Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Р. Д. Д. гр. Плевен, [улица] против решение № 4244/ 09.12.2024г, постановено по адм. дело № 206 / 2024 г по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата й против Решение № 90026/04.01.2024г. на Специализиран състав на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по вътрешни, белодробни и сърдечносъдови заболявания. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е разгледал всички събрани доказателства, не е допуснал доказателствени искания и не е мотивирал извода си, че оспореното решение на НЕЛК е законосъобразно. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго за отмяна на Решение № 90026/04.01.2024г. на НЕЛК-Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечносъдови заболявания.
Ответниците – НЕЛК-Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечносъдови заболявания, Териториална експертна лекарска комисия при УМБАЛ „Георги Странски" ЕАД Плевен, Териториално поделение на НОИ - Плевен, Регионална дирекция "Социално подпомагане" -Плевен, Агенция за хората с увреждания, редовно призовани, не изпращат представители и не изразяват становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 90026/04.01.2024г. на Специализиран състав на НЕЛК по вътрешни, белодробни и сърдечносъдови заболявания, с което по жалба на Р. Д. е отменено Експертно решение (ЕР) на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) № 92488/19.10.2023г. на ТЕЛК – I състав, и е върнато заявлението за издаване на ЕР на ТЕЛК за ново произнасяне с указания. С това ЕР касаторката Р. Д. е освидетелствана по документи с 46% трудова неработоспособност за срок от 2 години до 01.10.2025г. Като дата на инвалидизиране е вписана датата 25.06.2013г., водеща диагноза: [заличен текст], в т.13.1 от ЕР е вписана [заличен текст], а сред придружаващи заболявания: [заличен текст]; [заличен текст]; други видове[заличен текст]; [заличен текст]; [заличен текст]. В мотивната част на експертното решение е прието, че ЕР се взема въз основа на ЕР на НЕЛК №2356/04.08.2020г. на Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ. ТЕЛК е определил 46% ТНР, както следва 40% за [заличен текст] и 30% за [заличен текст], а за заболяването на [заличен текст] не се следва %ТНР.
За изясняване на спора по делото е назначена съдебномедицинска експертиза. От приетото без оспорване заключение на вещите лица по нея се установява, че към датата на освидетелстването от ТЕЛК - 19.10.2023 г., Р. Д. е страдала от следните документирани хронични заболявания: [заличен текст]. Според експертите въпреки, че медицинската документация на освидетелстваното лице е разглеждана многократно от НЕЛК - на 24.10.2014 г., 01.03.2017 г.,04.08.2020 г. и на 04.01.2024г, проведените амбулаторни прегледи и изследвания към 04.01.2024 г. не са били достатъчни за произнасяне на НЕЛК по отношение на състоянието на сърдечносъдовата система на освидетелстваното лице. Вещите лица приемат, че водещата диагноза на освидетелстваното лице е [заличен текст].
При осъществения контрол за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК и на основанията посочени в чл. 146 АПК първоинстанционният административен съд е достигнал до извод, че той е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процедурата и срока по Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) и в съответствие с материалния закон. След обсъждане на събраните доказателства и възраженията на Р. Д. е приел, че НЕЛК правилно е приложил хипотезата на чл. 51, т. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ като е отменил ЕР на ТЕЛК с указания за ново освидетелстване на Р. Д., тъй като ТЕЛК се е произнесла без налична и достатъчна, т. е. без необходимата медицинска документация за водещата диагноза [заличен текст].
Решението е валидно, допустимо и правилно.
При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат повтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях.
В отговор на касационните оплаквания следва да се отбележи, че в хода на съдебното производство Р. Д. не е оборила наличието на грешки и пропуски в експертното решение на ТЕЛК, които са мотивирали НЕЛК да го върне с указания за ново освидетелстване. Напротив, поддържала е становище за нужда от провеждане на допълни изследвания за установяване на здравословното й състояние. В такава насока са оплакванията й и в изготвената саморъчно касационна жалба. В хода на съдебното дирене е представила медицински документи, които са взети предвид от вещите лица по комплексната съдебномедицинска експертиза, назначена по почин на съда. Категорично е установено със заключението им, че произнасянето на ТЕЛК е направено при липса на достатъчно медицинска документация, необходима за диагностичното и функционално изясняване на състоянието й, в частност за обективното наличие на вписаната в ЕР на ТЕЛК от 19.10.2023 г. водеща диагноза [заличен текст]. Това се налага, защото мотивите на втора страница от решението такава диагноза не се описва, а за основно заболяване се приема [заличен текст]. Диагнозата [заличен текст] е била водеща при първото явяване на лицето пред ТЕЛК на 13.09.2013г, но на 24.10.2014 г. НЕЛК по ССЗ приема, че се касае за водещо заболяване [заличен текст] и променя кодовата диагноза. За времето до настоящото освидететелстване на Д. от ТЕЛК представената медицинска документация не дава яснота дали е имало прояви на [заличен текст]. При тези данни напълно обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че НЕЛК е законосъобразно е отменила и върнала решението на ТЕЛК с указания за провеждане на допълнителни изследвания за установяване на актуалното състояние на сърдечно-съдовата система на Р. Д., необходимо за определяне на неработоспособността й.
Касационното оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения от съда, изразяващи в неуважаване на доказателствени искания, е неоснователно. Действително Д. е поискала назначаване на повторна съдеебномедицинска експертиза, което обаче правилно е оставено без уважение. Съгласно чл. 201 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В случая не е била налице нито една от законовите предпоставки, тъй като приетото по делото заключение е достатъчно пълно и ясно, обосновано е и няма противоречия, нито съмнения за неговата правилност. Само несъгласието на страната с констатациите и изводите на вещите лица не е достатъчно основание за повтаряне на експертизата.
По тези съображения Върховният административен съд намира, че за първоинстанционното решение не са налице сочените в касационната жалба пороци, поради което то следва да бъде оставено в сила.
Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4244/ 09.12.2024г, постановено по адм. дело № 206/ 2024 г по описа на Административен съд – Плевен.
Решението е окончателно.