Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по частна жалба на „Стронг партнърс -М“ЕООД със седалище и адрес на управление: София, [адрес] и съдебен адрес: гр. София,[адрес] - чрез адв. Славчева, срещу Определение № 21796 /29.10.2024 г., постановено по адм. дело № 4566/2024 г. по описа на Административен съд- София град. В частната жалба се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Според частния жалбоподател оспореното уведомително писмо е връчено на лице, което не е служител на дружеството , поради което са били налице предпоставките на чл. 46, ал. 4 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК за възстановяване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Иска се от касационната инстанция да отмени процесното определение и да върне делото за продължаване на процесуалните действия.

Ответникът – Комисия за защита на личните данни/КЗЛД/ , чрез процесуалния представител юрисконсулт Иванова в писмено възражение изразява становище за неоснователност и недоказаност на частната жалба. Претендира разноски за процесуално представителство и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Върховният административен съд, Пето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Съдебното производство пред АССГ е започнало по подадена жалба от София, [адрес] и съдебен адрес: гр. София,[адрес] срещу Решение №ППН-01-404/2022/11.05.2023г. на КЗЛД.

Поради направено от ответната страна възражение за просрочие на подадената жалба , съдът с определение от 16.07.2024 година е указал на процесуалния представител на КЗЛД да представи доказателства относно момента на уведомяване на оспореното решение.

В проведеното на 29.10.2024 г. открито съдебно заседание съдът е приел като писмени доказателства представените в оригинал обратни разписки от 11.04. 2024 г. и 19.06. 2023г. ; допуснал и разпитал свидетеля Н. Р. и от показанията на същия установил , че той е лицето получил писмото съдържащо оспореното решение на КЗЛД, подписал е обратната разписка от 19.06.2023 година, в качеството си на „охрана- портиер“ на адресът, посочен като седалище на дружеството. Не е служител на дружеството жалбоподател, не е поемал задължение да получава книжа и предава същите.Кореспонденцията на различните офиси в сградата се поставя на общо видимо място, без задължение за разнасяне.

При тази установеност първоинстанционния съд е приел, че оспореното решение е надлежно връчено със съобщението от 19.06.2023 година, поради което подадената на 25.04.2024 година жалба е просрочена; оставил същата без разглеждане и прекратил производството пред себе си.

Определението е неправилно и незаконосъобразно.

Както сочи и АССГ, съгласно приложимата разпоредба на чл. 50 ,ал.3 ГПК- връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителя посочва имената и длъжността на получателя. В случая липсва връчване на служител или работник.

Видно от приетата от първоинстанционния съд дело обратна разписка , Решение №ППН-01-404/2022/11.05.2023г. на КЗЛД, е връчено на свидетелят Р., в качеството му на „охрана“. Не е посочено в известието, че получателят на пратката е длъжен да предаде съобщението на адресата, по арг. от разпоредбата на чл. 46, ал. 2, изр. 2 - ро от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.След като е налице нередовно връчване на решението , срокът за обжалването му не е започнал да тече. Последвало е ново връчване на процесуалния представител на жалбоподателя- адв. Славчева, на 11.04.2024 година, поради което подадената на 25.04.2024 година жалба срещу Решение №ППН-01-404/2022/11.05.2023г. на КЗЛД. е в законоустановеният срок.

Определението като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на „Стронг Партньорс-М“ЕООД- София, срещу Решение №ППН-01-404/2022/11.05.2023г. на КЗЛД..

По искането на ответната страна за разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд с оглед изхода на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 229, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 21796 /29.10.2024 г., постановено по адм. дело № 4566/2024 г. по описа на Административен съд- София град .

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.