Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от А. К. К. с адрес в гр. Велико Търново против Решение № 29 от 06.01.2025г. на Административен съд - Велико Търново по адм. дело № 761/2024г.
С него се оставя без разглеждане жалба на А. К. К. против индивидуална оценка по заявление - декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-ВТ/1632/04.09.2024г. и прекратено производството в тази част. Със същото решение е отхвърлена жалбата му против Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ/1632/ФП от 25.09.2024г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане"- Велико Търново.
Поддържа доводи в касационната жалба за неправилност на решението като съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК са противоречие с материалния закон.
Ответникът, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Велико Търново взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалваното решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ/1632/ФП/25.09.2024г. на директора на дирекция "Социално подпомагане- Велико Търново. С нея се отпуска на А. К. К. финансова подкрепа "месечна финансова подкрепа" по чл. 70, ал. 1 от ЗХУ в размер на 36.82. лева, считано от 01.09.2024г. до 30.09.2029г. Мотивите са "на основание заключението в индивидуалната оценка на потребностите".
Възраженията са за незаконосъобразност на заповедта в частта, за разликата над определения размер, като се обжалва и индивидуалната оценка на потребностите.
Административният съд е разгледал по същество жалбата, която приел за недопустима относно индивидуална оценка и за неоснователна в частта за претендирания по висок размер.
Установено е от приложената административна преписка, че предходна финансова подкрепа е била прекратена със заповед, която е влязла в сила. Установено е, че е подадено заявление от К. на 04.09.2024г. за изготвяне на нова индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ с приложени документи. Изготвената индивидуална оценка е съобразена с Експертно решение на ТЕЛК от 18.06.2024г., което е определило 54% ВСУ. Констатираната потребност от отпускане на месечна финансова подкрепа е определена в размер на 7% от линията на бедност, в срока на новата индивидуална оценка, считано от 01.09.2024г. Въз основа на индивидуалната оценка е издадена обжалваната заповед. При така установеното съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му. Спазени са административно-производствените правила при съответствие с материалния закон. При отсъствие на нарушения, съставляващи основания по чл. 146 АПК за отмяна на обжалвания акт е постановено решение, с което е отхвърлена жалбата. По отношение индивидуалната оценка съдът е приел необжалваемост, поради което е оставил жалбата без разглеждане.
Решението е правилно.
Процедурата по отпускане на финансова подкрепа е предвидена в ЗХУ и Правилника за прилагането му. Тя започва със заявление- декларация и представяне на документите по чл. 21, ал. 3 от ЗХУ. Индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес от специализиран отдел в дирекциите "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане и има предмет изследване функционалните затруднения на човека с увреждане, свързани със здравословното му състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на подкрепата. Фактите и обстоятелствата при изготвяне на индивидуалната оценка могат да бъдат предмет на спор при обжалване на заповедта, с която се произнася директорът на дирекция "Социално подпомагане" на основание чл. 25, ал. 1 ЗХУ.
В предмета на спора пред административния съд, видно от жалбата не се сочат конкретни факти и обстоятелства, с които жалбоподателят не е бил доволен, а са изложени негативни оценки към работата на служителите към административния орган, неотносими към спора по същество.
Позоваването на експертното решение на ТЕЛК от 18.06.2024г. е валидно процесуално действие и годно фактическо и правно основание за издаване на обжалваната заповед, предвид разпоредбата на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето. Според разпоредбата обжалването по реда на ал. 1-8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. През периода на обжалване на експертното решение лицето ползва произтичащите права от обжалваното експертно решение, като при намаляване на вида и степента на увреждане, водещи до намаляване или отпадане на отпуснатата подкрепа, преосвидетелстваното лице не възстановява получената в повече сума. Предвид изложеното представеното в касационната инстанция решение на НЕЛК не променя изводите в процеса по съществото на спора.
При правилно установени факти и приложим закон съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 29 от 06.01.2025г. на Административен съд - Велико - Търново по адм. дело № 761/2024г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.