Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 59, ал. 13 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и с чл. 462, ал. 3 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз за медицинските дейности за 2023-2025 г. (НРДМД 2023-2025 г.).
Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Търговище, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Йосифова, против решение № 2050 от 20.12.2024 г., постановено по административно дело № 303/2024 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е: 1) отменена заповед № РД-09-52/20.06.2024 г. на и.д. директор на РЗОК - Търговище, с която на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, предложение първо, буква „а“ във връзка с чл. 59, ал. 13, предложение първо от ЗЗО, чл. 463, ал. 1, чл. 462, ал. 1, б. „а“, във връзка с чл. 103, ал. 2 от НРДМД 2023-2025 г. и чл. 61, ал. 2, т. 1 от договор № 250007/05.10.2023 г., на ЕТ „Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ – д-р Д. К.“, ЕИК: 125542433, гр. Търговище, е наложена санкция „Прекратяване на договор № 250007/05.10.2023 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) по пакет „Кожни и венерически болести“ - частично по отношение на д-р Г. С. К. с УИН: 2600000071, която не е извършила отчетената дейност, считано от датата на получаване на заповедта от лечебното заведение; 2) осъдена Националната здравноосигурителна каса на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат С. П. Петрова, с л. рег. № 1500013577 от Адвокатска колегия – Търговище, сумата от 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се остави в сила отменената с него заповед за налагане на санкции като законосъобразна. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация – ЕТ „Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ – д-р Д. К.“, ЕИК: 125542433, с месторазположение на лечебното заведение в гр. Търговище, действащ чрез пълномощника адвокат Петрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, като моли то да бъде потвърдено. Възвежда и претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, съобразено с тежестта на производството, по преценка на съда.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на оспореното с нея решение, като предлага последното да се остави в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Като провери решението съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна.
С процесната заповед от 20.06.2024 г., предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд, и.д. директор на РЗОК – Търговище е наложил на лечебното заведение ЕТ „Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ – д-р Д. К.“, ЕИК: 125542433, с месторазположение в гр. Търговище, санкция прекратяване на сключения с НЗОК на 05.10.2023 г. договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ по пакет „Кожни и венерически болести“ - частично по отношение на д-р Г. С. К., която не е извършила отчетена дейност.
За да уважи сезиралата го жалба съдът е приел, че макар и оспорената пред него заповед да е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия в предписаната от закона форма и съдържание, при спазване на дължимата процедура, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и в съответствие с приложимия материален закон, тя следва да бъде отменена, защото е в разрез с целта на закона. В мотивите на решението е посочено, че са доказани фактическите констатации на органа, изложени в оспорената заповед – отчетена е към РЗОК за заплащане медицинска дейност от лечебното заведение, която не е била извършена на конкретно здравноосигурено лице (същото е починало няколко дни преди „прегледа“), което не се оспорва от лечебното заведение. Съдът е преценил, че последното е достатъчно за наличието на хипотезата по чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „а“ от ЗЗО. Посочил е обаче, че понеже се касае за лечебно заведение, което не е юридическо лице, а действа в качеството си на едноличен търговец, действието на наложеното наказание частично прекратяване на договора по отношение на д-р К., има за последица пълно прекратяване на договора, тъй като индивидуалната практика загубва качеството си на лечебно заведение и не може да бъде страна по договора с НЗОК, доколкото няма данни да е налице друг лекар, който да продължи изпълнението му. Анализирайки приложимата нормативна уредба във връзка с установените факти, първоинстанционният съд я е тълкувал в насока, че понеже липсва повторност на нарушението, респ. основание за цялостно прекратяване на договора с НЗОК, индивидуалният договор не следвало да бъде прекратен дори и частично, защото изпълнителят на СИМП е ЛЗ, което е ЕТ, и разполага с един лекар, който да изпълнява договора с Касата.
Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт обаче страда от част от твърдяните от касатора пороци, наличието на които обусловя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК.
Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е и е анализирал всички факти от значение за спорното право, издирил е приложимия материален закон, но поради неправилното му тълкуване е извел погрешен извод за материална незаконосъобразност на оспорения пред него акт.
Установеното нарушение, извършено от лечебното заведение, попада в специфичната хипотеза на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „а“ във връзка с чл. 59, т. 13 от ЗЗО и чл. 462, ал. 1, б. „а“ от НРДМД 2023–2025 г., в която директорът на РЗОК действа в условията на обвързана компетентност за налагане на санкцията „частично прекратяване на договор“, което и е сторено с процесната заповед. Противно на приетото от съда, в резултат на извършеното от него несъответно тълкуване на приложимите правни норми, в случая е без значение, че д-р К. е единственият лекар, който извършва медицинска дейност в лечебното заведение, тъй като пакетът по договора не е прекратен. Прекратяването на договора с НЗОК по отношение на лекаря, извършил нарушението, не лишава едноличният търговец от качеството му на лечебно заведение за извънболнична помощ съгласно Закона за лечебните заведения, с право да извършва дейността, за която е регистриран, с други лекари. В този контекст, решаващият съдебен състав не е съобразил възможността съгласно действащия НРДМД изпълнителите на медицинска помощ съобразно нуждите и обема на извършената лечебна дейност да наемат персонал със съответното образование и квалификация – т.е. частичното прекратяване на индивидуалния договор по отношение на единствения лекар в индивидуалната практика, регистрирана като едноличен търговец по Търговския закон, няма за резултат цялостното фактическо прекратяване на договорните взаимоотношения с НЗОК. В случая административният орган правилно е извършил изискуемото разграничение между лечебното заведение и лекаря, упражняващ дейност в него, и именно поради това е прекратил само частично по отношение на този лекар, а не изцяло индивидуалния договор с търговеца изпълнител на медицинска дейност по договора, в съответствие с установеното от фактическа страна и в съзвучие с посочените в заповедта правни основания, като е съобразил диспозитива си с това, че нарушението не е повторно. Наложената санкция и правната й квалификация напълно кореспондират с извършеното нарушение.
Предвид изложеното следва да се приеме неоснователност на оспорването на процесната заповед. Договорът с лечебното заведение в случая материално законосъобразно е бил частично прекратен по отношение на лекаря, неизвършил отчетената за заплащане към Касата дейност. Игнорирайки горното, съдът е формулирал неправилен краен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, поради което неоснователно е уважил сезиралата го жалба. Поради това подложеното на касация съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от ЕТ „Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ – д-р Д. К.“ против санкционната заповед се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора няма основание да се уважи искането на повереника на ответника по касация да му се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, а при позитивния за касатора краен резултат по главната му претенция, акцесорното му искане за присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение е основателно. От негова страна е заплатена сумата от 200 лв. държавна такса за касационното оспорване, а същият е бил представляван пред двете съдебни инстанции от надлежно упълномощен юрисконсулт. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК в полза на РЗОК - Търговище следва да се присъди общо сума в размер от 400 лв. (платима от касационния ответник), от която 200 лв. са за понесени деловодни разноски и 200 лв. (100+100 за всяка от инстанциите) за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на последното е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2050 от 20.12.2024 г., постановено по административно дело № 303/2024 г. по описа на Административен съд – Търговище.
Вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на ЕТ „Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ – д-р Д. К.“, ЕИК: 125542433, против заповед № РД-09-52 от 20.06.2024 г. на и.д. директор на РЗОК - Търговище.
ОСЪЖДА ЕТ „Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ – д-р Д. К.“, ЕИК: 125542433, да заплати на Районна здравноосигурителна каса – Търговище сума в размер на 400 (четиристотин) лева за деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.