Производството е по реда на чл. 213а, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е молба с вх. № 2583 от 18.02.2025 г. от Я. Г. Я., подадена по адм. дело № 3990/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). Делото е приключило с постановяване на окончателно решение и е върнато в Административен съд – Стара Загора на 12.02.2025 г., като след подаване на процесната молба е изискано отново и е заведено с вх. № 2913/24.02.2025 г. по описа на ВАС. В молбата са наведени оплаквания от състава, разгледал делото, формулирана е претенция за отвода му, отделно се иска делото да бъде разгледано от разширен петчленен състав на ВАС.

Молбата е докладвана на съдията-докладчик, който с разпореждане от 10.03.2025 г. е изпратил същата на председателя на отделението, с отбелязване, че същата е постъпила след постановяване на съдебния акт.

Предвид въведените различни по своя характер възражения, обуславящи неяснота в петитума на сезиращия съда акт, с Разпореждане от 13.03.2025 г. на председателя на шесто отделение на ВАС, молбата на Я. Г. Я. е оставена без движение с указания, в 7-дневен срок от уведомяването, да уточни в какво се състои искането му до съда. В разпореждането е вписано изрично предупреждение, че при неизпълнение на указанията, молбата ще бъде оставена без разглеждане.

Съобщението за изготвеното разпореждане е получено от майката на жалбоподателя на 19.03.2025 г., със задължението да му го предаде. В определения преклузивен срок, който изчислен по правилата на чл. 60, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК от датата на връчване на съобщението, е изтекъл на 26.03.2025 г. (сряда, присъствен ден), Я. Г. Я. не е изпълнил указанията на съда.

Изискванията за форма и съдържание на сезиращия документ са условия за редовност на оспорването, чието неудовлетворяване се явява процесуална пречка за развитието на съдебното производство по заявения правен спор.

В допълнение към горното, дори да се приеме, че депозираната молба с вх. № 2583 от 18.02.2025 г. от Я. Г. Я. е насочена срещу Решение №1232 от 12.02.2025 г. по адм. дело № 3990/2024 г. по описа на ВАС, то същата е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно оспорване, поради което и на това основание се явява недопустима. С оглед стабилитета на правния оборот и при липсата на процесуален ред, по който да се оспорват, решенията на тричленните състави на Върховния административен съд, постановени в касационно производство, не могат да бъдат обжалвани. Следователно в конкретния случай е налице пречка от категорията на абсолютните за разглеждане на повдигнатите доводи от жалбоподателя по същество.

В обобщение на изложеното, предвид неотстраняване на нередовностите в сезиращия акт е налице ненадлежно упражнено право на оспорване, обуславящо недопустимост на съдебното производство. Неизпълнението на дадените от съда задължителни указания за привеждане на жалбата в съответствие с дължимото, законът санкционира с неблагоприятни за адресата им процесуални последици, отричайки допустимостта на търсената съдебна защита. Отсъствието на редовно сезиране на съда по хипотеза изключва учредяването на валидно процесуално правоотношение по жалбата и разглеждането на спора по същество.

По развитите съображения и предвид неотстраняване нередовностите на сезиращия съда акт в срок, подадената молба с вх. № 2583 от 18.02.2025 г. от Я. Г. Я. следва да бъде върната.

Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 8, във връзка с ал. 1 АПК, председателят на шесто отделение на Върховния административен съд,

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА молба с вх. № 2583 от 18.02.2025 г. от Я. Г. Я., подадена по адм. дело № 3990/2024 г. по описа на Върховния административен съд.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.