Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Многопрофилна болница за активно лечение "Света София" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 104, подадена чрез пълномощника адвокат Д. Димитров, против решение № 25763/03.12.2024 г., постановено по адм. дело № 8257/ 2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против заповед № РД-253С-423/19.07.2024 г. на вр.и.д. управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е обсъдил наличните доказателства за всеки един от описаните случаи на болнично лечение и е решил спора без да допусне исканата съдебно-счетоводна или комплексна съдебно-счетоводна и медицинска експертиза, с което е ограничил правото му на защита. Поддържа, че за всички медицински изделия са налице доказателства за придобиване, заприходяване в болничната аптека и отпускането му за конкретен пациент. Счита, че няма задължение да съхранява и залепва стикерите с продуктов код на медицинските изделия в документацията си, но въпреки това добросъвестно е го е направило. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане с указание за назначаване на експертиза или за постановяване на решение за отмяна на процесната заповед като материално незаконосъобразна.
Ответникът - Управител на НЗОК, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Методиев оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави възражение за прекомерност по отношение възнаграждението на процесуалния представител на касатора.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения:
С решение № 25763/03.12.2024 г., постановено по адм. дело № 8257/ 2024 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Многопрофилна болница за активно лечение "Света София" ЕООД гр. София против заповед № РД-253С-423/19.07.2024 г. на вр.и.д. управител на Националната здравноосигурителна каса, с която на жалбоподателя е наложена санкция „финансова неустойка“ на основание чл. 455, ал.3 от НРД 2023-2025г в общ размер на 2200лв. за извършени 11 нарушения на чл. 316, ал. 1 и ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г.
От фактическа страна по делото е установено, че със заповед № РД-25-337/22.05.2024 г. издадена от вр.и.д. управител на НЗОК, е разпоредено да бъде извършена проверка на жалбоподателя от длъжностни лица в НЗОК със задача да се извърши контрол по изпълнение на договора на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. и НРД за 2023-2025 г В хода на проверката след проверка на медицинската документация е констатирано, че в 11бр. ИЗ липсват документи за доставка, заприхождаване и отпускане на медицински изделия с посочени продуктови кодове, с което са допуснати нарушения на чл. 316, ал. 1 и ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г. Съставен е протокол № РД-25-337-1/05.06.2024 г., връчен на лечебното заведение чрез системата са сигурно електронно връчване на 10.06.2024 г. Постъпилото в дадения срок възражение е разгледано от арбитражната комисия по медицински дейности към РЗОК София-Столична. На заседанието на комисията, за което е съставен протокол № 14/02.07.2024 г., членовете й не могли да вземат единодушно решение, като гласували с три гласа „за“ и три гласа „против“ възражението.
С оспорената пред АССГ заповед директорът на НЗОК на основание чл. 76, ал. 3 от ЗЗО, чл. 463, ал. 1 и чл. 473, ал. 3, чл. 455, ал. 3, чл. 453, ал. 1, т. 1 и ал. 5 и чл. 454 от НРД за МД за 2023-2025 г., въз основа на фактите, установени с протокол № РД-25-337-1/05.06.2024 г., е приел за доказани извършените 11 бр нарушения на чл. 316, ал. 1 и ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г. и е наложил санкция „финансова неустойка“ в размер на 200 лв. за всяко едно от тях.
При осъществения контрол за законосъобразност на заповедта, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че е издадена от компетентния орган по чл.76, ал.2 от ЗЗО – управител на НЗОК, в писмена форма, съдържа правни и фактически основания, спазена е предвидената процедура по чл.74, ал.2 - ал. 5 от ЗЗО и административният орган е посочил защо не приема възраженията на лечебното заведение. След анализ на събраните писмени доказателства е прието, че констатациите в заповедта за извършени нарушения на чл. 316, ал. 1 и ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г. изцяло се потвърждават. Намира за неоснователна тезата на лечебното заведение за доказано документално удостоверяване на заприхождаването и отпускането от болничната аптека на процесните медицински изделия, индивидуализирани с продуктов код (REF). Съдът приема, че в епикризите на всяко едно от ЗОЛ са залепени стикери на вложените медицински изделия, но някои от тези изделия не съответстват или липсват като стока в съставените фактури между доставчика „Мед Био Сървиз“ ООД и получателя МБАЛ „Света София“ ЕООД. Констатира, че с представените с възражението документи не се удостоверява заприхождаването и отпускането на медицински изделия от болничната аптека, тъй като в тях МИ са означени общо като „сет за ендоскопска дицектомия“, без да е посочен конкретен референтен код на съответното изделие. По тези съображения жалбата на лечебното заведение е отхвърлена като неоснователна.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, прецизно е установил всички значими за спорното право факти и обстоятелства и е извел обосновани правни изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт е постановен при точно прилагане на относимите материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. Съобразени са доводите на страните в изразените от тях становища като са обсъдени заявените аргументи.
