Производството е по реда на чл. 229-236 АПК.

Образувано е по частна жалба на „ВИКТОРИЯ ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ЕООД срещу Определение № 248 от 19.01.2024 г. по адм. дело № 1041/2023 г. на Административен съд – Плевен, с което е прекратено производството по искова молба на дружеството по чл. 256 АПК срещу кмета на Община Плевен и началника на отдел „Строителен контрол“ на общината с предмет извършване на проверки по документи и на място, съставяне на протоколи, обективиращи резултатите от проверките, и издаване на заповеди за забрана на ползването, спиране на изпълнението, забрана на достъпа и премахване на строежи в поземлен имот с идентификатор 56722.661.718 по КК на гр. Плевен.

Кметът на общината е на становище за правилност на съдебния акт.

Частната жалба е допустима, но неоснователна.

1. а. Производствата по чл. 178, чл. 224а и чл. 225а ЗУТ съответно за забрана на ползването на строеж, спиране на изпълнението и забрана на достъпа до строеж, както и за премахването му, имат служебен характер. Подаването до административния орган на искане за издаване на акт с определено съдържание не създава насрещно задължение за удовлетворяването му и притежава единствено сезираща функция, а органът извършва собствена преценка относно правомерността на строежа. Евентуалното решение на административния орган за отказ да разпореди предвидените в нормите правни последици, изразено изрично или мълчаливо, не формира подлежащ на съдебно оспорване акт нито според общата клауза на чл. 21 АПК, нито на специално основание по ЗУТ.

б. Тези изводи следват от съдържанието на контролните функции на административния орган, предпоставките за придобиване на качеството на заинтересована страна в административните производства с очертания предмет и се основават на действащата правна уредба.

За атакуеми по съдебен ред чл. 214, т. 3 ЗУТ обявява изрично заповедите за спиране, за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи (за разлика от отказите за издаване на актове по устройство на територията по т. 1 на текста). Дори само по аргумент за противното от разпоредбата, правното бездействие по искането за произнасяне с утежняващ правната сфера на трето лице административен акт не представлява такъв акт по смисъла на чл. 21 АПК. С право пък на съдебно оспорване разполагат единствено лицата, за които актът е източник на задължение, и те изчерпват кръга на заинтересованите в производствата страни – към него в правното си положение на собственик на съседен поземлен имот с идентификатор 56722.661.720 и подател на искането до контролния орган с характера на сигнал дружеството не принадлежи.

2. В контекста на принципните съображения, изложени по-горе, правилно е заключението на първостепенния съд за недопустимост на оспорването, предявено и на основание чл. 256 АПК.

а. Предмет на исковата защита е неоснователно бездействие чрез неизпълнение на произтичащо от закон или друг нормативен акт задължение за извършване на фактическо действие. Съставянето на протоколи, респ. констативни актове, и издаването на заповеди по чл. 178, чл. 224а и чл. 225а ЗУТ са изявления (удостоверителни и волеизявления), т.е. правни действия и затова искът по чл. 256 АПК в случая е изначално недопустим.

Фактическите действия, доколкото се осъществяват в хода на разглежданите производства, нямат самостоятелен правно значим характер, тъй като са част от динамичен фактически състав и се „поглъщат“ от актовете, които поставят началото или завършват процедурата.

б. Осъдителният иск по чл. 256 АПК е средство за защита на правото да се изисква от административния орган извършването на конкретни фактически действия, дължими от органа по силата на закона.

При изясненото вече качество на дружеството (собственик на съседен имот, депозирал жалба относно твърдени незаконни строежи и с допуснати нарушения по чл. 224, ал. 1 ЗУТ), то не е заинтересована страна в правоотношението по повод отстраняване на незаконно строителство. По тази причина искът е недопустим и на друго основание – отсъствие на легитимация за предявяването му, дори и бездействието да попадаше в категорията по чл. 256 АПК.

3. След като не е регламентирана възможност контролният орган да бъде задължен да извърши действията със съответстващо на позицията на оспорващия съдържание и ако в действителност със строителството в съседния имот се засяга упражняването на правомощията на дружеството, включени в състава на правото му на собственост, остава открит пътят за защита по общия исков ред пред гражданския съд – чл. 2 вр. чл. 1 ГПК.

4. а. Наличието на отрицателната процесуална предпоставка по чл. 159, т. 1 АПК обуславя прекратяването на съдебното производство, образувано пред административния съд, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.

б. Резултатът от спора пред настоящата инстанция е условие за присъждане в полза на ответника на своевременно заявеното юрисконсултско възнаграждение, чийто размер ще бъде съобразен с минималния по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 248 от 19.01.2024 г. по адм. дело № 1041/2023 г. на Административен съд – Плевен.

ОСЪЖДА „ВИКТОРИЯ ТРЕЙД КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК 201764451, да заплати на Община Плевен разноски за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.

Определението е окончателно.