Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на "АЗОТЕА БЪЛГЕРИАН ПРОПЪРТИС" ЕООД, А. В. Ч., “АСТИФУД" ЕООД, А. Т., В. К. Т., Д. С. Н., "ЛОГСЪРВИСИС ЛЕНД" ЕООД, С. Т. Д., М. Е. В. и К. С. В., чрез адв. Цеков и адв. Николов като процесуални представители, срещу определение № 8650 от 05.11.2024 г., постановено по адм. дело №1918/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас. Излагат се доводи за допустимост на частната жалба и за нейната основателност. Жалбоподателите считат, че не са налице основания за прекратяване на производството, тъй като такива не се сочат от съда, нито са налице хипотезите по чл. 159, т. 3 или т. 7 АПК, а делото е следвало да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК до приключване на производството по адм. дело № 1760/2024 г. на същия съд с влязъл в сила съдебен акт, като в зависимост от неговия резултат - да се извърши преценка относно допустимостта, съответно основателността на жалбите им. Правят искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да се спре производството на посоченото основание до решаването на преюдициалния въпрос.

Ответникът - кметът на община Царево в писмен отговор изразява становище за правилност на обжалваното определение.

Ответникът - Д. Й. М. в писмен отговор взема становище за основателност на частната жалба, присъединява се към мотивите й за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за продължаване на действията по обжалването чрез спиране на производството до приключване на това по адм. дело № 1760/2024 г.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като съобрази изложеното в частната жалба и доводите на страните, приема следното:

Въпросът с допустимостта на частната жалба срещу определение № 8650 от 05.11.2024 г., постановено по адм. дело №1918/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас е разрешен с влязло в сила определение № 2103 от 04.03.2025 г. по адм. дело № 1659/2025 г. на Върховния административен съд.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С обжалваното определение производството по делото е прекратено, а жалбите, депозирани в съда с вх. № 11233/24.10.2024 г. са изпратени като част от административната преписка по адм. дело № 1760/2024 г.

За да постанови този резултат, съдът се позовава на молба на административния орган, в която е посочено, че жалбите, по които е образувано делото, са предоставени на същия съд по посоченото адм. дело. При тези обстоятелства намира, че производството следва да бъде прекратено, а приложените жалби да се изпратят по другото дело като част от административната преписка.

Определението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Производството пред Административен съд - Бургас е образувано по жалби, подадени от настоящите частни жалбоподатели срещу заповеди № РД-01-787/04.10.2023 г. и № РД-01-247/25.03.2024 г. на кмета на община Царево. С първата от тях е разрешено на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ да се изработи проект за изменение на ПУП - ПЗ с определен териториален обхват, а с втората - на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрен проекта за изменение на застроителния план, засягащо УПИ VII, кв. 71А по плана на гр. Царево. С разпореждане от 25.10.2024 г. оспорванията са оставени без движение като нередовни и на жалбоподателите са дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности, вкл. и за уточняване на правния им интерес във връзка с чл. 131 ЗУТ. Със същото разпореждане е указано на ответника да представи заверено копие на административната преписка по издаването на оспорените актове. С молба от 31.10.2024 г. кметът на община Царево уведомява съда, че двете заповеди, предмет на делото, са отменени със заповед № РД-01-306/09.04.2024 г., издадена на основание чл. 99, т. 2, предл. 2 и чл. 91, ал. 1 АПК, а жалбите срещу тях, подадени до община Царево с изброени вх. номера, са предоставени на същия съд по адм. дело № 1760/2024 г. като част от административната преписка по издаване на последващата заповед за отмяната им.

Във връзка с подадената от ответника молба е постановено обжалваното определение. Същото не съдържа мотиви, от които да се установи и изведе волята на съда. В него не са изложени никакви фактически съображения и правни основания, които да обосновават извод за недопустимост на оспорванията, както и за прекратяване на делото в някоя от хипотезите по чл. 159 АПК. Видно от диспозитива на съдебния акт подадените до съда жалби срещу заповеди № РД-01-787/04.10.2023 г. и № РД-01-247/25.03.2024 г. са изпратени по посоченото адм. дело единствено като част от административната преписка. Така формираният диспозитив не сочи на съединяването им за общо разглеждане с оспорването по това дело, за да се извърши преценка относно наличието или липсата на предпоставките по чл. 213 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Без да направи анализ на предмета на двете дела и характера на актовете, които се оспорват, съдът напълно формално и в едно изречение приема, че производството следва да се прекрати. Съгласно решение № 7 от 30.06.2020 г. на Конституционния съд по к. д. № 11/2019 г., разпоредбата на чл. 121, ал. 4 от Конституцията на РБ изисква всички съдебни актове да бъдат мотивирани, а съдебният акт е мотивиран, когато са известни съображенията за постановяването му. В случая такива съображения няма. Липсата на мотиви лишава както страните по делото от възможността да узнаят причините за постановяване на обжалваното определение, с оглед надлежното упражняване на правото им на защита, така и не позволява на съда да извърши проверка на правилността му.

Това налага определението да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, като се изследва вида и характера на оспорените актове, след което се направи самостоятелна преценка относно допустимостта на жалбите срещу всеки от тях. В зависимост от направените изводи съдът дължи произнасяне и по заявеното искане за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 8650 от 05.11.2024 г., постановено по адм. дело №1918/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.