Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пловдив, чрез процесуален представител юрк. К. Славов против Решение №9472/04.11.2024 г., постановено по адм. дело №1145/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена Заповед за налагане на санкции №РД-26-01-461/21.05.2024 г. на директора на РЗОК – Пловдив и НЗОК е осъдена да заплати разноски в размер на 50 (петдесет) лева.
Касационният жалбоподател счита, че така постановеното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за неговата отмяна и отхвърляне на оспорването, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „Слухови апарати Пловдив“ ЕООД не взима становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното решение, Административен съд – Пловдив е установил от фактическа страна, че между „Слухови апарати Пловдив“ ЕООД и НЗОК е сключен договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК №165513/01.07.2022 г. Дейностите се извършват чрез търговски обект, регистриран в РЗОК под № 1600051. Изпълнителят е длъжен по чл. 2 от договора да предоставя изделията по утвърдената спецификация и спецификация-списък по чл. 63 от Наредба № 7 от 31.03.2021 г., а по чл. 3 – да използва специализирания софтуер на НЗОК.
Договорът урежда условията и реда за отпускане, отчитане, контрол и заплащане на ПСПСМИ съгласно ЗЗО, ЗХУ, ЗМИ, Наредба № 10/2009 г., Наредба № 7/2021 г. и Наредбата за условията и реда за предоставяне и ремонт на ПСПСМИ.
По чл. 7, ал. 1 изделията се отпускат само в търговския обект на изпълнителя, а по ал. 2 – без териториални ограничения при одобрение от НЗОК/РЗОК.
Към Договор №165513/01.07.2022 г. е сключено Допълнително споразумение №1, с което са допълнени и изменени редица текстове по сключения договор. Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора изпълнителят се задължава да изготви и предостави за подпис на лицето с увреждане или упълномощено от него лице приемно-предавателен протокол за предоставяне на ПСПСМИ и ремонти дейности по образец, като приемно-предавателните протоколи трябва да се съхраняват в 2 – годишен срок от датата на издаването им и до изтичане на експлоатационния срок на отпуснатото ПСПМИ.
Със Заповед №РД-25-829 от 22.04.2024 г. издадена от директора на РЗОК – Пловдив е била възложена проверка по изпълнение на договор №165513/01.07.2022 г. на търговски обект, находящ се в гр. Пловдив бул. „Руски“ №13-15, ет. 1, офис №40 собственост на „Слухови апарати Пловдив“ ЕООД, като задачата е била да се провери дейността по договора с РЗОК.
Резултатите от проверката са били обективирани в Протокол №-25-829-1/30.04.2024 г. Установено е, че е при предоставяне на ПСПСМИ на Т. В. К. и С. С. К., не е изготвен и предоставен за подпис на лицата с увреждания/упълномощени лица приемно-предавателен проток по образец от Приложение №1 към Договор №165513/30.06.2022 г. Срещу същия било подадено възражение, което директорът на РЗОК – Пловдив отхвърлил като неоснователно.
На 21.05.2024 г. на основание чл. 23а, ал. 2, т. 1 ЗЗО, директорът на РЗОК – Пловдив издал Заповед за налагане на санкции №РД-26-01-461/21.05.2024 г., с която от Договора на „Слухови апарати Пловдив“ ЕООД са наложени две финансови неустойки по 300 (триста) лева на основание на основание 24б, т. 3, б. „а“ от Договора.
Съдът при извършения контрол по чл. 168 АПК за законосъобразност на административния акт и на посочените в чл. 146 АПК основания, е достигнал до извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия по смисъла на чл. 73, ал. 1, т. 13 от ЗЗО. Спазена е установената от закона форма - оспореният акт е писмен и е мотивиран, но са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които го опорочават, поради което съдът го е отменил като незаконосъобразен.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът правилно е установил, че процесната Заповед за налагане на санкции №РД-26-01-461/21.05.2024 г. е издадена на нарушение на чл. 24б, т.3, б. „а“ от Договор №165513/30.06.2022 г., по който „Слухови апарати Пловдив“ не е страна. Същото е страна по договор, но с друга дата – 01.07.2022 г. Съдът обосновано е посочил, че при наличието на изричен процесуален ред за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка (ОФГ) в процесния административен акт, е недопустимо в първоинстанционното производство съдът да заменя волята на административния орган.
Доводите на касатора, че приемно-предавателният протокол за Т. К. е трябвало да се представи до приключване на проверката са неоснователни. Решаващият съд правилно е установил, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 35 АПК, като не е изяснил всички обстоятелства от значение за случая и не е обсъдил възраженията на проверяваното дружество, предявени със Уведомление №29-09-158/26.04.2024 г. От същото става ясно, че два дни след извършването на проверката, дружеството е представило Заверено копие на приемно-предавателен протокол от 23.11.2024 г. на името на Т. В. К. за отпуснати 20 броя батерии. От административната преписка се установява, че проверката е трябвало да бъде извършена в периода от 22.04.2024 до 24.04.2024 г., но по данни на проверяваното дружество е била извършена за 40 минути.
Съдът правилно е приел, че с така извършената проверка е нарушен принципът на съразмерност съгласно чл. 6 АПК, тъй като на дружеството обективно не е дадена възможност да изпълни задължението си да предостави изисканите му от органа документи, до приключване на проверката. Съгласно параграф 1, подточка 5, изр. 2 Приемно-предавателните протоколи се съхраняват в срок от 2 години от датата на издаването им до изтичане на експлоатационния срок на отпуснатото ПСПСМИ. Така цитирана, разпоредбата не упоменава, къде трябва да се съхранява тази документация. Съдът правилно е приел, че представянето на приемно-предавателния протокол на Т. К., надлежно подписан от същата два дни след проверката, не може да се квалифицира като нарушение на чл. 2, ал. 5 от Договора.
Неоснователни са твърденията на касатора, че не е съставен приемно-предавателен протокол по отношение на С. С. К. и оттам липсва фактическо предаване на ПСПСМИ. С Уведомление №29-09-158/26.04.2024 г. е представено ксерокопие на удостоверението за раждане на С. С. К., от което става ясно, че лицето е малолетно и като такова е недееспособно, а негова майка е Н. С. Б. и се явява негов законен представител съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за лица и семейството (ЗЛС), който гласи, че законни представители на тези лица са техните родители.
Видно от представения по административната преписка приемно-предавателен протокол от 13.01.2024 г. като приемна страна е вписана Н. С. Б.. Съдът правилно е приел, че пропускът да се посочи в приемно-предавателния протокол, че Н. Б. действа като законен представител на С. К., не може да се приравни на липса на такъв протокол. Също така подобен реквизит не е предвиден в сключения между дружеството и НЗОК договор.
Съдът е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като обосновано следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на касатора не се присъждат поисканите съдебни разноски.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №9472/04.11.2024 г., постановено по адм. дело №1145/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.