Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от „А1 България“ ЕАД представлявано от двамата си изпълнителни директори чрез процесуален представител, срещу решение № 1020 от 10.01.2025 г., постановено по административно дело № 10392/2024 г. от Административен съд – София-град(АССг) в частта му, с която е отхвърлена жалбата му против решение № 462/27.09.2022 г., издадено по преписка № 36/2020 г. от Комисията за защита от дискриминация в частите му по т. т. ІІ, ІІІ и ІV. По наведени доводи за неправилност на решението като незаконосъобразно се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в представено от процесуален представител писмено становище отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски, представляващи възнаграждение за един юрисконсулт.
Ответникът по касационната жалба – А. А. Я. чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор излага становище за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди направените деловодни разноски.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него.
Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон.
Решението е законосъобразно.
Предмет на проверка за законосъобразност при АССг е било решението на КЗД под № 462/27.09.2022 г., издадено по преписка № 36/2020 г. по жалбата на „А1 България“ ЕАД (преди МТел), с което в обжалваната му от дружеството част е прието за установено, че същото е осъществило дискриминация по смисъла на чл. 4, ал.1 и ал.2 от закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) във вр. с §1, т. 7 от ДР на с.з. по признак увреждане спрямо А. А. Я., за което на основание чл. 78, ал.1 от с.з. му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. и на основание чл. 47, т. 4 ЗЗДискр. им е дадено предписание да се въздържат и за в бъдеще от подобни действия.
Съдът е установил релевантната фактическа обстановка, като приетите за установени факти не се оспорват от страните.
Неоснователен е доводът, че в случая съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. В случая жалбодателката Я. е твърдяла и е представила доказателства за извършеното спрямо нея неравно третиране по признак „увреждане“, а задължение на ответника е било да установи, че извършеното не представлява акт на дискриминация, което не е сторено и в този смисъл правилно в първоинстанционното решение е прието, че дружеството не е представило доказателства в този смисъл. Наведените доводи относно необходимостта от приложението на чл. 21 ЗЗДискр. са неотносими към предмета на жалбата на „А1 България“ ЕАД, тъй като касаят извършена дискриминация при прекратяването на трудовото правоотношение на Я., което обаче освен, че е извършено извън срока по чл. 52, ал.1 ЗЗДискр. при подаването на жалбата ѝ до КЗД, а освен това в тази част жалбата на последната е отхвърлена, при което за касационния жалбодател не е налице правен интерес от оспорване в тази част. В случая установената дискриминация не е свързана с приложението на чл. 21 ЗЗДискр., а с установените действия – първоначално връчване на заповед за възстановяване на работа в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, а при изискване същата да бъде прецизирана, съобразно това решение и представяне на доказателства за намалена работоспособност ѝ е връчена нова заповед, с която е прекратено отново трудовото ѝ правоотношение, като двете заповеди са били изготвени на една и съща дата. При тези факти безспорно спрямо жалбодателката е извършено нарушение на забраната за дискриминация по чл. 4, ал.2 във вр. с ал.1 ЗЗДискр. именно по признак „увреждане“, като касационният жалбодател не е установил в производството, че извършеното не съставлява такова нарушение, съобразно доказателствената тежест по чл. 9 от посочения закон. Установените по делото факти опровергават твърденията на касатора, че официално заповед за възстановяване на Я. не била връчена, които се установяват освен от събраните гласни доказателства, вкл. тези на св. Б., която установява, че проекти на заповеди е имало няколко, така и от становището, депозирано от касационния жалбодател до КЗД.
На следващо място неоснователен е доводът, че за извършване на дискриминация следва да е налице осъществено нарушение на забраната за дискриминация и от субективна страна. Напротив за да е налице това нарушение, съобразно нормата на § 1, т. 7 ДР на ЗЗДискр. е достатъчно наличие на обективното наличие на акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
При този изход на делото касационният жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените деловодни разноски в касационното производство както следва – на КЗД в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, а на Я. сума в размер на 500 лв., представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1020 от 10.01.2025 г., постановено по административно дело № 10392/2024 г. от Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980 да заплати на Комисия за защита от дискриминация деловодни разноски в размер на 100(сто) лева.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980 да заплати на А. А. Я., с [ЕГН] деловодни разноски в размер на 500(петстотин) лева.
Решението е окончателно.