Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Комисия за защита от дискриминация, чрез юрк. Стефанова срещу решение № 317 от 10.01.2025г., постановено по адм. дело № 1056/2024г. по описа на Административен съд – Варна, с което по жалба на С. П. А., изпълнителен директор на УМБАЛ " Света Марина" ЕАД е отменено Решение №392/27.11.2023г. по преписка №535/2020г. на КЗД, в частта по т. II, с която и е наложена глоба в размер на 500лв. на основание чл.47, т.3 вр. с чл.80, ал.1 и 3 от ЗЗД и по т. III е наложена ПАМ на осн. чл.76, ал.1, т.1 във вр. с чл.47, т.2 и т.4 ЗЗДискр.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Оспорват се изводите на съда, относно наличието на основания за отмяна на наложените принудителни административни мерки, с доводи, че не са съобразени правомощията на Комисията, съгласно чл.47, т.4 от закона да дава задължителни предписания за спазване на законодателството, уреждащо равенство в третирането, както и не са изложени мотиви, относно съответствието на наложената ПАМ с целта на закона. Иска се отмяна на оспореното решение. Не претендира разноски.
Ответната страна - С. П. А. изпълнителен директор на УМБАЛ " Света Марина" ЕАД, в представен писмен отговор, чрез адв. Славова оспорва подадената касационна жалба с доводи за правилност на постановеното решение. Иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК.
Представител на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно да остане в сила.
Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:
Предмет на производството пред АС - Варна е Решение №392/27.11.2023г. по преписка №535/2020г. на КЗД, в частта му по т. II, с която на ответната страна по касация е наложена глоба в размер на 500лв. на основание чл.47, т.3 вр. с чл.80, ал.1 и 3 от ЗЗД, поради установена с т. I от решението спрямо Д. Ж. дискриминация и по т. III на ответната страна са наложени ПАМ на осн. чл.76, ал.1, т.1 във вр. с чл.47, т.2 и т.4 ЗЗДискр. с цел преустановяване на нарушението.
За да се произнесе по спора и отмени в обжалваните части оспореното решение, административния съд е установил от събраните по делото доказателства, че Решение №392/27.11.2023г. на КЗД в частта му по т. I, с което е установено, че УМБАЛ "Света Марина" ЕАД е осъществила дискриминация спрямо Д. И. Ж. по признак "членуване в синдикална организация" е било предмет на разглеждане по адм. дело №2809/2023г. на АС - Варна. С решение №9845 от 03.10.2024г. съдът е отменил решението на КЗД , в частта по т. I, в която е установено, че е осъществена дискриминация от лечебното заведение. Решението е влязло в сила на 26.10.2024г. Въз основа на установената фактическа обстановка и анализ на разпоредбата на чл.65, т.3 и т.4 от ЗЗидскр., съдът е достигнал до извод, че липсата на извършено нарушение на закона и осъществена дискриминация, препятства възможността на КЗД за упражняване на правомощията по чл.65, т.3 и т.4 ЗЗДискр. по налагане на глоба и принудителна административна мярка по отношение на изпълнителния директор и решението в оспорените части е незаконосъобразно.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно.
Наведените оплаквания в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила са бланкетни, без да са конкретизирани такива нарушения от АС - Варна, поради което на основание разпоредбата на чл.218, ал.1 АПК, която повелява, че Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, същите не следва да бъдат обсъждани. Аналогично постановява ВАС и по отношение оплакването за необоснованост на съдебното решение, липсват каквито и да е оплаквания в касационната жалба.
Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон.
Относно отменената част по т. II от решението на КЗД, с която на ръководителят на УМБАЛ "Света Марина" - изпълнителен директор С. А. е наложена глоба в размер на 500лв., поради установената спрямо жалбоподателката дискриминация на осн. чл.47, т.3 във вр. с чл.80, ал.1 и ал.3 от ЗЗДискр. не са наведени конкретни оплаквания за незаконосъобразност на изводите на АС, относно неправилното приложение на материалния закон. При извършената служебно проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението е постановено при правилно приложение на ЗЗДискр.
