Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от проф. В. Н. Н. срещу Решение № 944/29.01.2024 г. по адм. дело №2337/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на проф. Н. срещу Решение №РС-401-22-052/14.06.2023 г. на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) в оспорената част и В. Н. е осъден да заплати на КПКОНПИ, сумата от 150.00 лева, представляваща разноски за юрисконсулт. В жалбата за изложени съображения, че решението е нищожно в обжалваната част и се иска неговото прогласяване. Направено е искане при евентуалност, решението да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 208, т. 3. Претендират се разноските пред касационната инстанция.
Ответникът – Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), чрез гл. юрисконсулт Т. Попов в писмени бележки, дава становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират направените по делото разноски.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище на неоснователност на касационната жалба.
Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пловдив е било решение № РС-401-22-052/14.06.2023 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, в частта, с която:
1. Спрямо проф. Н. като директор на Филиал Пловдив на Технически университет - София е: установен конфликт на интереси в качеството му на упълномощено лице по реда на Закона за обществените поръчки от публичен възложител, който е задължено лице по този закон да организира и да провежда процедури за възлагане на обществени поръчки и да сключва договори и като такова лице, заемащо висша публична длъжност, по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 44 от ЗПКОНПИ, за това, че е подписал: доклад без посочена дата, но с предмет идентичен на предмета съгласно заповед № ОП-410/15.11.2019 г. на ректора на ТУС, 2 бр. доклади от 18.11.2019 г., доклад от 21.10.2019 г., доклад от 17.09.2019 г., доклад от 01.10.2019 г., доклад от 03.02.2020 г., доклад от 05.11.2019 г., доклад от 03.02.2020 г. и доклад от 09.03.2020 г., в свой частен интерес - нарушение по чл. 58, изречение първо от ЗПКОНПИ;
2. Наложенo e административенo наказаниe - глоба в размер на 5000 лева на основание чл. 171, ал.1 от ЗПКОНПИ за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ за нарушение на разпоредбата на чл. 58, изречение първо от ЗПКОНПИ, извършено в качеството му на упълномощено лице по реда на Закона за обществените поръчки от публичен възложител, който е задължено лице по този закон да организира и да провежда процедури за възлагане на обществени поръчки и да сключва договори и като такъв лице, заемащо висша публична длъжност, по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 44 от ЗПКОНПИ;
3. Отнета е в полза на държавата сумата от 388,26 лева, представляваща нетното дневно възнаграждение за дати: 18.11.2019 г., 21.10.2019 г., за 17.09.2019 г., 01.10.2019 г., 03.02.2020 г., 05.11.2019 г. и за 09.03.2020 г., датите, на които са извършени действията, формиращи нарушението конфликт на интереси, на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ; отнета е в полза на държавата сумата от 1050 лева, представляваща получената материална облага, на основание чл. 81, ал. 2 от ЗПКОНПИ.
Съдът е приел, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без да са допуснати съществени административнопроизводствените нарушения. При издаване на акта са спазени материалноправни разпоредби, както и е спазена е целта на закона.
За да достигне до този правен резултат, от фактическа страна съдът е приел,че административното производство е образувано въз основа на Решение № КИ-181 от 14.06.2022 година по сигнал с вх.№ ЦУ01/С-401/09.05.2022 г. на КПКОНПИ, срещу В. Н. Н. към ТУ – София в качеството му на упълномощен да изпълнява функции на орган за финансово управление и контрол на средства от Европейския съюз и свързаното с тях национално финансиране по проекти на ТУ - София, Филиал Пловдив, както и лице, което организира, провежда, а при необходимост и сключва договори, и контролира изпълнението при възлагане на обществени поръчки съгласно чл. 20, ал. 4 и ал. 5 от ЗОП.
Пред първоинстанционния съд е установено, че професор В. Н. работи в Технически университет (ТУ) – София, филиал Пловдив от 1987 г., като от 2015 г. до 2019 г. и от 2019 г. до 2023 г. е заемал длъжност директор на същия филиал. Съгласно организационната структура на ТУ – София, директорът на Филиал Пловдив е под пряко подчинение на Ректора на ТУ – София. В длъжностната характеристика на проф. Н. влизат задължения да отговоря и да се разпорежда с финансовите средства по утвърден бюджет на Филиала както и да организира и провежда процедури за възлагане на обществени поръчки (ЗОП) и Вътрешните правила на ТУ – София и да сключва договори за тях.
