Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите - Бургас против решение № 7164 от 02.10.2024 г., постановено по адм. д. № 559/2024 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Я. М. К. не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отменя заповед № 0220/15.02.2024 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите - Бургас, с която на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл. - поради получена възможно най-ниска годишна оценка при атестиране, е прекратено служебното правоотношение на Я. М. К. на длъжност: главен експерт „ОВОС и ЕО“ с ранг І младши в дирекция „Превантивна дейност“ в Регионална инспекция по околна среда и водите – Бургас.
За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и неговата цел. Приема, че са изпълнени етапите в процедурата по атестирането, предвидени в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), а именно изработването на работен план, провеждането на междинна среща и заключителна среща с оценяващия ръководител, но констатира, че представеният работен план не отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 НУРОИСДА, тъй като определените в него цели не са конкретни и измерими по обем и качество. Сочи, че в индивидуалния работен план на К. липсват, както поставени конкретни срокове за изпълнение, така и конкретен брой писма, становища, решения и т.н., по всяка отделна цел заложена в плана. Излага съображения, че посочените в индивидуалния работен план на К. шест броя цели, не са конкретни и не могат да бъдат измерими по обем, качество и срокове, поради което прави извод, че е допуснато нарушение в първия етап от атестирането, което се отразява и върху крайната оценка на изпълнение на длъжността по чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА. Приема, че така описаното нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съобразно изискванията на наредбата опорочава следващите етапи в процедурата по атестирането. Констатира, че междинната среща не е проведена в предвидения в закона срок. Приема, че крайната оценка също не е съобразена с изискуемото по закон съдържание, като прави извод, че не е основана на установими факти и обстоятелства, което се явява нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл и чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА. Сочи, че административният орган не установява и не представя доказателства, чрез които да установят наличието на факти и обстоятелства, обосноваващи кумулативното наличие на предпоставките на чл. 16, ал. 1, т. 5 НУРОИСДА, които дават основание за определяне на годишна оценка на изпълнението на длъжността на К. „неприемливо изпълнение“. Констатира, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 2 Закона за държавния служител (ЗДСл.), поради което прави извод, че органът по назначаване незаконосъобразно прекратява служебното правоотношение с Я. К..
Обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и е обосновано.
Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че оспорената заповед е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и ал. 5 от ЗДСл. държавният служител ежегодно се оценява за изпълнението на длъжността въз основа на постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставени задачи и показаните компетентности. Както правилно посочва в решението си съдът оценяването се извършва на три етапа, като годишната оценка следва да отразява целогодишното изпълнение на заложеното в индивидуалния работен план, аргумент от чл. 8, ал.1, чл. 13 и чл. 14 от НУРОИСДА като съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, но проверява спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в т. ч. спазване на изискванията за формулиране на целите в индивидуалния работен план и тези за формиране на годишната оценка на изпълнението. В настоящия случай съдът е осъществил контрол върху процедурата по оценяването и е извършил анализ на релевантните фактически обстоятелства, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал.2, предл. второ АПК и не е необходимо да се преповтарят. Видно от приложения по делото формуляр за оценка на изпълнението на длъжността е, че съдържанието на индивидуалният работен план е в противоречие с изискванията на чл. 9 от НУРОИСДА. Както отбелязва и първоинстанционния съд в нарушение на чл. 9, ал. 3 от наредбата целите в индивидуалния работен план на оценяваната не са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и не са измерими по обем, качество и срокове. Не са определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, както и изисквания към изпълнението, които служителката следва да реализира през периода. Неспазването на това изискване опорочава целия процес на оценяване, тъй като констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и при оценката на изпълнението на длъжността съобразно чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, съгласно който оценяването се извършва въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. Възражението на касатора, че междинната среща, проведена на 14.08.2023 г. е в законоустановения срок, предвид, че К. е била в болнични в периода от 15.06. до 10.08.2023 г. по никакъв начин не променя направените от първоинстанционния съд изводи. Правилно първоинстанционния съд приема, че констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и на показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА като първият е степента на постигане на целите в работния план, а вторият е показаните компетентности, поради което изводите му за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са на база на преценката за допуснати нарушения във всеки от етапите на процедурата, независимо, че е констатирано, че формално тези етапи са проведени.
Правилно съдът констатира, че оценяващият ръководител при определяне на годишната оценка на изпълнението не изпълнява изискванията на чл. 18 НУРОИСДА да извърши същата безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. В мотивите на оценяващия ръководител не се обсъжда конкретно степента на постигане на целите, а и такива не биха могли да бъдат изложени, предвид първоначално допуснатото нарушение при определяне на целите в индивидуалния план. В случая поставената оценка е в нарушение и на разпоредбата на чл. 16, т. 5 НУРОИСДА, съгласно която следва да се установи, че служителя не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него и неизпълнението да е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя, а също така и е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение № 1 и приложение № 1а НУРОИСДА. Следва да се отбележи, че от приложената по делото справка за разпределение на документи по изпълнител, регистрирани между 01.01.2023 г. и 31.12.2023 г. е видно, че К. има разпределени 1079 бр. документи в сравнение с 385 и 420 на останалите служители през същия период (л. 104). Освен това неизпълнението в срок на служебните задължения на служителката сочат на допуснати дисциплинарни нарушения, като за ангажиране на дисциплинарната отговорност в закона е предвиден друг ред. Следователно изводите на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед са законосъобразни.
С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7164 от 02.10.2024 г., постановено по адм. д. № 559/2024 г. по описа на Административен съд гр. Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.