 14 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА). Неоснователни са доводите, наведени в касационната жалба, че само министърът като орган по назначаването е компетентен да направи предложение за структурни промени, въз основа на което да вземе съответното решение и да го облече в надлежната заповед. В чл. 14, ал. 1 от цитираната наредба е посочено, че промени в длъжностното разписание се предлагат само с писмен доклад, което не означава, че е недопустимо друг орган да направи предложение за извършване на структурни промени в рамките на предоставените му функции. В случая е изготвен писмен мотивиран доклад по чл. 14, ал. 1 НПКДА до министъра на правосъдието, въз основа на който е изменено длъжностното разписание, обосноваващо прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателката, поради което не може да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта или че с него се цели отстраняване на конкретен държавен служител.
Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че е налице реално съкращаване на длъжността, тъй като същата освен като позиция в длъжностното и поименното разписание, е престанала да съществува и като система от функции, задължения и изисквания. Това заключение е основано на извършената от него съпоставка на длъжностните характеристики за длъжността „началник на отдел“, заемана от жалбоподателката и длъжността „главен експерт“, създадена вместо нея в резултат на извършените структурни промени. Съдът изследва и установява сходствата и различията между тях, като правилно приема, че те се различават както по отношение на целите, така и на преките задължения в значителна степен, което показва, че е налице реално, а не фиктивно съкращаване на длъжността. Целта на заеманата от Т. длъжност е свързана с ръководство, организация, координиране и контролиране на служителите в отдела. Не се установява функциите, задълженията и изискванията за новосъздадената в дирекцията длъжност „главен експерт“ да са същите или еднакви в преобладаващата си част с длъжността, заемана от жалбоподателката, като различията основно са обусловени от обективните отлики между ръководни и експертни длъжности.
Настоящият състав споделя извода на съда, че не може да бъде установено дали действително на служителя е предложено да даде „съгласие за изменение на служебното правоотношение“. Макар и по делото да е наличен такъв документ, то той няма правна стойност, тъй като не става ясно по чия инициатива е изготвен и представен пред министъра на правосъдието. Преценката за това е именно на органа по назначаване, който в случая поставя резолюция „не“. Правомощието да прекрати служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е израз на оперативната му самостоятелност и неговата свободна преценка да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други, да решава въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задачи и задължения), съответно дали да намали предвидените за конкретна длъжност бройки в щатното разписание или да ги трансформира в рамките на нормативно установената обща численост, като всички тези действия са такива по целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. Съгласно нормата на чл. 82, ал. 1 ЗДСл, държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на условията за назначаване и е изразил предварително писмено съгласие за заемането й. Видно от текста на разпоредбата преназначаването на свободна длъжност в същата администрация не е императивно задължение на органа, а само правна възможност.
Неоснователни са възраженията на касатора за нарушение на чл. 6 АПК при издаване на оспорената заповед. Органът по назначаването разполага с възможност да внесе промяна в структурата на отделните звена, съответно във вида и броя на длъжностите, при което да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. В случая утвърденото длъжностно разписание, в сила от 17.09.2024 г. е съобразено с извършените структурни промени и е насочено към по-добро изпълнение на функциите и целите на административните звена, съобразно спецификата и обема на работа. В този смисъл правата на органа по назначаването не са упражнени в отклонение от принципа за добросъвестност и съразмерност, съответно не е нарушена целта на закона, а поддържаната от касатора теза в обратен смисъл е неоснователна. За издателя на административния акт не съществува задължение при съкращаване на длъжността да предложи на служителя друга вакантна длъжност, независимо от неговия професионален опит и квалификация. Посочената в касационната жалба съдебна практика относно неизпълнението на материалноправните предпоставки по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл касае различни казуси, при установена друга фактическа обстановка, поради което е неотносима към настоящия спор.
Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. От съда е извършена цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Решението е постановено след анализ на приетите доказателства по делото. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Съдебният акт притежава съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК, като са изложени мотиви в подкрепа на направените изводи, които се обосновават от събраните доказателства. Правилно съдът оставя без уважение искането на жалбоподателката за назначаване на експертиза, която да даде отговор на поставените въпроси относно това налице ли е реална структурна промяна/преобразуване на дирекцията към 17.09.2024 г. и след това, има ли действително намаляване на щатните бройки след извършване на промяната, какви са функциите на длъжността, заемана от нея, престават ли да съществуват и ако се поемат от други лица, кои са те, налице ли са свободни длъжности в дирекцията и в министерството като цяло. Настоящият състав споделя извода на съда, че отговори на поставените в оспорването въпроси се съдържат в представените с административната преписка доказателства, а те са и правни по своя характер, поради което не са необходими специални знания. В тази връзка, макар и да отхвърля искането за назначаване на експертиза, то не е допуснато соченото от касатора съществено нарушение на процесуалните правила.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила.
При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК П. И. Т. следва да заплати на Министерство на правосъдието сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24417 от 21.11.2024 г., постановено по адм. дело № 9508/2024 г. по описа на Административен съд София – град.
ОСЪЖДА П. И. Т., [ЕГН] да заплати на Министерство на правосъдието направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.