На 20 януари 2017 г. бил подписан Договор за партньорство по проект за изграждане и развитие на Център за компетентност „Интелигентни мехатронни, еко и енергоспестяващи системи и технологии“, финансиран по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014–2020, процедура BG05M20P001-1.002.
Договорът е между ТУ-Габрово, представляван от ректора проф. дтн инж. Иларионов, като Водеща организация (Партньор 1), и други висши учебни заведения, включително ТУ-София, представляван от проф. дтн. инж. Михов, като Партньор 2. Съгласно чл. 2, страните се съгласяват ТУ-Габрово да представлява всички партньори пред Управляващия орган и да координира изпълнението на проекта, като партньорите предоставят нужната информация и съдействие при изготвяне на технически и финансови отчети. Според Приложение № 2, делът на ТУ-София от разходите по проекта е 9 986 161 лв. или 41,61%. Разходите за организация и управление в размер на 474 765 лв. са включени в дела на ТУ-Габрово. В Приложение № 1 са описани дейностите по проекта, като ТУ-София отговаря за дейности от №1 до №8, включително изграждане и оборудване на Центъра чрез провеждане на процедури за избор на изпълнител по Закона за обществените поръчки (ЗОП), осъществяване на независим външен одит и съдействие по организация и управление чрез предоставяне на нужната отчетна информация.
На 29 и 30 март 2018 г. между Управляващия орган на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ и няколко бенефициента, включително Технически университет – София, е подписан Договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) в размер до 23 569 719,17 лв. за изпълнение на проект „Център за компетентност: Интелигентни мехатронни, еко- и енергоспестяващи системи и технологии“, със срок на изпълнение от 68 месеца. Съгласно договора, бенефициентите са могли да сключват договори с външни изпълнители при необходимост, като прилагат правилата по ЗОП, когато са възложители по смисъла на закона. Към основния договор са подписани две допълнителни споразумения – на 27 юни 2018 г. и на 15 януари 2019 г. В рамките на „Дейност 8: Организация и управление“ са планирани разходи за заплати на екипа, включително за заместник-ръководител, чиято работа е оценена на 2176 часа по 20 лв./час за 67 месеца, с общо възнаграждение от 43 520 лв.
На 31 май 2018 г. между ректора на Технически университет – Габрово и проф. В. Н. бил подписан трудов договор № 28 на основание чл. 111 от Кодекса на труда за допълнителен труд при друг работодател, във връзка с участието на проф. Н. в проект BG05M20P001-1.002-0023 като „заместник-ръководител проект“. Длъжността била на непълно работно време – първоначално 1 час на ден, с крайна дата на договора 30.11.2023 г. Отработените часове трябвало да се отчитат ежемесечно чрез отчетен доклад, утвърждаван от мениджъра на проекта, а възнаграждението се изплащало от бюджета на проекта. На 25 април 2019 г. с допълнително споразумение № 382 работното време било променено – проф. Н. започнал да работи по 2 часа на ден, четири дни в седмицата (вторник до петък), или общо 8 часа седмично.
Съгласно Пълномощно изх. № 146 от 17.06.2019 г., издадено от Ректора на Технически университет – София, на основание решение на Академичния съвет от 28.03.2018 г., проф. Н., в качеството си на директор на Филиал Пловдив и заместник-ръководител на екипа за управление на проект BG05M20P001-1.002-0023, е упълномощен да ръководи всички дейности по проекта, които се изпълняват във филиала, като има право да подписва всички документи, включително финансови и разходооправдателни, свързани с участието на Филиала в проекта. Пълномощното било изготвено със срок до окончателното приключване на работата по изграждане на Центъра за компетентност с регистрационен номер на проекта BG05M20P001-1.002-0023.
В изпълнение на задълженията си като заместник-ръководител по проект, проф. Н. изготвял и подписвал всеки месец отчети за извършената работа. Същите били приемани от ректора на ТУ – Габрово. За свършената работа за периода от юни 2019 г. до юли 2022 г. на проф. Н. били изплатени възнаграждения в размер на 19,177.64 лева.
