Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния къдекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Л. К. Л. от [населено място] против Решение №1897/01.11.2024 г. по адм. дело № 499/2024 г. на Административен съд – Враца. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 70 и чл. 71 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – Националната експертна лекарска комисия, при редовно призоваване, не излъчва представител и не ангажира становище по жалбата.
Ответниците- Националната експертна лекарска комисия, Обща ТЕЛК при МБАЛ "Христо Ботев“ АД, Регионална дирекция "Социално подпомагане" – гр. Враца, Агенцията за хората с увреждания и ТП на НОИ- Враца, при редовно призоваване, не излъчват представители и не изразяват становища.
Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
С първоинстанционното решение, Административен съд – Враца е отхвърлил жалбата на Л. К. Л. срещу Експертно решение (ЕР) № 91537/71/08.07.2024 г. на Националната експертна лекарска комисия – специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено ЕР № 91955 от 15.04.2024 г. на Обща териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) към МБАЛ "Христо Ботев" АД, гр. Враца в частта относно определената дата на инвалидизиране.
Решението е правилно.
Спорът между страните касае датата на инвалидизиране на жалбоподателя. В решенията на органите на медицинската експертиза през годините, от 2018 г. (когато е първото освидетелстване, установило функционален дефицит и определило процент на ТНР за Л.Л.) до настоящия момент, като такава е посочена датата на първото експертно решение – 12.11.2018 г. Жалбоподателят претендира, че за дата на инвалидизиране следва да бъде приета датата, когато са новооткрити две нови заболявания- 01.10.2023 г., както и че към момента на подаване на заявлението за явяване пред ТЕЛК лицето е имало сключено трудово правоотношение.
Въпросът за датата на инвалидизиране е разрешен с породил правни последици административен акт - ЕР 5526/12.11.2018 г. на ТЕЛК – общи заболявания към МБАЛ "Христо Ботев" АД, гр. Враца.
Настоящото експертно решение на НЕЛК, предмет на съдебен контрол пред административния съд, е прието в производство по обжалване на решение на ТЕЛК, съобразно разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето, при спазване на установената от закона писмена форма — съдържа мотиви и е издадено при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Формиран е извод за наличието на фактически и правни основания, които изразяват и обосновават волята на административния орган да приеме, че не са налице нормативно установените предпоставки за определяне на нова дата на инвалидизиране.
В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното Експертно решение на НЕЛК, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК, на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на първоинстанционния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за спора материалноправни норми.
Относима към конкретния спор е разпоредбата на чл. 71 НМЕ, съобразно която определянето на нова дата за инвалидизиране, законодателят обвързва с наличието на нормативно установените предпоставки, които са в условия на кумулативност.
Законосъобразно административният съд е приел, че датата на инвалидизиране на Л. е определена по правилото на чл. 70, ал.5 от НМЕ според датата на издаване на първоначалното експертно решение, което не е обжалвано и представлява стабилен административен акт, но към момента на издаване на обжалваното експертно решение не са налице материалноправните основания по чл. 71 от НМЕ, които могат да послужат за промяната на датата на инвалидизиране.
Сочените от касатора за придобити две нови заболявания не са основание за отмяна на обжалваното съдебно решение и не водят до определяне на нова дата на инвалидизиране, тъй като съгл.чл.71, т.1 НМЕ, нова дата на инвалидизиране се определя на работещите лица с трайно намалена работоспособност/степен на увреждане, на които при следващото преосвидетелстване е определен по-висок процент трайно намалена работоспособност поради влошаване на здравословното им състояние, което не им позволява да продължат да работят при същите условия на труд, към които са се приспособили, а в настоящия случай е установено безспорно, че към датата на подаване на заявлението- 25.10.2023 г., Л. Л. не работи.
Обстоятелството, че същият е бил в трудови правоотношения до 02.10.2023 г., а заболяванията му са открити на 01.10.2023 г. се явява правноирелевантно, тъй като не изпълва хипотезиса на правната норма, вкл. на т.2 и 3 от същата.
В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното експертно решение, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата на чл. 71 НМЕ.
Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1897/01.11.2024 г. по адм. дело № 499/2024 г. на Административен съд – Враца.
Решението е окончателно.