Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "ГЛАРУС" ООД, с ЕИК 102092151, със седалище в гр. Бургас, [улица], представлявано от управителя - М. П. Д., чрез процесуален представител – адв. В. Иванов от Адвокатска колегия (АК) – Кюстендил, срещу Решение № 1635/19.12.2024 г., постановено по адм. дело № 1281/2024 г. по описа на Административен съд – София-област (АССО), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № РД-05-89/19.09.2024 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ), обективиращо отказ да се измени Индивидуална лицензия за радиодейност № 1-046-01-01 за доставяне на радиоуслуга с наименование "Радио Микс", с общ (политематичен) профил, 18-часова продължителност и местен обхват – за територията на гр. Сливен, чрез продължаване срока на действието й.
Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на атакувания пред АССО индивидуален административен акт. Поддържа становище за несъответствие на постановения отказ с целта на закона, аргументирано с липса на обосновка съобразно критериите, посочени в разпоредбата на чл. 20 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Твърди, че административният орган не е мотивирал причината, която според него категоризира продължаването на лиценза като неотговарящо на целта на закона, а този порок е възпрепятствал осъществяването на пълноценна защита от страна на лицензианта. Противопоставя се на извода на съда за доказано преустановяване на дейността като радиооператор, респ. за неустановено упражняване на правата и задълженията, произтичащи от издадената лицензия, с аргумент, че за целта дружеството е сключило договор с "Радио 1" ООД, по силата на който последното създава радио програма и я предоставя на "ГЛАРУС" ООД за непосредствено излъчване на честота за наземно радиоразпръскване 94,7 MHz за региона на гр. Сливен. В защита на тезата си излага още, че лицензиантът поддържа екипи в гр. Сливен и гр. Бургас, прави медийно планиране и е производител на продукция – реклама, и по-специално на локална програма MIXX, и има множество сключени договори с предмет реклама, които не биха могли да бъдат изпълнени, ако не се ползват правата по процесната лицензия. Оспорва заключението на съда, послужило като допълнителен аргумент за отхвърляне на жалбата в първоинстанционното производство, а именно – че фактическият платец на задълженията по лицензията е "Радио 1" ООД. В тази връзка намира, че посоченият факт няма отношение към настоящия спор, а е резултат от договорености между двете страни по съществуващото съглашение. В заключение мотивира незаконосъобразност на административния акт по съображения, че упражненото правомощие е несъразмерно и в противоречие с чл. 6, ал. 3 АПК, т.к. не предлага мярка, която да бъде най-благоприятна за лицата, чиито права и интереси се явяват засегнати. Според касатора по делото е установено, че дружеството-притежател на лицензията активно използва същата и има реално намерение да продължава да го прави с оглед поетите бъдещи ангажименти и дългосрочни инвестиции.
Наред с горното, касаторът излага аргументи за допуснато при издаването на атакуваното волеизявление съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на обсъждане на всички доводи и възражения на жалбоподателя в първоинстанционното производство и непълно изследване на фактическата обстановка по делото.
По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отмяна на атакувания индивидуален административен акт. Моли за присъждане на сторените в двете съдебни производства разноски, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК. Прави възражение за прекомерност на претенцията на ответника за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – СЕМ, с ЕИК 121565598, със седалище в гр. София, [адрес], в писмено становище и в открито съдебно заседание, чрез процесуален представител – Д. Петрова, оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за намаляване на претендирания от касатора адвокатски хонорар до размерите, посочени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г. (Наредба № 1/2004 г.).
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения:
С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на "ГЛАРУС" ООД срещу Решение № РД-05-89/19.09.2024 г. на СЕМ, обективиращо отказ по отношение на същото да се измени Индивидуална лицензия за радиодейност № 1-046-01-01 за доставяне на радиоуслуга с наименование "Радио Микс", с общ (политематичен) профил, 18-часова продължителност и местен обхват – за територията на гр. Сливен, чрез продължаване срока на действието й.