Със заповед № ОП-317 от 15.10.2019 г., на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОП, ректорът на ТУ - София делегирал правомощия на директора на филиала в Пловдив да организира, провежда, при нужда да сключва договори и да контролира изпълнението на обществени поръчки чрез процедурата „директно възлагане“ съгласно чл. 20, ал. 4 и 5 от ЗОП. Делегирането било със срок до 14.06.2020 г., в рамките на утвърдените бюджетни средства за Филиал Пловдив и съгласно вътрешните правила на университета (ВПТУСУЦОП). Заповедта била придружена от Приложение № 1 и № 2, които уточнявали допустимите групи разходи и материали. Със заповеди № ОП-390 от 08.11.2019 г. и № ОП-50 от 11.02.2020 г. били направени допълнения относно групите материали по Приложение № 2 към първоначалната заповед.
В периода от назначаването си като директор на Филиала на ТУ – София в гр. Пловдив от 04.12.2019 г. до октомври 2022 г., проф. Н. подписал множество документи във връзка с провеждането на обществени поръчки по проекта BG05M20P001-1.002-0023. Той е изготвял доклади за стартиране на процедури по ЗОП, в които често е предлагал и съставите на комисиите, включително като председател на същите.
Освен това, проф. Н. подписвал протоколи за съгласуване и предаване на документации по процедурите, в ролята си на председател или член на съответните комисии. Участвал е и в изготвянето на протоколи и доклади от работата на комисиите за избор на изпълнители, съгласно издадени заповеди на ректора на ТУ-София.
Било установено, че за периода 30.09.2019 г. до 30.08.2022 г. проф. Н. е бил включван в 49 пъти като член в различни комисии, свързани с изготвяне на документации за възлагане на обществени поръчки, провеждане на процедурите по избор на изпълнители, както и контрол върху изпълнението на сключените договори.
След приключване на процедурите, комисията изготвяла доклад за резултатите, подписан от всички членове и предаван на възложителя. Докладът се представял на директора по ИВО за утвърждаване от ректора. На тази база юристът изготвял мотивирано решение за избор на изпълнител или прекратяване на процедурата, което също се подписвало от ректора.
От доказателствата било установено, че в периода от 14.06.2019 г. до септември 2022 г., Технически университет – София, като партньор по проект BG05M20P001-1.002-0023, е сключил 26 договора с изпълнители по реда на ЗОП. Договорите са подписани от ректора или упълномощен заместник-ректор. Проф. Н. е бил определен със заповеди на ректора за член на комисии по контрол на изпълнението на 6 от договорите. В това си качество, той е участвал в приемането на изпълнението от името на възложителя, като е подписвал приемо-предавателни протоколи съгласно договорните клаузи. Документите, удостоверяващи изпълнението, са били предавани на съответното счетоводно звено. За периода февруари 2020 г. – юни 2022 г. проф. Н. е приел изпълнението по 25 договора с подписани протоколи от името на ТУ – София, в качеството му на бенефициент.
От приложените по делото доказателства се установило, че със Заповед № 130/17.01.2020 г., издадена на основание чл. 31 и чл. 26в, ал. 4 от ЗВО, чл. 46, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на ТУ – София, чл. 119 от КТ, както и въз основа на решения на ОС на Филиал Пловдив, АС на ТУС, КС и Заповед № 3961/06.12.2019 г., ректорът на ТУ – София е упълномощил проф. Н. да представлява Филиала на ТУС в гр. Пловдив, включващ двата факултета – „Електроника и автоматика“ и „Машиностроене и уредостроене“. В рамките на предоставените му с посочената заповед правомощия, проф. Н. е бил овластен, наред с други, да организира и провежда обществени поръчки за нуждите на Филиала, да подписва договори с външни физически и юридически лица от името на Филиала, както и да управлява утвърдените от Академичния съвет финансови средства по съответните бюджетни параграфи, съобразно действащата нормативна уредба.
Съгласно Заповед № 3803/29.11.2021 г., издадена от ректора на Технически университет – София на същите правни основания като Заповед № 130/17.01.2020 г., на директора на Филиал Пловдив – проф. Н., е предоставено допълнително правомощие – да награждава или утвърждава предложения за парични награди за служители от състава на ТУС, в рамките на своята компетентност, в размер до 1000 лв. на човек месечно, но не повече от 5000 лв. Годишно. В настоящата заповед т. 12 и т. 13 от предходната Заповед № 130/17.01.2020 г. не се съдържали. Вместо това, по т. 13 от Заповед № 3803/29.11.2021 г., директорът е упълномощен да подписва договори с външни организации, физически и юридически лица от името на филиала, с изключение на договори за възлагане на обществени поръчки.
