Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба на И. Я. С., чрез пълномощник адв. В. Пенчев, срещу Решение № 21836 от 31.10.2024 г., постановено по адм. дело № 843/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлено оспорването срещу Решение № 1040-21-774/22.12.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София-град и потвърденото с него Разпореждане № 33443/30.10.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО. Наведените в жалбата възражения относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, обусловили неправилно приложение на нормата на чл. 55, ал.1 КСО са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и делото да бъде решено по същество, при условията на евентуалност атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – София-град, чрез гл. юрисконсулт И. Бабурска, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и иска оставянето му в сила. Моли за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Ответникът – „Калистратов груп“ АД, представлявано от изпълнителния директор Н. Стоянова, чрез адв. Н. Стайкова, счита касационната жалба за неоснователна и иска отхвърлянето й. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което поддържа становище за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт.
Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 1040-21-774/22.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, с което е потвърдено Разпореждане № 33443/30.10.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – София-град, с което не се приема за „трудова“, по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, злополуката, настъпила на 02.03.2023 г. с И. Я. С. в с. Кривина, ул. „Розова градина“ № 19, ПТБ Кривина – област на „Калистратов груп“ АД.
След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че жалбоподателят И. С., на основание чл. 57, ал. 2 КСО, на 30.08.2023 г. е подал в ТП на НОИ – София-град декларация за трудова злополука с вх. № 754, за която е открито досие № 33443. Съгласно заявеното с декларация, злополуката е настъпила на 02.03.2023 г. около 10:30 часа на обект на работодателя в ПТБ Кривина, с. Кривина, с И. С., на длъжност „Кранист“ в „Калистратов груп“ АД, който непосредствено преди настъпване на инцидента е размествал складирана арматурна заготовка, за да влезе тежкотоварен автомобил в обсега на крана. След връщане на арматурата на предишното място С. се спънал в трупче, което се подлага под арматурата, паднал подпирайки се на [заличен текст], която нарязал на арматурните железа, в следствие на което усещал силни болки при опит да движи [заличен текст]. По данни на пострадалия най – близо до него е бил колегата му А. Б., който му е оказал първа помощ, а колега на име Н., с автомобил на „Калистратов груп“ АД, го е закарал до УМБАЛ „Св. Анна“ – гр. София.
Със заповед № 1015-21-212/05.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ – София-гард, на основание чл. 58, ал. 1 КСО, е наредено извършване разследване на злополуката, като е определена нарочна комисия. За резултатите от извършеното разследване е съставен Протокол № 70/20.10.2023 г., подписан от всички членове на комисията, в т.ч. и от пострадалото лице, в който се твърди, че на 02.03.2023 г. С. е изпълнявал трудовите си задължения на обект ПТБ Кривина, с. Кривина, но от извършената проверка в информационната система на НОИ и прегледа на документите, дадените писмени обяснения на посочените от жалбоподателя лица, от болничните листове с различни диагнози и посочена причина: „нетрудова злополука“, проверяващите обективно са възпрепятствани да установят по безспорен начин твърдението за станалата злополука. В хода на разследване на злополуката са събрани и приложени – трудов договор, допълнителни споразумения, длъжностна характеристика, писмени обяснение на И. С., И. Р., Г. Р., Д. З., О. А., А. Б. и К. Н., книги за инструктаж по БЗР и служебна бележка за начален инструктаж, както и медицинска документация.
Въз основа на констатациите в протокола за разследване № 70/20.10.2023 г. на ТП на НОИ – София-град и на документите в досието, длъжностното лице по чл.60, ал.1 КСО в ТП на НОИ – София-град е издало разпореждане № 33443/30.10.2023 г., с което злополуката не е приета за трудова.
Разпореждането е обжалвано по административен ред от страна на пострадалия, но жалбата не е уважена, а актът на длъжностното лице е потвърден с решение № 1040-21-774/22.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ – София-град.
Първоинстанционният съд приема оспорения пред него административен акт за издаден от материално и териториално компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила и съблюдаване на материалноправните разпоредби и целта на закона.
Във връзка със спорния по делото правен въпрос, а именно налице ли е трудова злополука по отношение на пострадалото лице И. Я. С. на дата 02.03.2023 г., първоинстанционният съд намира, че фактическият състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО не е доказан. Развити са съображения относно липсата на годни доказателства, въз основа на които да се достигне до извод, за наличие на функционална връзка между настъпилото травматично увреждане и осъществявана от лицето работа в полза на предприятието на същата дата. Изложени са доводи, че описаното в административния акт, въз основа на събраната медицинска документация, състояние установява настъпило увреждане, но не и неговия първоизточник. Прието е , че увреждането не е претърпяно през работно време и по повод на тази работа.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо, но неправилно.
