Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Х. и Н. А. Н., чрез пълномощника адв. Ц. Димитрова, срещу решение № 1135 от 08.04.2025 г., постановено по адм. дело № 164/2025 г. на Административен съд – Велико Търново. С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалбата на А. Н. Х. и Н. А. Н. против решение № 1040-04-6/11.02.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицата срещу разпореждане № РО-5-04-01778823/09.01.2025 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ – Велико Търново.
Поддържат се оплаквания, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез процесуалния представител гл. юрк. Н. Маринова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди че съдебното решение е правилно и моли да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касаторите.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страни в с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
С разпореждане № РО-5-04-01778823/09.01.2025 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО при ТП на НОИ – Велико Търново, на основание чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е наредено А. Н. Х. и Н. А. Н. да внесат сума в размер на 1869.23 лв. – главница и 339.88 лв. (сума в общ размер на 2209.11 лв.) по ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01774834/23.12.2024 г. Задължението произтича от причинена щета на бюджета на ДОО от неправомерно изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ) на Н. Л. И. за времето от 02.05.2023 г. до 30.11.2023 г. Пенсията е била отпусната и изплащана въз основа експертно решение на Териториална експертна лекарска комисия (ЕР на ТЕЛК), първи състав към „МБАЛ Павликени“ – ЕООД (чиито членове са били жалбоподателите) от 02.05.2023 г., определило при освидетелстването на Н. И. 87 % ТНР за констатирано заболяване [заличен текст]. С ЕР № 92004 от 14.11.2023 г. специализиран състав на НЕЛК е отменил ЕР на ТЕЛК по оценката, като е върнал на ТЕЛК за ново освидетелстване. С ЕР № 90459 от 08.04.2024 г. на ТЕЛК към „МБАЛ Д-р Димитър Павлович“, гр. Свищов на Н. И. е определена оценка на работоспособността 40 % с водеща диагноза [заличен текст] със срок три години и дата на инвалидизиране 23.07.2019 г. Това решение на ТЕЛК е оспорено от Н. И.. С ЕР № 91255 ОТ 17.09.2024 г. на НЕЛК – специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ, потвърждава по всички поводи ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ Д-р Димитър Павлович“, гр. Свищов. В резултат на това пенсията на И. е била прекратена, защото не е лице, което има право на ЛПИОЗ. Последвала е частична ревизия по разходите на ДОО (държавното обществено осигуряване), разпоредена със заповед № ЗР-5-04-01724591 от 21.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и приключила с издаване на ревизионен акт за начет (РАН), съставен на основание чл. 110, ал. 1 от КСО, съгласно който членовете на ТЕЛК следва да възстановят заедно със законната лихва неправомерно изплатените пенсии за инвалидност поради общо заболяване. Разпореждането от 09.01.2025 г., потвърдено с процесното решение от 11.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, е издадено именно за събиране на дължимите суми по посочения РАН.
Първоинстанционният съд е формирал извод за неоснователност на жалбата, тъй като оспореното решение е издадено от компетентен орган в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съобразено е с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Пред административния съд не е имало спор по фактите, а само относно наличието на предпоставките по чл. 110, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 от КСО да се търси имуществена отговорност на жалбоподателите. След като е направил обстоен анализ на установените факти и относимата правна регламентация, Административен съд – Велико Търново е обосновал извод за наличие на визираните в оспорения акт основания за ангажиране на имуществената отговорност на касаторите. По основния спорен между страните въпрос, съдът е приел за правилна преценката на административния орган, че е налице щета за ДОО, която е в причинна връзка с дейността на ТЕЛК, тъй като отмененото незаконосъобразно решение на ТЕЛК е било законовото основание за изплащане на социалната пенсия за инвалидност според определения процент на трайно намалена работоспособност и степен на увреждане.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Не са налице и твърдените от касаторите пороци, които да съставляват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
В съответствие с материалния закон е изводът на съда, че е налице нарушение на нормативната уредба, визирано в чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Тази разпоредба е приложима при причиняване на щети на ДОО от „актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на медицинските разпоредби при издаването им“. В тези случаи отговорността е обективна (безвиновна) и възниква по силата на изрична правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Достатъчно е за реализирането й да се удостовери наличието на пряка причинна връзка между действията на членовете на ТЕЛК и причинената вследствие на тях щета за фондовете на ДОО от неправилно извършения осигурителен разход. Ирелевантни в този контекст към спора за законосъобразност на административните актове са доводите на касаторите във връзка с липсата на виновно поведение на лекарите от ТЕЛК при издаване на ЕР в нарушение на специалната нормативна уредба.
