Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Специализирана болница за рехабилитация – Витус“ ООД чрез адв.С. Вълчев от АК-Пловдив срещу Решение № 8861 от 18.10.2024 год. постановено по адм. д. № 1209 по описа за 2024 год. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-1373/08.12.2022 год. издадена от директора на РЗОК Пловдив и са присъдени разноски по делото.
Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че липсва подробно изложение на фактическите обстоятелства в заповедта и липсва конкретно посочено изпълнително деяние. Административният орган следвало да извърши обоснована преценка за наличието на „маловажен случай“ по смисъла на §1, т.4.2 от ДР на НРД за МД 2020-2022 год. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение. Претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция.
Ответната страна директорът на РЗОК Пловдив чрез пълномощник ст.юрисконсулт Лазаров в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност и законосъобразност на оспореното съдебно решение, поради което иска решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на съдебни разноски включително юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-1373/08.12.2022 год. издадена от директора на РЗОК Пловдив, с която на „Специализирана болница за рехабилитация – Витус“ ООД са наложени шест броя санкции "финансова неустойка" в общ размер на 1 200 лева. Със Заповед № РД-25-2132 от 15.11.2022 год. директорът на РЗОК Пловдив е наредил извършването на проверка от 15.11.2022 год. до 05.12.2022 год. (вкл.) на изпълнителя по Договор № 165108/25.02.2020 год. и всички допълнителни споразумения към него със задача на проверката: Изясняване на факти и обстоятелства посочени в жалба с вх. № 35-00-1595/11.10.2022 год. Жалбата е подадена от И. Г., която твърди, че е платила 70 лева на лечебното заведение за запазване на място за санаториално лечение по клинична пътека. Проверката е приключила с протокол № РД-25-2132-1/29.11.2022 год., съгласно който И. и Р. Г. са били хоспитализирани в периода 31.08.2022 год. - 07.09.2022 год. в „Специализирана болница за рехабилитация – Витус“ ООД с ИЗ № 1925/2022 год. и ИЗ № 1924/2022 год. И двамата пациенти са заплатили по 70 лева „такса болница“ преди хоспитализацията. ИЗ № 1925/2022 год. и ИЗ № 1924/2022 год. не са отчетени към РЗОК Пловдив след дехоспитализацията, а са отчетени като И3 № 2033/2022 год. и № 2032/2022 год. с по-късни дати през месец септември 2022 год. с период на хоспитализация от 11.09.2022 год. до 18.09.2022 год. При проверка на ИЗ № 2033/2022 год. на пациентката И. Г. хоспитализирана от 11.09.2022 год. до 18.09.2022 год. в Отделение по „Физикална и рехабилитационна медицина“ на СБР „Витус“ ООД по КП № [номер] „Физикална терапия и рехабилитация при болести на периферна нервна система“ и при проверката на ИЗ № 2032/2022 год. на пациента Р. Г. хоспитализиран за същия период в Отделение по „Физикална и рехабилитационна медицина“ на СБР „Витус“ ООД по КП № [номер] „Физикална терапия и рехабилитация при болести на периферна нервна система“ е установено, че в графа „Наблюдение на болния" са регистрирани по 2 /два/ декурзус морби за всеки ден от болничния престой на пациентите от 11.09.2022 год. до 18.09.2022 год. като всеки ден липсват положени името и подпис на лекаря осъществил наблюдение върху състоянието на болния.
Административният орган е приел, че е налице нарушение съответно на чл.30, т.5 от НРД за МД за 2020-2022 год. във връзка с чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО, чл.366, ал.5 и ал.8 от НРД за МД за 2020-2022 год. във връзка с чл.55, ал.2, т.6 от ЗЗО и чл.292, т.10 във вр. с чл.294, ал.1 от НРД за МД за 2020-2022 год. във връзка с § 43 Указания за попълване на ИЗ - стр.10 „Ход на болестта /декурзус/“ от Договор № РД-НС-01-4-7 от 30.12.2020 год. за изм. и доп. на НРД за МД за 2020-2022 год., а именно липса на име и подпис на лекаря осъществил наблюдението. Наложени са шест санкции всяка по 200 лева на основание чл.416, ал.3 от НРД за МД за 2020-2022 год. Общият размер на наложените санкции е 1 200 лева.
Заповедта е обжалвана пред Административен съд Пловдив, който с процесното решение е отхвърлил жалбата на лечебното заведение като е приел, че оспореният административен акт е издаден при правилно приложение на материалния закон. Приел е, че по делото е безспорно установено, че двете ЗОЛ са заплатили „такса болница“ в размер на по 70 лева, за което има представена съответната фактура, с което лечебното заведение е нарушило икономическите права на пациентите съгласно чл.86, ал.1, т.1 от ЗЗ, както и изискването на чл.30, т.5 от НРД за МД за 2020-2022 год., според което изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е посочено. Лечебните заведения могат да предоставят допълнителни услуги, които са описани в чл.24а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, но същите следва да се заявят писмено от пациента. В конкретния случай събраната „такса болница“ не е за подобрени битови условия, нито представлява самостоятелно обособена услуга.
По отношение на ИЗ на пациентите съдът е установил, че в същите е налице „декурзус морби“ за всеки ден от пролежаването, но липсва име и подпис на лекаря осъществил наблюдението. Съгласно § 43 от Указания за попълване на ИЗ - стр.10 „Ход на болестта /декурзус/“ от ПЗР към Договор № РД-НС-01-4-7 от 30.12.2020 год. за изм. и доп. на НРД за МД 2020-2022 год. в приложение № 2 „Първични медицински документи“ стр.10 и сл. са посочени атрибутите, които следва да съдържа декурзуса, като изрично е отбелязано „След всяко вписване трябва да има име на лекаря и подпис“. В конкретните случаи по горепосочените ИЗ липсват име на лекаря и подпис. Съдът е изложил мотиви, че случаят не може да се приеме за маловажен такъв по смисъла на чл.408, ал.4 от НРД за МД за 2020-2022 год.
По отношение на последното нарушение първоинстанционният съд е констатирал, че процесните два броя ИЗ № 2033/2022 год. и № 2032/2022 год. не са отчетени на дата 31.08.2022 год., а са отчетени с период на хоспитализация от 11.09.2022 год. до 18.09.2022 год., което представлява нарушение на чл.366, ал.5 от НРД за МД за 2020-2022 год., съгласно който оказаната болнична медицинска помощ по ал. 2 се подава най-късно до 17 часа на първия работен ден следващ деня на извършване на дейността и ал.8, съгласно която файл с коригирани данни се приема най-късно до 10 часа на втория работен ден следващ деня на извършване на дейността. Налице е нарушение на горепосочената процедура, което не се оспорва от лечебното заведение.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
В хода на производството пред Административен съд Пловдив инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК.
Неоснователни са възраженията на касатора относно твърдяната неправилност на обжалваното съдебно решение. Касаторът е навел възражения, които касаят законосъобразността на оспорения административен акт, но не и такива, които да са относими към касационните основания. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. На основание чл.221, ал.2 от АПК ВАС препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Въз основа на изложеното, Върховният административен съд – шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора своевременно заявената от ответника по касация претенция за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Следва да се осъди „Специализирана болница за рехабилитация – Витус“ ООД да заплати на Районна здравноосигурителна каса Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пред. Първо от АПК, Върховен административен съд - шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8861/18.10.2024 год. постановено по адм. дело № 1209/2024 год. по описа на Административен съд Пловдив
ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация – Витус“ ООД ЕИК 203788650 ДА ЗАПЛАТИ на Районна здравноосигурителна каса Пловдив разноски в размер на 100 /сто/ лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.