Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по касационна жалба, подадена от д-р А. Н. Х. и д-р Н. А. Н., действащи чрез процесуален представител адвокат Ц. Димитрова, против Решение №3669/26.11.2024 г. по адм. дело №615/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение №1012-04-52#1/24.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане №РО-5-04-01632604/26.06.2024г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост– касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на сторените по делото деловодни разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Велико Търново, в писмен отговор по делото, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за евентуална прекомерност на заявеното от касаторите адвокатско възнаграждение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материални закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение №1012-04-52#1/24.07.2024г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново и потвърденото с него Разпореждане №РО-5-04-01632604/26.06.2024г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново, с което д- р А. Н. Х. и д-р Н. А. Н. са задължени солидарно да внесат сума по ревизионен акт за начет №РМ-5-04-01603895/07.06.2024г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново в общ размер на 1 810,04 лв., от които главница в размер на 1 607,99 лв. и лихви от 202,05 лв.
След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд приема за установено, че д-р А. Н. Х. и д-р Н. А. Н. са били членове на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД. В това си качество същите са издали Експертно решение (ЕР) №90562 от заседание №62/23.03.2023 г. на ТЕЛК, с което на лицето И. К. А. е определена 72% трайна намалена работоспособност с дата на инвалидизиране - 28.01.2022 г. и срок на инвалидност - 01.03.2026 г.
С разпореждане [номер]/04.05.2023г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“(ПО) при ТП на НОИ – гр. В. Търново, на И. А. е била отпусната лична социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на социалната пенсия за старост, съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО.
Решението на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД от 23.03.2023 г. е обжалвано от ТП на НОИ – Велико Търново пред НЕЛК по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето (ЗЗдр.). На свое заседание №113 от 18.09.2023 г. специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ на НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК и издава ЕР №91647/18.09.2023 г., с което връща преписката на ТЕЛК за ново освидетелстване.
С Разпореждане №1011-04-5615#1/18.10.2023 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – В. Търново, считано от 06.10.2023 г., изплащането на личната пенсия на А. е спряно.
С последващо, влязло в сила на 15.03.2024 г., ЕР №90118 от заседание №24/05.02.2024 г. на ТЕЛК при „МБАЛ д-р Димитър Павлович“ ЕООД – гр. Свищов, на И. А. е определена 62% трайна намалена работоспособност, със срок от 3 години и дата на инвалидизиране 28.01.2022 г.
С Разпореждане №2151-04-1367#1/10.04.2024 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – В. Търново отпускането на пенсия на А. е прекратено и е постановен отказ от отпускане на лична социална пенсия.
След извършена частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) за отменени актове на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД е издаден Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01603895/07.06.2024 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – гр. В. Търново. С акта за начет е разпоредено ревизираните лица д-р А. Н. Х. и д-р Н. А. Н., в качеството им на членове на ТЕЛК към „МБАЛ - Павликени“ЕООД, да възстановят солидарно сумата от 1 810.04 лв. - главница и лихви, представляваща неправомерно изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на лицето И. А., в резултат на отменено ЕР на ТЕЛК №90562/23.03.2023 г. Констатациите в ревизионния акт са потвърдени с мотивирано заключение от контролния орган.
Разпореждането от 26.06.2024 г. за внасяне на процесната сума, което е било издадено въз основа на акта за начет, е било оспорено от двамата лекари пред директора на ТП на НОИ – гр. Велико Търново, който с Решение №1012-04-52#1/24.07.2024 г. е отхвърлил жалбата им и е потвърдил акта на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – гр. В. Търново.
Първоинстанционният съд е посочил, че НЕЛК е констатирала, че дадената от ТЕЛК към „МБАЛ - Павликени“ЕООД оценка на неработоспособността на лицето не почива на данните от медицинската документация, както и че общите данни от изследването не са показателни за описаната [заличен текст], уточняването на която е препоръчано да се извърши в друго медицинско заведение поради неясната етиология на евентуалното заболяване. Съдът е счел за недопустимо в развилото се пред него производство да се извършва преценка на констатациите, дадени в ЕР на НЕЛК, както и да подлага под съмнение направената оценка на работоспособността, респ. да приема други критерии и да обосновава други отправни точки за оценка на ТНР.
Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че в представения анализ към съставения ревизионен акт за начет се съдържат фактическите констатации на ревизиращия орган за нарушаване на разпоредбите на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) относно вида и начина на определянето на увреждането и степента на трайно намалена работоспособност, като изводите на лекарите (членове на ТЕЛК) не почиват на данни от медицинската документация, тъй като, според ЕР на НЕЛК, са определили необосновано по-висок процент ТНР.
В заключение е направен извод за нарушение на нормативни разпоредби по издаване на ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени" ЕООД, както и за наличие на причинно - следствена връзка между отмененото решение и неправилно изплатените пенсии въз основа на установения процент неработоспособност, в резултат на което е настъпила и щета за ДОО. Като се е мотивирал в този смисъл, административният съд е оставил в сила решението на директора на ТП на НОИ – гр. Велико Търново и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по контрола на разходите по ДОО при ТП на НОИ – гр. В. Търново.
Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно.
Разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО предвижда възможност на контролните органи на Националния осигурителен институт да съставят на физическите лица или юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.
Анализът на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО показва, че за да бъде реализирана отговорността на лекарите от състава на ТЕЛК не е достатъчна само отмяната на ЕР на ТЕЛК, а следва да е налице причинна връзка между поведението им и настъпилия вредоносен резултат за ДОО, дължаща се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза, Следователно трябва да е налице нарушаване на нормативните изисквания. уреждащи процедурата по издаването, съдържанието и формата на ЕР.
Принципите и критериите на медицинската експертиза, както и редът за нейното извършване са определени в приетата на основание чл. 101, ал.7 от Закона за здравето Наредба за медицинската експертиза (НМЕ).
Съгласно чл. 63, ал.1 НМЕ, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловения функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение №1, като несъобразяването с отправната точка, предвидена в Приложение №1 "Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждането в проценти", при експертизата на работоспособността, извършвана от орган на медицинската експертиза, представлява нарушение на материалноправните разпоредби при издаване на ЕР.
Отчитайки правната природа на актовете на медицинската експертиза, при установяване степента на трайно намалената работоспособност участващите в колегиалния орган експерти не действат при условията на дискреция, а в рамките на обвързана компетентност.
По делото не се спори относно това, че настоящите касатори, в качеството си на лекари, са участвали в състава на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени"ЕООД и са издали Експертно решение № 90562 от 23.03.2023 г., въз основа на което на лицето И. А. е било разпоредено отпускането на лична социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване при ТНР 72%.
Ревизионният акт за начет е издаден след извършване на ревизия, в която е установено, че с влязло в сила ЕР № 91647 от 18.09.2023 г. на НЕЛК е отменено споменатото ЕР № 90562 от 23.03.2023 г. на ТЕЛК, като на горепосоченото лице е изплатена неправомерно пенсия.
От изложените в касационната жалба доводи се установява, че процесуалният представител на лекарите неправилно цели да изясни действителния процент на ТНР на освидетелстваното лице А.. Основателно в обжалваното решение съдът е приел, че в развилото се пред него производство е недопустимо да се извършва преценка на констатациите, дадени в ЕР на НЕЛК, както и да се подлага под съмнение направената оценка на работоспособността. Обосновано в писмения отговор на директора на ТП на НОИ - В. Търново се отбелязва, че лекарите са имали възможността по реда на Закона за здравето да обжалват ЕР на НЕЛК като изложат твърденията си за неговата незаконосъобразност пред съда.
В настоящото производство е спорен единствено въпросът дали е допуснато "нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза" при постановяване на отмененото ЕР на ТЕЛК от 23.03.2023 г., за да се ангажира отговорността на лекарите по реда на чл.110, ал.1, т.1 КСО.
Не следва да се приеме изложеното в касационната жалба твърдение, че за ангажиране на имуществена отговорност на лекарите следва да се докаже по безспорен начин липсата на заболяването, за което е определен процент трайно намалена работоспособност.