За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че производството пред СЕМ е започнало по депозирано от "ГЛАРУС" ООД искане с вх. № ЛРР-05-20-00-53/09.09.2024 г. за продължаване срока на действието на Индивидуална лицензия за радиодейност № 1-046-01-01 за доставяне на радиоуслуга с наименование "Радио Микс", с общ (политематичен) профил, 18-часова продължителност и местен обхват – за територията на гр. Сливен.
Претенцията е разгледана на заседание на СЕМ на 19.09.2024 г., като след проведени разисквания и гласуване, с пет гласа "против" и на основание чл. 32, ал. 1, т. 9, във връзка с чл. 125, ал. 2 ЗРТ е прието решение, с което е отказано поисканото изменение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореното пред него волеизявление е издадено от компетентен съгласно нормата на чл. 116 и сл. ЗРТ административен орган, при спазване на предвидената в чл. 125 с.з. процедура, в присъствието и при гласуването на всички членове от състава на СЕМ, в указаната от закона писмена форма и с посочване на относимите фактически и правни основания за постановяването му. В контекста на последното, решаващият състав е посочил, че изискването за мотивираност е изпълнено, доколкото актът съдържа подробно изложение на фактите и обстоятелствата, послужили за постановяване на крайния правен резултат, ясно сочи доказателствата, на които се е позовал административния орган при обективиране на изводите си, както и правните норми, избрани за упражняване на процесната разпоредителна власт. При преценката за съответствието на атакувания отказ с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на приложимите нормативни разпоредби, като я е анализирал във връзка с твърденията на СЕМ за липсващо основание за продължаване на притежаваната от "ГЛАРУС" ООД лицензия по отношение на срока на действие. Приел е, че административният орган правилно е определил обхвата на проверката, която е длъжен да осъществи в хода на произнасянето по процесното искане, и законосъобразно е отказал претендираното удължаване. Според съда дружеството действително не е оборило признатия от него с писма с вх. № БФ2420-003/22.01.2024 г., вх. № БФ-24-20-004/16.01.2023 г., вх. № БФ-24-20-00-10/09.03.2021 г. факт, че не доставя лично процесната радиоуслуга и не дължи съответните такси за ползването на лицензията. Потвърдено е и заключението на СЕМ, че въпросът следва да бъде разрешен, освен по законосъобразност, и по целесъобразност, като бъде даден превес на обществения интерес, медийния плурализъм и лоялната конкуренция между доставчиците. В заключение, са възприети като неоснователни и доводите за несъответствие на акта с целта на закона, както и с разпоредбите на чл. 20, ал. 2, чл. 35, ал. 3 и чл. 36 ЗРТ, както и чл. 6, ал. 1 АПК, с аргумент, че излъчването на създавана от друго дружество радиопрограма, при това повече от 14 години, не е равнозначно на използване на лицензията.
По изложените съображения АССО е отхвърлил жалбата на "ГЛАРУС" ООД против атакуваното решение на СЕМ.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.
Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, и спазването на законоустановените форма и процедура, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.
Спорът е относно правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. Дискусионно е и съответствието на административния акт с целта на закона.
За да откаже изменение на притежаваната от "ГЛАРУС" ООД индивидуална лицензия под формата на продължаване срока на нейното действие, СЕМ се е позовал от правна страна на предписанията на чл. 32, ал. 1, т. 9, във връзка с чл. 125, ал. 2 ЗРТ, а от фактическа – на факта, че от 2010 г. доставчикът на радиоуслугата не упражнява правата и не изпълнява задълженията си по повод притежавания разрешителен акт, както и на обстоятелството, че обхватът на проверката в хода на лицензионното производство, инициирано пред СЕМ, включва преценка доколкото съответната програма задоволява очакванията и потребностите на аудиторията, за която е предназначена, и отговор на въпросите дали са изпълнени условията по лицензията, дали цялостната дейност на доставчика отговаря на законовата уредба, както и дали предприятието е финансово стабилно и е заплатило дължимите за използването на лицензията такси, а в случая и по отношение и на трите пункта е изразено отрицателно становище.
