Производство по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е частна жалба с вх. 7539/09.05.2025 г. на ЕТ "СИСИГАН-С. НИКОЛОВ", ЕИК 122043628, със седалище и адрес на управление: гр. Костенец, [улица], подадена чрез адв. Б. Харизанов от АК - Благоевград, срещу Определение № 1361/27.03.2025 г, постановено по КАНД № 653/2023 г. по описа на Административен съд (АС) – Пазарджик, с което е отхвърлено искането му за изменение на постановеното по същото дело Решение № 603/12.02.2025 г., в частта за разноските.

Ответникът – Агенция "Пътна инфраструктура", ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Македония" № 3, чрез юриск. С. Гладийска, е подала възражение с доводи за неоснователност на частната жалба.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира частната жалба за недопустима, като подадена срещу неподлежащ на оспорване съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), актовете по чл. 58д (между които и електронният фиш) подлежат на обжалване пред районния съд, а решенията на районния съд на основание чл. 63в ЗАНН подлежат на касационно обжалване пред съответния административен съд по реда на глава ХІІ АПК. По аргумент от разпоредбата на чл. 223 АПК, касационното решение е окончателно. Според нормата на чл. 63г, в предвидените от закона случаи съдът може да прекрати производството с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред административния съд.

От тези изрични законови норми е видно, че с първоинстанционен контрол законодателят е упълномощил районния съд, а с касационен контрол - съответният административен съд. Всяко от производствата пред двете съдебни инстанции е самостоятелно и има различен предмет, обусловен от обхватът на осъществявания правораздавателен надзор, съответно: законосъобразността на акта по чл. 58д или правилността на съдебното произнасяне като държавен правораздавателен акт (Арг.: чл. 60, ал. 1 ЗАНН и чл. 131, чл. 236, вр. с чл. 218 и чл. 208 АПК).

Оспореното определение на АС - Пазарджик е постановено в касационната фаза на съдебното производство и не подлежи на инстанционен съдебен контрол. Поради това същото е окончателно. След като административният съд правораздава като касационна инстанция, актовете му не могат да бъдат предмет на последващ съдебен контрол, влючително извънинстанционен, поради изчерпване на процесуалния ред за това. Всички останали съображения, пространно развити в частната жалба, са относими към правилността на съдебния акт, която не може да бъде контролирана при липсата на процесуален ред за това.

За яснота на жалбоподателя следва да бъде посочено, че отговорността за разноски е субсидиарна и винаги обусловена от изхода на материалноправния спор. Съдебно-деловодните разноски по принцип се присъждат със самото съдебно решение, но е възможно това да бъде извършено и впоследствие, в нарочно производство и в рамките на нормативноустановен преклузивен срок, с изтичането на който се погасява правото на страната да иска и получи тези разноски (Сравн.: чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)). Разглеждането на искането за изменение или допълнение на решението в частта на разноските се извършва от съда, приключил делото в съответната инстанция, т.к. произнасянето по основателността му е съставна част от произнасянето по спора, предмет на делото. Целта на производството по чл. 248 ГПК е да се отстранят пропуски или грешки на съда, което достатъчно ясно индикира за несамостоятелния му характер. И именно принадлежността на този въпрос към границите на осъществявания по делото съдебен контрол го прави подчинен на режима, приложим към основния спор. Затова и разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК изрично постановява, че определенията за разноските могат да се обжалват по реда, по който подлежи на обжалване и самото решение. Няма нито правна, нито житейска логика произнасянето на съда по разноските, когато това е извършено с крайния акт, да бъде окончателно, а когато това е сторено по реда на чл. 248 ГПК - да се категоризира като потенциален обект на инстанционен съдебен контрол. Възприемането на обратната теза би въвело различен режим на обжалваемост по отношение на идентични по своя предмет произнасяния, което е недопустимо.

В контекста на изложеното и доколкото в случая няма спор, че основното производство е приключило с окончателен съдебен акт, поради изчерпване на възможността за инстанционен контрол (Сравн.: чл. 223 АПК), не подлежи на оспорване и определението, с което съдът е процедирал по искането за присъждане на разноски.

По изложените съображения, частната жалба срещу определението, с което АС - Пазарджик е отхвърлил искането за изменение на Решение № 603/12.02.2025 г., постановено по КАНД № 653/2023 г. в частта за разноските, следва да се остави без разглеждане, а настоящото съдебно производство да се прекрати.

Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2, вр. с чл. 215, т. 4 АПК, председателят на Седмо отделение на Върховния административен съд на Република България

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх. 7539/09.05.2025 г. на ЕТ "СИСИГАН-С. НИКОЛОВ", ЕИК 122043628, със седалище и адрес на управление: гр. Костенец, [улица], подадена чрез адв. Б. Харизанов, срещу Определение № 1361/27.03.2025 г, постановено по КАНД № 653/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик,

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 4810/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.