Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по частна жалба на К. В. В. чрез пълномощник – адв. П.Тотев, против определение № 3804 от 04.04.2025г., постановено по адм. дело № 338/2025г. по описа на Административен съд гр.Варна, с което е оставена без уважение молба с вх. № 4909/21.03.2025 г. за изменение в частта на разноските на определение № 3093/19.03.2025 г. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост и моли за отмяната му.
Ответникът – началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.Варна не изразява становище по частната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл.230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното определение, Административен съд гр. Варна в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК оставя без уважение молба с вх. № 4909/21.03.2025 г. на К. В. В. за изменение в частта на разноските на определение № 3093/19.03.2025 г., с което на основание чл. 159, т.3 и чл. 143, ал.2 АПК е прекратено делото и Агенция по геодезия, картография и кадастър е осъдена да заплати на В. сумата 210 лв. разноски по делото, от които 200 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че спорът се отличава с незначителна фактическа и правна сложност и се решава еднозначно в съдебната практика. Посочва, че освен описание на немногобройни факти и констатацията, че е формиран мълчалив отказ в жалбата не са развити правни доводи. Сочи, че по делото не са проведени съдебни заседания. Излага съображения, че в изпълнението на възложената работа процесуалния представител не е вложил особено продължителни и интензивни усилия и приема, че договореното възнаграждение от 1250 лв. се явява прекомерно и несправедливо.
Определението е неправилно, като съображенията за това са следните:
Производството пред административния съд е образувано на 18.02.2025 г. по оспорване от К. В. В. на мълчалив отказ на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.Варна, формиран по подадено по електронен път заявление, вх. № 01-106240-07.02.2025 г. за издаване на скица за поземлен имот (ПИ) с идентификатор 10135.2569.398 по кадастралната карта (КК) на гр. Варна и схема на самостоятелен обект (СОС) 10135.2569.398.2.25 по КК на гр.Варна, като заявената услуга, за която е платена и предвидената такса е била бърза – 3 дни, за което е заплатена съответната такса. Жалбата е подадена директно до съда.
С разпореждане от 25.02.2025 г. съдът е дал указания до началника на СГКК - гр.Варна да представи в съда административната преписка по заявлението.
На 27.02.2025 г. от К. В. В. е постъпила молба по образуваното адм.д. № 338/2025 г. по описа на Административен съд гр. Варна, в която е направено искане за прекратяване на производството по делото, поради изпълнение от страна на административния орган на заявената услуга. С определение № 3093 от 19.03.2025 г., постановено по адм. дело № 338/2025 г. по описа на Административен съд гр. Варна, съдът прекратява образуваното съдебно производство на основание чл. 159, т. 3 от АПК. Със същото определение Агенция по геодезия, картография и кадастър е осъдена да заплати на К. В. В. разноски в размер на 210 лв. (двеста и десет лева).
Жалбоподателят - К. В. В. с молба от 21.03.2025 г. на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК иска съдът да измени определението в частта за разноските, като приеме пълния доказан размер на сторените от него разноски за производството в размер на 1250 лв. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност. По това искане първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, с което е отхвърлил искането.
Първоинстанционният съд при преценка на отговорността за разноските не е съобразил, че в случая ответникът с поведението си е станал причина за образуване на съдебното производство от В. по оспорване на мълчаливия отказ за неизвършената административна услуга по издаване на поисканите документи. Съдът не е преценил факта, че жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена на 17.02.2025 г., а произнасянето от страна на ответника е направено на 25.02.2025 г. Постановяването на мълчалив отказ на задължения субект да удовлетвори отправеното до него от В. искане и наличие на правен интерес от оспорване към датата на подаване на жалбата, следва да се тълкува като повод от страна на ответника. Последвалия позитивен акт не води до липса на правен интерес от търсената защита. С жалбата са представени доказателства за направените разноски в размер на 1260 лв., от които 1250 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. внесена държавна такса, като същите са надлежно поискани от жалбоподателя още с жалбата. Към датата на подаване на жалбата и образуване на съдебното производство по оспорване на мълчаливия отказ, поисканата административна услуга не е била изпълнена. Практиката на Върховния административен съд е безспорна, че когато административният орган издаде искания акт едва след подаване на жалба до съда срещу мълчалив отказ и когато жалбата е оставена без разглеждане поради отпаднал правен интерес, то на жалбоподателя се дължат разноски по делото. Ощетяването на жалбоподателя за сторените от него разноски при завеждане на дело срещу мълчалив отказ на административен орган на практика се толерира непроизнасянето в срок на компетентния орган и бездействието му да изпълни свое задължение, за което е заплатена и държавна такса.
Неправилно в обжалваното определение първоинстанционният съд приема, че не е налице основание за изменение на определението, в частта на разноските относно размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие уговореното възнаграждение между К. В. В. като оспорващ от една страна и адв. П. Т. Тотев от друга, е в размер на 1250 лева. Същото е уговорено към момента на обжалвания мълчалив отказ за извършване на поисканата административна услуга от началника на СГКК – гр.Варна, формиран по заявление с вх. № 01-106240-07.02.2025 г. Искането за присъждане на направените по делото разноски е направено своевременно с жалбата. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лв. В случая разноските следва да се определят съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, чийто размер е 1000 лв. – за административни дела без определен материален интерес, а не по чл. 8, ал.2, т.1 от цитираната наредба, чийто посочен размер за дела по ЗУТ и ЗКИР е 1250 лв. Това е така, тъй като макар началникът на СГКК Варна да е административният орган чийто отказ се обжалва, в случая не става дума за типично дело по ЗКИР, а се обжалва мълчалив отказ да бъде извършена административна услуга – издаване на скица и схема.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което в полза на К. В. В. да бъдат присъдени сторените по делото разноски до размера, посочен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, а именно още 800 лв., адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 3804 от 04.04.2025г., постановено по адм. дело № 338/2025г. по описа на Административен съд гр.Варна и вместо него постановява:
ДОПЪЛВА определение № 3093 от 19.03.2025 г., постановено по адм. дело № 338/2025г. по описа на Административен съд гр.Варна, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър да заплати на К. В. В., [ЕГН] още 800 лв. (осемстотин лева) разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Определението е окончателно.