Предвид представените по делото доказателства правилно и обосновано е прието от съда, че 11 бр нарушения, описани в заповед за налагане на санкция № РД-253С-423/19.07.2024 г. на управителя на НЗОК, са безспорно извършени, с което Многопрофилна болница за активно лечение "Света София" ЕООД гр. София е нарушила изискванията на чл. 316, ал. 1 и ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 г.
В нормата на чл. 316, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025 г. е регламентирано, че всички медицински изделия, използвани за осъществяването на основни диагностични и оперативни процедури, посочени в диагностично-лечебния алгоритъм на КП/КПр/АПр, които НЗОК не заплаща извън стойността на КП/КПр/АПр, се доставят от лечебното заведение, заприходяват се и се отпускат от болничната аптека. В ал. 3 на същата разпоредба е посочено, че осигуряването на медицинските изделия от лечебните заведения, изпълнители на КП/КПр/АПр, както и заприходяването и отпускането на същите от болничната аптека, се доказва със съответните документи. В конкретния случай безспорно установената липса на заприходяване и отпускане на описаните в оспорената заповед с индивидуален продуктов код (REF) медицински изделия, вложени при лечение на пациенти, е в нарушение на изискването на посочената правна норма. По делото не се твърди, нито доказва хипотеза на отказ на пациенти да купят наличните в болничната аптека медицински изделия и заплащане на такива от избран от тях доставчик. Напълно се споделя изводът на съда, че от представените счетоводни документи не може да се установи идентичност на процесните (с конкретно посочен в заповедта индивидуален продуктов код) медицински изделия с отпуснатите от болничната аптека поради общото им означаване във фактурите като „сет за ендоскопска дицектомия“ и „скъпоструващ медицински консуматив“ – 1 бр. без посочен конкретен референтен код.
В тази връзка не е допуснато съществено процесуално нарушение с неуважаване на искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, доколкото с оглед съдържанието на представените от касатора счетоводни документи (без твърдения за наличие на други) не са необходими специални знания за отговор на поставените от лечебното заведение въпроси, респективно за установяване на връзка между вложените медицински изделия по вид и цена и доставените такива на лечебното заведение, заприходени в болничната аптека. В документите действително се съдържа информация за медицински изделия със съвпадащи продуктови кодове със стикерите, залепени в историята на заболяванията, но това не се отнася за всички стикери – за описаните в заповедта няма документална обоснованост на произхода.
Следва да се отбележи също, че доказателственото искане е заявено само в случай, че се оспорват представените фактури и документи за заприходяване и отпускане на изделията от болничната аптека, а такова процесуално действие не е направено от административния орган.
Лечебното заведение като изпълнител на болнична медицинска помощ е извършило нарушения, свързани с условията и реда за оказване на медицинска помощ, представляващо нарушение по чл. 455, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г, свързано с реда за оказване на медицинска помощ. Ирелевантно е обстоятелството, че лечебното заведение няма изрично задължение да съхранява стикерите на вложените медицински изделия. То е длъжно да използва само медицински изделия с ясен произход като гаранция, че не застрашават живота и здравето на пациентите, а как ще докаже това е предоставено на собствената му преценка. За констатираните нарушения правилно са наложени санкции „финансова неустойка“ в размер на 200 лева за всяко нарушение при съобразяване с характера на нарушенията и осъществяването на един и същ фактически състав. С оглед минималния размер на санкцията очевидно е съобразена тежестта на извършените нарушения. Деянията не представляват маловажни случаи по смисъла на чл.449, ал.4 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г, за които наказващият орган не налага наказание, тъй като не попадат в приложното поле на дефиницията по § 1, т.4.2 от ДР на НРД.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че не е налице соченото касационно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила.
По делото само касаторът е претендирал разноски, но предвид изхода на спора такива не му се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25763/03.12.2024 г., постановено по адм. дело № 8257/ 2024 г. по описа на Административен съд София-град.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.