Разпоредбите на чл.80, ал.1 и ал.3 от ЗЗДискр. се намират в глава Пета Принудителни административни мерки и административнонаказателни разпоредби, раздел II Административнонаказателни разпоредби на ЗЗДискр. В решението КЗД е наложила глоба с посочено фактическо основание - поради установена спрямо жалбоподателката дискриминация и на двете правни основания по ал.1 и ал.3. По ал.1 на чл.80 изпълнителното деяние е неизпълнение на задължение, произтичащо от ЗЗДскр., а по ал.3 допускане извършване на нарушение по ал.1. След като с влязло в сила съдебно решение е постановено, че не е налице дискриманция спрямо Д. Ж. по признак "членуване в синдикална организация" по смисъла на чл.4, ал.1 ЗЗДискр. във вр.. с чл.8, ал.3 КТ от страна на УМБАЛ "Света Марина"ЕАД, то липсва нарушение на антидискриминационния закон и няма как да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на ръководителя на юридическото лице - работодател. За да бъде приложена санкционната разпоредба на чл.80, ал.1 и ал.3, следва да е установено конкретно нарушение на Закона за защита от дискриминация и виновно поведение на наказаното лице. В случая тези предпоставки не са налице и наложеното наказание глоба в размер на 500лв. правилно е било отменено от административния съд.
По отношение отменената от АС - Варна т. III от Решението на КЗД , относно наложени принудителни административни мерки на ръководителя на УМБАЛ "Света Марина" ЕАД на основание чл.76, ал.1, т.1 от ЗЗДискр., настоящия съдебен състав намира за несъстоятелни доводите в касационната жалба, които звучат в смисъл,че дори и при липсата на допуснато нарушение на ЗЗДискр., с оглед правомощията на КЗД по чл.47, т.4 от закона, принудителните административни мерки по чл.76, ал.1 с оглед превантивния им и възпиращ характер правилно са били наложени и неправилно отменени от съда.
Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения, чрез налагане на държавната принуда. Тъй като мерките се изразяват в едностранно неблагоприятно засягане на правната сфера на засегнатия правен субект и са свързани с ограничаване на права и налагане на задължения, принудителните административни мерки винаги са нормативно установени. Дефиницията на понятието се съдържа в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Принудителни административни мерки (ПАМ) се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Чрез прилагане на принудителни административни мерки се защитава определена правна норма чрез привеждането в съответствие с диспозицията й поведението на конкретен правен субект, което се отклонява или се е отклонило от предписаното. Горното налага да се съблюдава стриктното спазване на принципа за законност при определянето на различните принудителни мерки. Принудителни административни мерки не могат да се налагат произволно и по аналогия. С оглед спазване принципа на законност, трябва да бъде прилагана само онази принудителна административна мярка, която по вид е точно определена в правната норма. Всяка принудителна административна мярка следва да бъде прилагана по начин и ред, предвиден в съответната разпоредба.
В случая обект на защита чрез прилагане на държавна принуда са обществените отношения, уредени със Закона за защита от дискриминация. Принудителните административни мерки по чл.76, ал.1, т.1 ЗЗДискр. са свързани с приоритетния обществен интерес за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по закона или други закони, уреждащи равенство в третирането, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях. В случая ПАМ е наложена за преустановяване на нарушението, вероятно се има предвид по т. I за осъществена дискриминация от юридическото лице, което с влязло в сила решение е прието, че не е извършено. Следователно след като не е налице нарушение на ЗЗДискр. и в частност на разпоредбата на чл.4, ал.1 от закона няма как тази правна норма да бъде защитена чрез прилагане държавната принуда с наложената принудителна административна мярка.
Правилно АС е приел, че в нарушение на материалния закон е наложена оспорената принудителна административна мярка и правилно я е отменил. Решението не страда от пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и направеното искане в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в доказан размер от 800лв., заплатени реално на 23.04.2025г., дължими от касатора.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №317 от 10.01.2025г., постановено по адм. дело № 1056/2024г. по описа на Административен съд – Варна.
ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация да заплати на С. П. А. разноски за настоящата инстанция в размер на 800( осемстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.