Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), чрез главен юрисконсулт Т. Колева, против Решение № 27769 от 19.12.2024 г., постановено по адм. дело №7099/2024 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отменена негова Заповед за налагане на санкции № РД-12-187 от 01.07.2024 г.
Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението със законните последици.
Ответникът – „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина (УМБАЛСМ) Н. И. Пирогов“ ЕАД, чрез адвокат В. Цонева, в представена писмена молба оспорва жалбата като неоснователна.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
С обжалваното първоинстанционно решение е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-12-187 от 01.07.2024 г. на директора на СЗОК, с която на основание чл. 449, ал. 1, т. 1, чл. 453, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 464 и ал. 2 и чл. 465 от Националния рамков договор за медицински (НРД за МД) 2023-2025 г. на УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД са наложени два броя санкции „финансова неустойка“ в размер на по 300 лева всяка.
От фактическа страна по делото е установено, че „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД е изпълнител по договор с НЗОК за оказване на болнична медицинска помощ с № 22-2440 от 23.10.2023 г.
Със Заповед № РД-18-711 от 20.05.2024 г. на директора на СЗОК е наредено да бъде извършена проверка на лечебното заведение от 20.05.2024 г. до 27.05.2024 г. Предмет на проверката е контрол по изпълнение на договора за оказване на болнична медицинска помощ.
Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № РД-18-711-1 от 27.05.2024 г., в който е прието, че са установени 2 бр. истории на заболяването (ИЗ) на здравноосигурени лица (ЗОЛ), по които жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по НРД. Издаденият протокол е връчен на лечебното заведение на 30.05.2024 г.
На 04.06.2024 г. в СЗОК е постъпило възражение с вх. № 22-2440-57 от жалбоподателя относно констатациите в протокола от извършената проверка. Същото е препратено за разглеждане на арбитражна комисия по медицински дейности по чл. 75 от ЗЗО. Видно от Протокол № 13 от заседание на 18.06.2024 г. при разглеждане на възражението не е постигнато мнозинство, като трима от членовете на комисията са гласували „за“ становището, че възражението е неоснователно и трима – „против“.
Впоследствие директорът на СЗОК е издал оспорената заповед, с която наложил два броя финансови неустойки. Заповедта е връчена на лечебното заведение на 02.07.2024 г. В обстоятелствената й част е посочено, че са констатирани две нарушения при работа с първичен медицински документ – „Направление за хоспитализация“ (бл. МЗ-НЗОК № 7) към ИЗ № 13882 на ЗОЛ В. К. К. и към ИЗ № 16564 на ЗОЛ А. Н. А.. В изготвената епикриза на пациентката В. К. е посочено, че страдала от придружаващото заболяване [заличен текст], което не е вписано в направлението за хоспитализация. В епикризата на А. Н. А. е посочено придружаващо заболяване [заличен текст], което не фигурирало в направлението за хоспитализация.
Първоинстанционният административен съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването й, при спазване на административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел, поради което е отменил административния акт и възложил в тежест на касатора разноските по делото.
Решението е правилно.
При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на страните и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт.
От събраните доказателства безспорно е видно, че придружаващите заболявания на двамата пациенти ИЗ № 13882 на ЗОЛ В. К. К. и към ИЗ № 16564 на ЗОЛ А. Н. А. не са били вписани в направленията за хоспитализация. Не е спорно, че са изпълнени дейностите по лечение, хоспитализация и дехоспитализация. Приложение № 2 към НРД за медицинските дейности за 2023 – 2025 г., „Указания за попълване на направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури“, предвижда в направлението за хоспитализация да се вписва насочваща диагноза, която е повод за изпращане за лечение и придружаващо заболяване, ако пациентът има такова. В случая и двамата пациенти са имали придружаващи заболявания, които не са описани в направленията за хоспитализация, но както е посочил съдът в мотивите си, от съществено значение е, че тези направления са издадени от лечебното заведение, в което пациентите са хоспитализирани за оказване на спешна медицинска помощ. Съгласно медицинския стандарт „Спешна медицина“, преимущество има предприемането на неотложното лечение на пациента, а съставянето на документация в пълнота е последващо, след осъществяване на лечението. С оглед на това, обосновано съдът е приел, че след като в случая спешната медицинска помощ е била предоставена и анамнестичните данни отбелязани в пълнота в епикризите на двете ЗОЛ, липсата на отбелязване на придружаващи заболявания в направленията за хоспитализация, издадени от същото лечебно заведение, в която тя е осъществена, не съставлява нарушение, годно да обоснове приложението на санкция по чл. 453, ал. 1, т. 1 от НРД за МД 2023-2025 г.
Предвид изложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, а самата жалба повтаря изцяло фактическата обстановка и мотивите на оспорената заповед. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27769 от 19.12.2024 г., постановено по адм. дело №7099/2024 г. по описа на Административен съд София-град.
Решението е окончателно.