С доклади, подписани от проф. Н. в периода от 05.11.2019 г. до 07.03.2022 г., на основание чл. 101 от Вътрешните правила на ТУ-София за управление на обществени поръчки и чл. 10, ал. 3 от вътрешните правила за работната заплата, е предложено на ректора на ТУ-София да бъдат изплатени възнаграждения на членове на комисии, включително и на самия проф. Н., за участие в дейности по подготовка, провеждане и оценка на обществени поръчки по договор за БФП № BG05M20P001-1.002-0023. Общият размер на поисканите възнаграждения за проф. Н. възлиза на 3900 лв., разпределени по доклади, свързани с конкретни заповеди за назначаване в съответните комисии. Докладите са одобрени с подпис от ректора или упълномощен заместник-ректор. Въз основа на тези доклади са издадени 13 заповеди за изплащане на възнагражденията, като е разпоредено те да бъдат изплатени от бюджета на Филиал Пловдив, ТУ-София.
От събраните доказателства, включително заповеди на ректора на Технически университет – София, било установено, че в периода от 14.06.2019 г. до 29.11.2021 г. проф. Н.., като директор на Филиал Пловдив, е имал делегирани правомощия да организира, провежда и сключва договори по обществени поръчки. В този период той е подписал множество доклади и 46 договора с различни юридически лица, както и фактури за изпълнени услуги, свързани с дейността на филиала. Съгласно писмо на ректора на ТУ - София до КПКОНПИ, за същия период не са издавани заповеди за изплащане на допълнително възнаграждение на проф. Н. за участието му в процедурите по ЗОП. Допълнителни възнаграждения се изплащат само при наличие на заповед и при спазване на вътрешните правила. Проверката в НБД „Население“ не установява родствени връзки между проф. Н. и лицата, свързани с дружествата – изпълнители по договорите, като липсва свързаност по смисъла на ЗПКОНПИ.
Комисията е приела, че проф. Н. в качеството си на упълномощено лице да организира и възлага обществени поръчки като директор на Филиал Пловдив на Техническия университет – София, е заемал висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 44 от ЗПКОНПИ, като в това си качество той е подписал редица доклади, с които е предлагал себе си за член и председател на комисии по обществени поръчки по проект, финансиран от ЕС, по който също е бил заместник-ръководител. Установилено е, че проф. Н. е упражнявал правомощия по служба в свой частен интерес – участвал в подготовката на актове, от които е получил облаги, както нематериални (лична подкрепа), така и материални (възнаграждения). Докладите, подписани от него, са послужили за издаване на заповеди за изплащане на възнаграждения, включително и на него самия, което представлява конфликт на интереси по смисъла на чл. 58 от ЗПКОНПИ. Комисията е приела, че е налице частен интерес, достатъчен да повлияе на обективността при изпълнение на служебните задължения, дори и само като възможност, съгласно чл. 52 от ЗПКОНПИ. Проф. Н. е следвало да си направи самоотвод и да уведоми органа по назначение. Вместо това, той е продължил да участва в процедурите и да предлага възнаграждения, включително за себе си.
С постановеното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че са спазени административнопроизводствените правила при постановяване на акта и са установени кумулативните предпоставки от фактическия състав на конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ - лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Според съда, частният интерес е налице и той се изразява, че след като били изготвени докладите от дати 18.11.2019 г., 21.10.2019 г., 17.09.2019 г., 01.10.2019 г., респ. дати 05.11.2019г., 03.02.2020г. и 09.03.2020г., проф. Н. действал в частен интерес в хипотезите на чл. 58, пред. първо от ЗПКОНПИ. В резултат на извършените нарушения оспорващият е получил облага по смисъла на чл. 54 от ЗПКОНПИ.
Решението е правилно.
