Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/- Варна против Решение № 12048/18.11.2024 г. на Административен съд- Варна по адм. дело № 1273/2024 г. С него се отменя по жалба на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“, представлявано от д-р Р. Г., Заповед за налагане на санкции № РД-11-463/11/27.05.2024г. на директора на РЗОК-Варна, с която са наложени 23 санкции „прекратяване на договора“ частично по пакет „Първична извънболнична медицинска помощ“ по отношение на д-р Р. Г., от които по т.1, 2, 3, 4, 20, 21, 22, 23 на основание чл.59, ал.11, т.1, б.“а“ ЗЗО и чл.462, ал.1, б.“а“ от НРД № РД-НС-01-2/01.09.2023 г. за МД между НЗОК и БЛС за 2023-2025 г. и по т.5-19 на основание чл.59, ал.11, т.1, б.“а“ ЗЗО и чл.421, ал.1, б.“а“ от НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019г. за МД между НЗОК и БЛС за 2020-2022г.
Поддържа доводи, че решението е неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Претендират се разноски.
Ответникът-„Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“, представлявано от д-р Р. Г., чрез адв. Ж. Димова, оспорва касационната жалба и излага подробни аргументи в писмена защита и в съдебно заседание за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Претендира сторените в касационната инстанция разноски.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания, съгл. разпоредбата на чл.218, ал.1 АПК, както и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред административния съд е образувано по жалба на Р. Т. Д., в качеството й на представляващ АИППМП, с местонахождение на лечебното заведение в гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ №100, ДКЦ 4, Варна, ет.1, к-т 127, против Заповед за налагане на санкции № РД-11-463/11/27.05.2024 г. на директора на РЗОК-Варна, с която са наложени 23 санкции „прекратяване на договора“ частично по пакет „Първична извънболнична медицинска помощ“ по отношение на д-р Р. Г. . Със заповедта, в производство по реда на чл. 72, ал.2 и сл. от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е установено, че д-р Г. е документирала и отчела прегледи на пациент и поставяне на ваксина, които реално не са извършени.
При така установеното от фактическа страна е прието, че е налице нарушение по чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „а“ от ЗЗО, за което е наложена санкци
При правилно установена фактическа обстановка, съдът прецизно и в унисон с материалния закон е счел, че фактическият състав на нарушението е изпълнен и наложената санкция е съответна на констатираното нарушение. Абсолютно законосъобразно съдът е отменил наложената със заповедта санкция, преценявайки, че при налагане на административното наказание е прието, че е нарушен материалния закон с налагане на санкция „частично прекратяване на договор“, която всъщност има правните последици на пълно прекратяване на договора, което е недопустимо.
Решението е правилно.
Изпълнителят по договора, видно от представеното удостоверение от Агенция по вписванията, е регистриран като физическо лице, упражняващо дейност като общопрактикуващ лекар по смисъла на §1, т.29 от ДР на ЗДДФЛ, като „лице, упражняващо свободна професия“.
В настоящия случай санкцията по чл.59, ал.11, т.1 ЗЗО не може да бъде приложена частично, тъй като с оглед статута на изпълнителя последиците на практика представляват цялостно прекратяване на договора.
Санкцията би била съответна с оглед на последиците, когато се прекратява дейността при наличие на повече от един лекар и при наличието на повече от един пакет медицински дейности/дентални дейности. Това е възможно при правноорганизационна форма на извършване на дейността от дружества по търговския закон: ООД, АД, ЕООД и ЕАД, но при правноорганизационната форма, под която извършва дейността си д-р Р. Д., частичното прекратяване, както и при ЕТ, на дейността, която се извършва от един лекар, по един пакет от дейности, последицата е пълно прекратяване на дейността.
Целта на санкцията, предвидена в закона, е да се понесат правните последици от нарушаването на нормата, като е задължително тази санкция да е съответна на извършеното административно нарушение. В противен случай правната последица е незаконосъобразното й налагане, което предпоставя и отмяна на заповедта.
Доводите на административния орган, че „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ, представлявана от д-р Р. Д. е самостоятелен и различен правен субект от физическото лице Р. Д. и дейността по договора може да се извършва от друг лекар, който да бъде нает, не представлява възможност нито според индивидуалния договор, нито според законовите разпоредби.
Правноорганизационната форма на извършване на дейността от изпълнителя, като по страна по Договор №030823/16.10.2023 г. и Договор №030823/06.02.2020 г. с НЗОК, не е от дружество по смисъла на ТЗ, а от физическото лице д-р Р. Д., по един пакет от медицински дейности- оказване на първична извънболнична медицинска помощ, поради което договорът не може да бъде прекратен частично, защото това се отъждествява по своите правни последици с пълно прекратяване на дейността, а това е недопустима санкционна последица.
Предвид гореизложеното, не са налице касационни отменителни основания и решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, на ответника по касация, на осн. чл.143, ал.1 АПК, вр. с чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г./посл.изм. и доп. Дв, бр.14 от 18.02.2025 г./ се дължат сторените и своевременно поискани разноски за адвокат в касационната инстанция в размер на 1 200 лева, съгласно приложен списък и договор за правна защита и съдействие от 14.05.2025 г., при отчитане на фактическата и правна сложност на делото и активното процесуално представителство.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12048 от 18.11.2024 г. на Административен съд-Варна по адм. дело № 1273/2024 г.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса с адрес: гр. София, ул. „Кричим“ № 1, да заплати в полза на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ, представлявана от д-р Р. Г., с адрес на лечебното заведение в гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ №100, ДКЦ 4, Варна, ет.1, кабинет 127, сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща сторените разноски в касационното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.