Българското законодателство предвижда изрично трудовата злополука като осигурен социален риск. Легалната дефиниция на този риск се съдържа в нормата на чл. 55 КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1. внезапно увреждане на здравето на осигурено по чл. 4, ал.1 и чл. 4а КСО лице (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2. увреждането на здравето следва да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието; 3. неблагоприятен резултат от увреждането – временна неработоспособност или смърт; 4. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд (връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условията, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя); 5. причинна връзка – неблагоприятният резултат (неработоспособността, респективно смъртта) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа.
За да се признае едно увреждане на здравето за трудова злополука, на първо място следва да са налице неоспорими доказателства, че лицето се намира в трудовоправни отношения със съответния работодател и се явява осигурено лице. Това обстоятелство не се оспорва от страните. От представените с административната преписка писмени обяснение на И. Р., на длъжност „Асистент човешки ресурси“ в „Калистратов груп“ АД и от представеното от работодателя извлечение от инструктажна книга се установява, че на 02.03.2023 г. И. С. е бил на работното си място в ПТБ Кривина. Безспорно е установено, че около 11:00 часа, поради оплаквания от болки в [заличен текст] И. С. е закаран с автомобил на работодателя от св. К. в УМБАЛ „Св. Анна“ – гр. София, където му е поставена диагноза [заличен текст], а като анамнеза е посочена [заличен текст]. Установената травма е получена при падане.
Видно от Амбулаторен лист от 06.03.2023 г. и Амбулаторен лист от 03.04.2023 г. се установява, че състоянието на пострадалия е по – сериозно – [заличен текст], налагащо оперативна интервенция. Проведено е болнично лечение за открита [заличен текст], а впоследствие и рехабилитация – Епикриза от 11.04.2023 г. на УМБАЛ „Софиямед“; Епикриза от 18.05.2023 г. на УМБАЛ „Софиямед“ и Епикриза от 12.06.2023 г. на Специализирана болница по рехабилитация.
Решение на ТЕЛК № 90759 от 06.02.2024 г., втори състав към Университетска Първа МБАЛ-София „Св. Йоан Кръстител“ ЕАД определя 44% трайно намалена рабостоспособност, поради водеща диагноза [заличен текст].
Необосновано и при вътрешно противоречие на мотивите, административният съд развива теза за наличието на увреждане на И. С., което според медицинската документация кореспондира като дата с твърдяното от касационния жалбоподател настъпило увреждане, но от друга страна приема, че липсва причинно – следствена връзка между установената травма на [заличен текст] и падане на 03.02.2023 г., осъществено по време и във връзка с извършваната работа в предприятието.
Основателни са възраженията на касатора относно наличието на допуснати съществени процесуални нарушения в първоинстанционното производство при анализа на доказателствения материал. В обжалваното решение не са обсъдени част от доказателствата по делото – извлечение от инструктажна книга, декларация за трудова злополука, обяснително писмо от пострадалия И. С. и допълнително пояснение към декларацията, Решение на ТЕЛК № 90759 от 06.02.2024 г., а е даден превес на събраните в хода на административното и на съдебното производство гласни доказателствени средства на колеги на И. С., които единодушно посочват, че не си спомнят на 03.02.2023 г. да се е случил инцидент с техен колега.
С оглед необходимостта от изясняване на делото от фактическа страна по отношение на обстоятелства във връзка с настъпилата злополука и определяне на нейния характер, предвид обективните предели на предмета на съдебната проверка, очертани в разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, дори и при липса на подобно искане , съдът е следвало да упражни правомощието си по чл. 171, ал. 2, изр. 2, предл. 1 АПК и да назначи служебно съдебно – медицинска експертиза. Вещото лице следва да даде извърши проверка и даде заключение относно вида на претърпяното от жалбоподателя увреждане, налице ли са данни в медицинската документация и извършените образни изследвания за времето на настъпване на травмата, по какъв механизъм е настъпило увреждането.
Обуславящи изхода на спора са въпросите относно наличието на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд и съответно наличието на причинна връзка – неблагоприятният резултат (неработоспособността) пряко следствие ли е от внезапното увреждане на здравето или на други обстоятелства.
Допуснатите в първоинстанционното производство процесуални нарушения са съществени, тъй като поставят под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на административния акт факти и имат за последица постановяването на неправилно решение по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 АПК.
Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем.
Допуснатите от съда нарушения представляват касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2 АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд при спазване на дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направеното от ответника по касация искане за присъждане на сторените деловодни разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т.1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,
ОТМЕНЯ Решение № 21836/31.10.2024 г., постановено по административно дело № 843/2024 г. по описа на Административен съд - София-град.
ВРЪЩА делото на Административен съд - София-град за ново разглеждане от друг състав, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.