При преценката за законосъобразност на обжалвания административен акт, съдът надлежно е извършил контрола по чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, посочени в чл. 146 АПК. Правилно съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган - КПКОНПИ. Актът е постановен в съответствие с изискването за форма по 74, ал. 1 ЗПКОНПИ, като съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 74, ал. 2 и ал. 3 ЗПКОНПИ. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Неоснователни са касационните доводи на проф. В. Н. за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилност на решението на административния съд, в обжалваните от него части поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. трето АПК. Относно твърденията за нищожност на административния акт, съдът е обосновал правни изводи, основани на разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ПУДТУС, която дава право на ректора на ТУ-София да предостави някои от своите правомощия на други длъжностни лица от ТУ-София. В случая със Заповед № ОП-248/15.10.2018 г., Заповед № ОП-317/15.10.2019 г„ Заповед № 130 от 17.01.2020 г. и Пълномощно № 146/17.06.2019 г. на ректора са делегирани правомощия на проф. Н. в качеството му на директор на Филиала в Пловдив като част от ТУ-София, свързани с организиране и провеждане на обществени поръчки, при което законосъобразно е прието, че той притежава качеството на длъжностно лице, по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП и чл. 6, ал. 1, т. 44 от ЗПКОНПИ
Първоинстанционният съд е изложил собствени фактически и правни изводи, с които мотивира наличието на конфликт на интереси по смисъла на закона. Подробно, за извършеното деяние, което представляват нарушение по чл. 58, изр. първо от ЗПКОНПИ (отм.), е аргументирал констатациите си за съществуващ частен интерес за лицето, заемащо висша публична длъжност, по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 18 ЗПКОНПИ (отм.), който интерес може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.
С решението, срещу което съдът е отхвърлил подадената жалба, КПКОНПИ е установила конфликт на интереси по отношение на проф. В. Н., поради това, че като директор на Филиал Пловдив на Технически университет – София, в качеството му на упълномощено лице по реда на Закона за обществените поръчки от публичен възложител е подписал доклад без посочена дата, но с предмет идентичен на предмета съгласно заповед № ОП-410/15.11.2019 г. на ректора на ТУС, 2 бр. доклади от 18.11.2019 г., доклад от 21.10.2019 г., доклад от 17.09.2019 г., доклад от 01.10.2019 г., доклад от 03.02.2020 г., доклад от 05.11.2019 г., доклад от 03.02.2020 г. и доклад от 09.03.2020 г., в свой частен интерес - нарушение по чл. 58, изречение първо от ЗПКОНПИ;
Неоснователни са изложените в касационната жалба на проф. Н. аргументи за неправилност на решението на административния съд поради нарушение на материалния закон. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Тезата, застъпена в касационната жалба на проф. Н. че не е налице конфликт на интереси поради недоказаност на елемент на правопораждащия фактически състав, а именно доказан частен интерес, предвид липсата на облага, както и на възможността той да повлияе върху правомощията или на служебните задължения на лицето, е необоснована.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗПКОНПИ, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Анализът на тази разпоредба води до извода, че конфликтът на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки, а именно: 1. лице, което заема висша публична длъжност по см. на чл. 6 от ЗПКОНПИ; 2. частен интерес на това лице по смисъла на чл. 53, във вр. с чл. 54 от ЗПКОНПИ и 3. възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето, заемащо висша публична длъжност, или на задължението му по служба. Разпоредбата на чл. 53 от ЗПКОНПИ определя, че частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Облагата, съобразно чл. 54 ЗПКОНПИ, представлява всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие.
На основание разпоредбата на чл. 58 от ЗПКОНПИ (отм.) лице, заемащо висша публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба.
По делото е безспорно, че проф. В. Н. е лице, което заема публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ(отм.), която заема по пълномощие от ректора на ТУ София. Спорно по делото е наличието на частен интерес за лицето, заемащо висша публична длъжност, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.
От данните по делото първостепенният съд е извел аргументиран правен извод, че с подписването на доклади от проф. Н. в периода от 05.11.2019 г. до 07.03.2022 г., на основание чл. 101 от Вътрешните правила на ТУ-София за управление на обществени поръчки и чл. 10, ал. 3 от вътрешните правила за работната заплата, е предложено на ректора на ТУ-София да бъдат изплатени възнаграждения на членове на комисии, включително и на самия проф. Н., за участие в дейности по подготовка, провеждане и оценка на обществени поръчки по договор за БФП № BG05M20P001-1.002-0023. Общият размер на поисканите възнаграждения за проф. Н. възлиза на 3900 лв.
В периода от 14.06.2019 г. до 29.11.2021 г. проф. Н.., като директор на Филиал Пловдив, е имал делегирани правомощия да организира, провежда и сключва договори по обществени поръчки. В този период той е подписал множество доклади и 46 договора с различни юридически лица, както и фактури за изпълнени услуги, свързани с дейността на филиала. За този период не са издавани заповеди за изплащане на допълнително възнаграждение на проф. Н. за участието му в процедурите по ЗОП.