При така избраното правно основание обаче, изложените фактически твърдения се явяват неотносими и негодни да обосноват крайния резултат, разпореден с процесното решение, т.к. пределите на произнасянето по искането за продължаване срока на издадена по реда на ЗРТ, са същностно различни от изложените в акта и потвърдени от съда.
Според разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗРТ радио- и телевизионната дейност за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи, когато се ползва индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, се осъществява въз основа на индивидуални лицензии, издадени от СЕМ при условията и по реда на ЗРТ. Раздел II и Раздел IIa от Глава шеста ЗРТ съдържат съвкупности от норми, които регулират начина на придобиване на лицензиите, като прегледът на описаната законова уредба показва, че в хода на предвидените процедури се извършва проверка на различни обстоятелства, свързани с характеристиките на съответната програма, с творческите, финансови и технически възможности и опит на кандидатите, с качеството на услугата и т.н.
По аргумент от чл. 110, ал. 1, т. 6 ЗРТ правата, произтичащи от издадената лицензия, са обвързани с посочения в нея срок. Съгласно нормата на чл. 125, ал. 1 ЗРТ не по-късно от шест месеца преди изтичането на този срок лицензиантът следва да заяви намерение за продължаването му. Процедурата за това е регламентирана в ал. 2 с.з., на която се е позовал и административният орган в случая, която предвижда искането за продължаване срока на лицензията по ал. 1 да се разглежда от СЕМ в срок до три месеца преди изтичането на срока на лицензията, като за взетото решение се уведомява писмено лицензиантът.
Очертаната в чл. 125 ЗРТ нормативна регламентация, която очевидно урежда произнасянето по искането за продължаване на издадена лицензия по изчерпателен начин, категорично не обуславя положителния резултат за лицензианта от проявлението на предпоставки като действително упражняване на правата и задълженията по полученото разрешение, евентуално прекъсване на заплащането на такси или липсата на условия като финансова стабилност на предприятието. Нормата не предвижда и обвързаност на решенията на административния орган с други обстоятелства, касаещи самия лицензиант или характеристики на неговата програма. Тъкмо напротив – докато законът обвързва извършването на радиоуслуги с притежаването на лицензия, която заинтересуваните лица могат да получат при наличието на конкретно изброени условия, преценяеми в контекста на конкурсна процедура - Сравн.: Раздел II от Глава шеста ЗРТ, той не поставя подобни изисквания при подновяването на лицензията. Единственото нормативно указание е да бъде подадено искане в съответния срок преди изтичане на действието й. Възприемането на обратната теза нито отговаря на правната логика, която предполага еднаквите хипотези да бъдат регулирани по еднакъв начин, нито е следствие от изричните предписания на единствената разпоредба, регламентираща процесния въпрос - чл. 125 ЗРТ. В контекста на обратната теза на СЕМ, споделена и от решаващия състав на АССО, следва да се посочи, че съобразяването на закрепените в ЗРТ принципи за прилагането на закона е основно задължение на административния орган, но категорично не разширява обхвата на нормативно регулирана с изрични законови разпоредби проверка.
Нещо повече – специфичната регулация на ЗРТ предлага подход, при който обвързва точно определени нарушения с преустановяване действието на разрешителния акт. В случая органът не сочи конкретни нормативни предписания, които се явяват нарушени посредством твърдяното неизползване на лиценза. Не са дефинирани и евентуалните нарушения на изискванията за финансова стабилност и на задълженията за заплащане на такси, а липсата на подобна индивидуализация прави тезата хипотетична и необоснована на собствено основание.
В контекста на изложените от първостепеннния съд съображения следва да се посочи, че действително в анализираната хипотеза СЕМ действа в условията на оперативна самостоятелност. Това обаче не означава, че съдът не може да извърши контрол за нейната законосъобразност. Съгласно чл. 169 АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Тази проверка включва и преценката дали органът не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. Същата е обусловена от фактите, посочени в издадения от органа акт, които съдът не може да допълва или заменя.Липсата на подобна мотивировка в оспореното волеизявление възпрепятства възможността на съда да провери спазени ли са изискванията на предоставената от закона оперативна самостоятелност, което е допълнителен аргумент, обосноваващ отмяната на акта.
