Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на М. Г. срещу разпоредбата на чл.8 ал.4, изречение второ от Правилник за администрацията на Прокуратурата на Република България /ПАПРБ/, изменен и допълнен , обн. в ДВ, бр.34 от 22.04.2025 г., приет с Решение по т.13.1 от Пленум на Висш съдебен съвет по Протокол №10 от заседание на ПВСС от 10.04.2025 г. в частта, както следва: чл.8, ал.4 /Доп.-ДВ,бр.34 от 2025г/. „Главният секретар се назначава за срок от 5 години и може да бъде преназначен на същата длъжност само за още един мандат.“ и на §47 от ПАПРБ, изменен и допълнен, обн. в ДВ, бр.34 от 22.04.2025 г. – „За длъжността „главен секретар“ се обявява конкурс в едноседмичен срок от влизане в сила на настоящите изменения в ПАПРБ“.
С жалбата е направено искане за спиране на действието на изменението и допълненията на оспорените разпоредби за да се осигури защита на подателя на жалбата, тъй като ако обявения конкурс продължи и приключи, при действието на оспорения акт, това би довело до основание за освобождаването. Твърди се, че към жалбоподателката е отправено искане за представяне на информация за наличие на някое от основанията по чл. 333 от КТ, което доказвало намерение на работодателя за прекрати трудовото провоотношение на главния секретар на някое от посочените в ал. 1 на същия текст основания. Прекратяването на трудово провоотношение извън волята на служителя се отразявало неблагоприятно в правната сфера на оспорващата, тъй като средствата му на защита чрез оспорване по съдебен ред отнема значително време. Лишаването от трудови доходи през това време се компенсирало частично, съгласно чл. 225, ал.1 от КТ.
Ответникът по жалбата - Пленум на Висш съдебен съвет, чрез редовно упълномощен процесуален представител дава становище за неоснователност на искането за спиране.
Настоящият съдебен състав намира искането за спиране за неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 190, ал. 1 от АПК оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. Според разпоредбата на чл.166, ал. 4 от АПК, приложима съгласно препращащата разпоредба на чл.196 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от АПК - при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В тежест на оспорващия е да докаже предпоставките за спирането. Това означава жалбоподателят да докаже, че от действието на оспорените разпоредби за него биха възникнали предвидими имуществени или неимуществени вреди, които са значителни или трудно поправими.
От изложените в направеното с жалбата особено искане твърдения, не може да се достигне до извод, че оспорените разпоредби създават непосредствена и значима вероятност от настъпването на значителни преки или трудно поправими вреди за жалбоподателката.
В правомощията на всеки работодател е да изисква от служителите си представяне на данни или информация ако намери, че същите са необходими за осъществяване на пряката дейност на ръководената от него структура или за вземане при това на информирано решение. С оглед съдържанието им, спиране на действието на оспорваните разпоредби от ПАПРБ няма отношение към провеждането на процедура по прекратяване на трудово правоотношение, предвид наличие на основания по чл. 333 от КТ и не може да се вземе предвид при преценка относно установяване на условията по смисъла на чл. 166 ал. 2 от АПК, за налагане на търсената от жалбоподателката мярка. Следва да се отбележи, че едностранното прекратяване на трудово правоотношение от работодателя е предвидено като правна възможност от законодателя и е разписан ред на защита срещу евентуална негова незаконосъобразност, ведно с начина и вида за обезщетяване на настъпили за засегнатото лице вреди. Не са налице данни, конкретния случай да се характеризира със значителна, повече от нормалното, степен на въздействие върху засегнатото лице.
Наред с горното, изложението в жалбата сочи, че твърдяните като възможни за настъпване вреди биха настъпили не пряко и непосредствено в резултат от действието на оспорените разпоредби от ПАПРБ, а от провеждане и приключване на конкурс за заемане на засегната от оспорените изменения длъжност. Конкурсната процедура приключва с решение на работодателя за определяне на спечелилия кандидат, едва при постановяване на което, за жалбоподателката би била налице възможност да се защити срещу евентуално настъпили от него вреди. Актът за определяне на спечелилия конкурс за заемане на определена длъжност подлежи на самостоятелно оспорване по разписания в закона ред и дава възможност на всеки от кандидатите да защити в максимална степен своите права и интереси.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира искането на М. Г. спиране действието на чл.8 ал.4, изречение второ и § 47 от Правилник за администрацията на Прокуратурата на Република България, изменен и допълнен , обн. в ДВ, бр.34 от 22.04.2025 г. за неоснователно.
Водим от изложеното и на основание чл.190, ал.1 във вр. с чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на действието на чл.8 ал.4, изречение второ и §47 от Правилник за администрацията на Прокуратурата на Република България, изменен и допълнен, обн. в ДВ, бр.34 от 22.04.2025 г., приет с Решение по т.13.1 от Пленум на Висш съдебен съвет по Протокол №10 от заседание на ПВСС от 10.04.2025 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.