С подписването на редица доклади, с които е предлагал себе си за член и председател на комисии по обществени поръчки по проект, финансиран от ЕС, по който също е бил заместник-ръководител, проф. Н. е упражнявал правомощия по служба в свой частен интерес – участвал в подготовката на актове, от които е получил облаги, както нематериални (лична подкрепа), така и материални (възнаграждения). Докладите, подписани от него, са от своя страна са послужили за издаване на заповеди за изплащане на възнаграждения, включително и на него самия, което представлява конфликт на интереси по смисъла на чл. 58 от ЗПКОНПИ.
Законосъобразен е правният извод на съда, че на основание разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗПКОНПИ, лицето е следвало да се отведе от изпълнението на конкретно правомощие или задължение по служба, като уведоми органа по избора или назначаването. Това в конкретния случай не е сторено.
Правилно първоинстанционният съд е приел за ирелевантни доводите на Н., че предприетите от него действия са правомерни, тъй като екипа по проекта и той като негов ръководител са изпълнили задълженията си коректно и добросъвестно. В допълнение следва да бъде посочено, че съдебната практика във връзка с конфликта на интереси вече е посочила, че в хипотезата на чл. 58 ЗПКОНПИ наличието на материалноправните предпоставки за действията на лицето, заемащо висша публична длъжност, е ирелевантен факт. 3аконът не изисква правомощията да са упражнени в нарушение на материалноправните предпоставки за тяхното прилагане. Законът установява неправомерния характер на упражняването на правомощията поради неправомерната цел, с която са упражнени - придобиването на облага в частен интерес, а не поради нарушение на материалноправните предпоставки за тяхното упражняване. С оглед на това конфликт на интереси е налице и тогава, когато лицето, заемащо публична длъжност, е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов частен интерес /решение № 4073 от 20.03.2019 г. по адм. д. № 14725/2017 г., VІІ отд. на ВАС, решение № 9604 от 29.08.2016 г. по адм. д. № 13944/2015 г., VІІ отд. на ВАС, решение № 12197 от 11.11.2016 г. по адм. д. № 12638/2015 г., VІІ отд. на ВАС/.
С оглед на така изложените съображения, решението на КПКОНПИ, в обжалваната част от проф. Н., в която съдът е отхвърлил подадената жалба, е законосъобразно и като е отхвърлил жалбата, съдът е постановил правилно решение. Конфликтът на интереси се обективира не в резултата - придобита облага, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията. В практиката си Върховният административен съд нееднократно при тълкуване на разпоредбите на чл. 52, чл. 53 и чл. 54 от ЗПКОНПИ (отм.) е посочвал, че законодателят не изисква доказване на факта дали в действителност и как упражнените властнически правомощия са повлияни от установения частен интерес. Конфликт на интереси е налице, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо висша публична длъжност или на свързаното с него лице, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. За съставомерността на деянието по ЗПКОНПИ (отм.) е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо висша публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение или ведомство.
За жалбоподателят, за който по делото няма спор, че е лице, заемало висша публична длъжност, е приложима забраната по чл. 58, изр. първо от ЗПКОНПИ (отм.) да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове в частен интерес и той е следвало да се отведе от изпълнението на публичните му функции при поставяне на резолюция на доклада и подписването на заповедта, но не е сторил това.
За осъществяване на хипотезите на чл. 58, изр. първо от ЗПКОНПИ е без значение дали лицето, заемащо висша публична длъжност, действа в условията на оперативна самостоятелност или при условията на обвързана компетентност, като достатъчно и необходимо условие е извършването на действията в частна полза да е във връзка с правомощията или задълженията по служба на овластеното лице.
Правилно, предвид разпоредбата на чл. 81, ал. 1 и ал. 2 ЗПКОНПИ(отм.), органът е постановил отнемане в полза на държавата на възнаграждението получено от проф. Н., което е породило и конфликт на интереси и е наложил глоба в посочения размер.
Поради неоснователност на релевираните касационни основания, оспореното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. В съответствие с предвиденото в чл. 218, ал. 2 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.
С оглед изхода на спора на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 944/29.01.2024 г. по адм. дело №2337/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив
ОСЪЖДА В. Н. Н., [ЕГН] да заплати в полза на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество сумата от 100 /сто/ лева разноски, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.