Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Тодоров, срещу решение № 434 от 06.01.2025 г., постановено по административно дело № 3880/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е: 1) отменена заповед за налагане на санкции № РД-253С-176/07.03.2024 г. на управителя на НЗОК, с която е наложена санкция „финансова неустойка“ в общ размер от 7500 лв. за установени нарушения; 2) осъдена НЗОК да заплати в полза на „УМБАЛ Софиямед“ ООД сумата от 50 лв. държавна такса и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът твърди, че решението е неправилно и необосновано, поради неправилни изводи на съда при анализа и тълкуването на събраните по делото доказателства и допуснати процесуални нарушения, в подкрепа на което излага подробни съображения. Моли съдебният акт да се отмени и в полза на НЗОК да бъдат присъдени сторените по делото разноски за обжалване на решението на първоинстанционния съд.
Ответникът по касация „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Софиямед“ ООД, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Джилджов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се потвърди. Възвежда и претенция за присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на атакувания с нея съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила.
Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
С атакуваната от „УМБАЛ Софиямед“ ООД пред АССГ заповед на управителя на НЗОК от 07.03.2024 г., предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство, издадена на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 463, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности (НРДМД) за 2023-2025 г., чл. 416, ал. 3 от НРДМД за 2020-2022 г., във връзка с § 9 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на НРДМД за 2023-2025 г., чл. 457, ал. 3, чл. 453, ал. 1, т. 1 и ал. 7, чл. 454 от НРДМД за 2023 г.– 2025 г., на лечебното заведение (ЛЗ) са наложени 15 санкции „финансова неустойка“ в размер от по 500 лв. (общ размер 7500 лв.), за извършени еднотипни нарушения при лъчелечение, радиохирургия и роботизирана хирургия, осъществени по отношение на хоспитализирани пациенти по КП (клинична пътека) 252.1, КП 251.1, КП 251.2 и КП 250.1, състоящи се в подписването от лекари на медицински документ („решение за лъчелечение“) в периоди, когато са били в отпуск. Във зависимост от времеизвършването им (т.е. в обхвата на действието на кой от горецитираните НРДМД попадат), 14 от нарушенията са квалифицирани като такива по чл. 388, ал. 1, предл. 1 от НРДМД за 2020-2022 г. във връзка с § 9 от ПЗР на НРДМД за 2023-2025 г., а едно – по чл. 429, ал. 1, предл. 1 от НРДМД за 2023-2025 г.
Санкционната заповед е издадена след извършена проверка, резултатите от която са обективирани в протокол, срещу констатациите на проверяващите в който изпълнителят на болнична медицинска помощ е подал възражение, което е било изпратено на Арбитражна комисия. Последната обаче го е счела за просрочено, поради което не се е произнесла по него и е върнала преписката на управителя на НЗОК, който е пристъпил към издаването на процесната заповед, без да коментира по същество възражението.
За да отмени санкциониращата заповед първоинстанционният съд е извел решаващ извод, че тя е издадена в противоречие с правилото за пълно и всестранно изясняване на релевантни факти и обстоятелства и в нарушение на предвидените административнопроизводствени правила, което е ощетило правото на защита на санкционираното лице, като нарушението се явява съществено, защото недопускането му е било в състояние да доведе до различен правен резултат. Съдът е приел за установено, че възражението на лечебното заведение срещу констатациите на контрольорите в съставения от тях протокол за извършената проверка, не е просрочено, поради което заповедта за налагане на санкции не е следвало да бъде издавана, без арбитражната комисия да се е произнесла по него. Посочил е и, че издателят на обсъжданата заповед също не е обсъдил в акта си горецитираното възражение, а е пристъпил направо към санкциониране на проверената болница. Изложил е и съображения, че административният орган не е направил цялостен анализ на фактологията, като е пропуснал да съобрази приложения график по месеци от лечебното заведение, от който е видно кога посочените в заповедта лекари са били действително на работа. Поради това е приел за недоказано извършването на твърдяните нарушения, още повече, че подписаният документ – „решение за лъчелечение“, не е част от нормативно предвидените в НРДМД и в посочените клинични пътеки, а е вътрешноведомствен, съставен като допълнение към процедурата от самото лечебно заведение.
Атакуваният съдебен акт е валиден и допустим. Решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.
Проверяваното решение е и правилно, като постановено при изяснена фактическа обстановка и спазване на съдопроизводствените правила, правилно прилагане и тълкуване на материалния закон и обоснованост на правните изводи.
Конкретните касаторови възражения по отношение на приетите от АССГ за установени правнозначими факти не могат да бъдат споделени.
Противно на твърдяното в касационната жалба, съдът коректно е установил, че възражението на лечебното заведение срещу констатациите на проверилите го контрольори в съставения от тях протокол, е било подадено в срока по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, следователно арбитражната комисия е следвало да се произнесе по него по реда на чл. 75, ал. 7 от ЗЗО, и едва тогава (евентуално) би възникнало правомощието на управителя на НЕЛК да издаде заповед за налагане на санкции, но вече не по чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, а в някоя от хипотезите на чл. 76 от ЗЗО (в зависимост от наличието на произнасяне на арбитражната комисия и от това, какъв е резултатът от него). В хода на първоинстанционното производство след изискване на информация от Български пощи е било безспорно установено, че пощенската пратка с възражението на изпълнителя на болнична медицинска помощ е изпратена на 03.01.2024 г., а не на 05.01.2024 г., т.е. възражението не прескрибира и е следвало да бъде разгледано по същество.
На следващо място, съдът правилно е възприел, че решението на комисията по лъчелечение, радиохирургия и роботизирана хирургия не са сред предвидените нито в нормата на чл. 388, ал. 1 от НРДМД за 2020-2022 г., респ. чл. 429, ал. 1 от НРДМД за 2023-2025 г., нито в съответните клинични пътеки, а е вътрешноведомствен акт на самото лечебно заведение, следователно подписването на този документ от лекар, който е в отпуск, не представлява нарушение и съответно не обуславя налагането на санкция за извършването му.
Настоящият съдебен състав се солидаризира с крайния правен извод на първоинстанционния съд и изложените аргументи в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК препраща към мотивите на АССГ.
Изложеното налага извод, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на обжалвания съдебен акт и законосъобразност на отменената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Достигайки до краен извод за основателност на сезиралата го жалба и незаконосъобразност на оспорения с нея административен акт, и като е отменил заповедта за налагане на санкции и е присъдил разноски съобразно изхода на спора, Административен съд – София-град е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.
Предвид неоснователността на главното касаторово искане акцесорната му претенция за присъждане на сторените деловодни разноски също се явява неоснователна и не следва да се уважи.
За осъществената защита от юрисконсулт пред касационната инстанция на основание чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 228 от АПК, на „УМБАЛ Софиямед“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, платимо от касатора. Този размер е справедлив и обоснован и е определен по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно вида и количеството на извършената дейност от представляващия страната юрисконсулт.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 и изреч. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 434 от 06.01.2025 г., постановено по административно дело № 3880/2024 г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Софиямед“ ООД, ЕИК 160138163, сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.