Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от "МБАЛ - Велики Преслав" ЕООД, подадена чрез пълномощник адвокат Т. Добрева, срещу решение № 1549/21.11.2024 г., постановено по адм. дело № 157/2024 г. по описа на Административен съд гр. Шумен. С него е отхвърлена жалба на „МБАЛ- Велики Преслав“ ЕООД срещу Заповед № РД-02-23/10.04.2024г., допълнена със Заповед № РД-02-29/19.04.2024г., издадени от Директор на РЗИ-Шумен, с които е разпоредено разкриване на ТЕЛК с код 2713 към болничното заведение и е даден срок до 19.04.2024г. на управителя да предприеме съответните мерки. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.
Ответника Директор на Регионална здравна инспекция - Шумен, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Р. Кирилова, взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на „МБАЛ - Велики Преслав“ ЕООД срещу Заповед № РД-02-23/10.04.2024г., допълнена със Заповед № РД-02-29/19.04.2024г., издадени от Директор на РЗИ-Шумен, с които е разпоредено разкриване на ТЕЛК с код 2713 към болничното заведение и е даден срок до 19.04.2024г. на управителя да предприеме съответните мерки. Възражението е за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната и.
Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел същата за неоснователна. Приел е че заповедта е издадена от компетентен орган - Директор на РЗИ - Шумен, съгласно чл.9 т.20, т.24 и чл.10 от Устройствения правилник на РЗИ. Спазено е изискването за форма и съдържание на административния акт, който е издаден в писмена форма, разпоредителната воля на органа е ясно обективирана и е посочено правното основание за нейното издаване, а именно чл.10, чл.105 ал.1 от Закона за здравето и чл.10 ал.1 и ал.2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), като същата препраща към писмо рег. № 16-28-56/11.04.2024г. на министъра на здравеопазването. Като фактически съображения за нейното издаване е посочено, че се издава с оглед подобряване на достъпа на населението до медицинска експертиза.
По отношение на материалната законосъобразност, съдът е съобразил разпоредбите на чл.105 ал.1 и ал.2 от Закона за здравето и чл.10 ал.1 и ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ. Аргументирал се е и с разпоредбата на § 42 ал.1 от ДР на Постановление № 47 от 13.03.2024г. за изменение и допълнение на ПУОРОМЕРКМЕ, предвиждащ задължението в едномесечен срок от влизането в сила на това постановление лечебните заведения по чл.10 ал.2, в случай че нямат разкрити ТЕЛК, да открият такива.
Съдът е разгледал и наведените с касационната жалба твърдения, че заповедта е постановена в нарушение на Кодекса на труда и е приел същите за неоснователни. Мотивирал, се е че административния акт е издаде в съответствие с целта на закона за осигурявана здравното обслужване на българските граждани. При изложените съображения от правна страна съдът е постановил решението си.
Решението е правилно.
При постановяване на решението съдът при безспорна фактическа обстановка е извел правен извод, съответен на приложимата материалната уредба. Цитираните в касационната жалба текстове на Конституцията на Република България, Кодексът на труда, Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, Хартата на основните права на ЕС и Европейска социална харта нямат отношение към дейността възложена на касатора като лечебно заведение. Това е така, тъй като съгласно чл.61а от Закона за лечебните заведения структурни звена на държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ са и териториалните експертни лекарски комисии, открити към тези лечебни заведения по реда на чл. 105 от Закона за здравето. След като касатора е лечебно заведение, чийто едноличен собственик на капитала е Община Велики Преслав, видно от вписването в ТР, то като общинско лечебно заведение към него може да бъде открита териториална експертна лекарска комисия. Тази възможност произтича от необходимостта лечебните заведения да извършват експертиза на трудоспособността и съкращаване на срока за тази дейност. Следва да се посочи, че дейността на лечебните заведения, дори и регистрирани като търговски дружества, не е основана на свободна стопанска инициатива, тъй като е подчинена на разрешителен режим и не могат да извършват търговски сделки освен за нуждите на осъществяваните от тях медицински дейности и за обслужване на пациентите (чл.2 ал.5 от ЗЛЗ). Наред с гореизложеното съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗЗ, за осъществяване дейността на ТЕЛК директорът на лечебното заведение сключва договор за финансиране с министъра на здравеопазването, а в ал. 2 от същия текст е предвидено, че високоспециализираните и скъпоструващите медико-диагностични изследвания, свързани с процеса на медицинската експертиза на работоспособността, по искане на ТЕЛК и НЕЛК се финансират от НЗОК в рамките на годишния бюджет. В този смисъл извършването на възложената дейност се финансира от държавата.
Предвид изложеното и при споделяне напълно на мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на касатора не се дължат разноски, а ответника по касацията не е правил искания за такива.
Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1549/21.11.2024 г., постановено по адм. дело № 157/2024 г. по описа на Административен съд гр. Шумен.
Решението е окончателно.