В настоящия случай няма спор, че лицата в качеството си на лекари-специалисти са участвали в състава на ТЕЛК и са издали експертно решение, въз основа на което е било издадено разпореждане, с което на Н. Л. И. е била отпусната ЛПИОЗ при ТНР 87 % и степен на увреждане. Този процент за установеното заболяване на освидетелстваното лице обаче, е фиксиран на 40 % в приложимата нормативна уредба, поради което и специализираният състав на НЕЛК го е определил така след отмяна на издаденото от касаторите ЕР и потвърждавайки новото ЕР № 90459 от 08.04.2024 г. на ТЕЛК „МБАЛ д-р Димитър Павлович“ ЕООД, гр. Свищов. В случая не се касае за извършвана в условията на оперативна самостоятелност експертна дейност по оценяване на функционалния дефицит от заболяването, а до подвеждане на установените вид и степен на увреждане/ТНР, в която хипотеза органите на медицинската експертиза действат в условията на обвързана компетентност и са длъжни да определят % на ТНР според съответната (правилно установено от самите тях) отправна точка, т. е. става въпрос за безспорно установено нарушение на изискванията на чл. 63, ал. 1 от НМЕ във връзка с Приложение № 1, част I, раздел IX, т. 17.2. и т. 30.2.2 и част I, раздел IV, т. 4.2. Предвиденият в т. 17.2.2 процент на ТНР – 71 %, както и в т. 30.2.3 – 50 %, са строго фиксирани от законодателя и следва да бъдат обосновани със съответните медицински документи от извършени прегледи на лицето, което се освидетелства. НЕЛК е установил необоснованост на посочените проценти и отправни точки, тъй като не кореспондират с приложените в МЕД рентгенографии на ТБС и една единствена Рьо. гр. фас на [заличен текст], както и поради това, че процентите са поставени без приложена консултация с ортопед и описан ОФД на [заличен текст] и [заличен текст] по установената от НМЕ методика с ъглометрии във всички равнини на движение. Констатирано е още, че в ЕР на ТЕЛК не е определена оценка по част VII за заболяване с неврологичен характер – дадена е оценка по част I, раздел IV, т. 4.2 – 30 % ТНР с неврологична диагноза, която се оценява по част VII, след консултация с невролог и неврологичен статус на периферно стволовата увреда на левия седалищен нерв. Определеният процент ТНР от касаторите – 87 % е причината да се изплаща на И. недължима ЛПИОЗ. Поради това е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на лекарите специалисти, в качеството им на участници в състава на ТЕЛК, чието ЕР е отменено от НЕЛК, и отпуснатата неправомерно въз основа на него пенсия за инвалидност. Последното несъмнено представлява щета за ДОО. Решението на ТЕЛК е породило правни последици, поради което и на лицата е съставен процесния ревизионен акт за начет, в който параметрите на претърпяната вреда са точно определени по основание и размер и правилно е ангажирана имуществената отговорност на причинилите я лица. След като увреждането е причинено е няколко лица, те отговарят солидарно, т. е. трима от лекарите от състава на ТЕЛК (в случая са налице данни, че един от лекарите е починал), чието решение е отменено, имат качеството на солидарни длъжници по аргумент от чл. 53 от Закона за задълженията и договорите. Ирелевантно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт е предвидено в закона (чл. 98, ал. 7 от КСО), защото ако обсъжданото ЕР на ТЕЛК не беше издадено с посоченото по-горе съдържание, тогава и ЛПИОЗ на И. нямаше да бъде отпусната и изплащана недължимо.
Не се установяват сочените от касаторите касационни основания за отмяна на съдебния акт. Изводите в съдебното решение са основават на съвкупната преценка на събраните доказателства, а установените по делото факти, не се отклоняват от обективната действителност, поради което оспореното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция, касаторите следва да заплатят 150 лева в полза на ТП на НОИ – Велико Търново.
Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1135 от 08.04.2025 г. по адм. дело № 164/2025 г. на Административен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА А. Н. Х. с [ЕГН] и Н. А. Н. с [ЕГН] да заплатят на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Велико Търново с адрес гр. Велико Търново, пл. „Център“ № 2, сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.