При така установеното от фактическа и правна страна, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че изводът на административният орган, обусловен от неправилната преценка за обхвата на проверката, която следва да се извърши в производството по чл. 125 ЗРТ, е незаконосъобразен. Изложените фактически основания нямат отношение към проявлението на предпоставките за изменение на лицензията в частта относно срока й на действие, поради което и не биха могли да доведат до процесния правен резултат, а в този смисъл и не следва да бъдат обсъждани по същество. Отчетеният порок попада в хипотезата на чл. 146, т. 4 АПК и обуславя отмяната на атакувания от "ГЛАРУС" ООД индивидуален административен акт.
С оглед изложеното, отхвърляйки жалбата против въведеното като предмет на първоинстанционното производство волеизявление, АССО е постановил неправилно поради нарушение на материалния закон съдебно решение, което следва да се отмени и вместо него бъде постановено друго, с което касационната инстанция да отмени издадения от СЕМ акт, обективиращ отказ от изменение на лицензията под формата на удължаване на нейния срок. Предвид крайния резултат, преписката следва да се изпрати на административния орган по реда на чл. 173, ал. 2 АПК за произнасяне по депозираното от "ГЛАРУС" ООД искане за изменение на Индивидуална лицензия за радиодейност № 1-046-01-01 за доставяне на радиоуслуга с наименование "Радио Микс", с общ (политематичен) профил, 18-часова продължителност и местен обхват – за територията на гр. Сливен, чрез продължаване срока на действието й.
При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена до размера от 370,00 (триста и седемдесет) лева за касационната инстанция и 1050,00 (хиляда и петдесет) лева за първоинстанционното производство. Пред АССО са приложени доказателства за договарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 1 400,00 (хиляда и четиристотин) лева, както и за заплащането на държавна такса в размер на 50,00 (петдесет) лева, а пред Върховния административен съд – за заплащането на държавна такса в размер на 370,00 (триста и седемдесет) лева. Предвид направеното пред първата инстанция възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 3 Наредба № 1/2004 г., а и фактическата и правна сложност на делото, претенцията за първоинстанционното производство следва да бъде редуцирана до размера от 1000,00 (хиляда) лева. Пред настоящия състав е направено искане и за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, но е приложен само договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че сумата от 1 400,00 (хиляда и четиристотин) лева е договорена и заплатена по банков път, без да бъдат представени доказателства за реалното й заплащане, поради което и тя не следва да бъде присъждана. С оглед изложеното общият размер на разноските, за който следва да бъде осъден СЕМ, е 1 420,00 (хиляда четиристотин и двадесет) лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро, във връзка с чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 173, ал. 2, във връзка с чл. 228 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение
ОТМЕНЯ Решение № 1635/19.12.2024 г., постановено по адм. дело № 1281/2024 г. по описа на Административен съд – София-област, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение № РД-05-89/19.09.2024 г. на Съвета за електронни медии, обективиращо отказ за измениние на Индивидуална лицензия за радиодейност № 1-046-01-01 за доставяне на радиоуслуга с наименование "Радио Микс", с общ (политематичен) профил, 18-часова продължителност и местен обхват – за територията на гр. Сливен, чрез продължаване срока на действието й.
ИЗПРАЩА преписката на Съвета за електронни медии за ново произнасяне по искане с вх. № ЛРР-05-20-00-53/09.09.2024 г. на "ГЛАРУС" ООД за продължаване срока на действието на Индивидуална лицензия за радиодейност № 1-046-01-01 за доставяне на радиоуслуга с наименование "Радио Микс", с общ (политематичен) профил, 18-часова продължителност и местен обхват – за територията на гр. Сливен.
ОСЪЖДА Съвета за електронни медии, с ЕИК 121565598, със седалище в гр. София, [адрес], да заплати на "ГЛАРУС" ООД, с ЕИК 102092151, със седалище в гр. Бургас, [улица], сума в размер на 1 420,00 (хиляда четиристотин и двадесет) лева, съставляващи разноски.
Решението е окончателно.