В разглеждания случай от събраните по делото доказателства се установява, че д-р А. Х. и д-р Н. Н. са постановили експертното си решение при непълна медицинска документация. В същото време е нарушена и технологията за оценка на ТРН, тъй като не са изследвани всички обстоятелства относно заболяванията на лицето И. А. и не са спазени правилата за определяне на процента ТРН.
В представения анализ към съставения ревизионен акт за начет контролният орган на ТП на НОИ е изложил подробни фактическите констатации за нарушаване на разпоредбите на чл. 62 от НМЕ от състава на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени" ЕООД, тъй като лекарите не са обосновали медицински в експертното си решение всички разглеждани диагнози, вкл. е констатирано, че са налице медицински неаргументирани оценки по Приложение №1 към чл. 63, ал.1 НМЕ.
Констатациите на органа се подкрепят от приетото в ЕР на НЕЛК от 18.09.2023 г. заключение, от което е видно, че общите данни от изследването са непоказателни за така описаната [заличен текст] и в обем, непозволяващ [заличен текст]. Посочено е, че диагнозата [заличен текст] изисква диагностично и етиологично изясняване, имайки предвид рядкото засягане на ствола на [заличен текст] при травма – фрактура, васкулити, тумори и тнт., каквито при пациента не са упоменати, изследвани и доказани. Препоръчано е уточняването на описаната увреда да се извърши в друго медицинско заведение (университетска болница).
На следващо място НЕЛК е приела че в ЕР на ТЕЛК има отразено [заличен текст], за което липсва медицинска документация, поради което, на основание чл. 51, т. 3 от ПУОРОМЕРМЕ, връща за допълнителни изследвания - холтер ЕКГ, нова консултация, които да бъдат отправна точка при прилагане на НМЕ и определяне процента ТНР.
След произнасянето на НЕЛК е издадено ново ЕР на ТЕЛК при „МБАЛ д-р Димитър Павлович“ЕООД – гр. Свищов, което съответства на мотивите на НЕЛК за спазване на закона при определяне на процента трайно намалена работоспособност.
В качеството си на професионална оценка на ТРН, решенията на ТЕЛК/НЕЛК се базират на преглед и оценка на медицинската документация, на всички, относими за здравословното състояние на пациента доказателства за формиране на извода за ТНР. Когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си, без да съобразят медицинската документация или липсата на такава, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, когато са направили изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин за оценка на ТНР, както и когато не са спазени административнопроизводствените правила по отношение формата и съдържанието на решението, тогава се констатира нарушение на нормативни разпоредби по издаването му.
В случая се установяват именно такива нарушения, като (противно на твърдяното в касационната жалба) не е налице изискване в решението на НЕЛК да са посочени конкретно нарушените нормативни разпоредби при издаване на ЕР на ТЕЛК.
Съгласно чл. 61 НМЕ, за да е законосъобразно експертното решение на ТЕЛК, трябва да е налице точно установяване на здравословното състояние на лицето, съгласно действаща правна норма, каквото в случая не е направено. НЕЛК е констатирала, че ТЕЛК се е произнесла при липса на медицинска документация и изследвания, което води на извода, че членовете на ТЕЛК са постановили решението си в противоречие с правилата на медицинската логика при определяне процента ТНР и в разрез с нормативно заложените критерии за това.
Отмененото незаконосъобразно решение на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени" ЕООД, в чийто състав са участвали касаторите, е било законовото основание за изплащането на пенсия за инвалидност, според определения по отношение на освидетелстваното лице процент на ТНР и степен на увреждане, които средства представляват неправилно извършени осигурителни разходи и се явяват щета за ДОО и касаторите носят отговорност по чл. 110 от КСО.
Имуществената отговорност, предвидена в посочената разпоредба възниква по силата на закона. Тя се състои в заплащане на обезщетение за причинените от физически и юридически лица вреди на държавно обществено осигуряване от отменени актове на медицинската експертиза. В случая параметрите на претърпяната вреда са точно определени по основание и размер и правилно е ангажирана имуществената отговорност на причинилите я лица.
В касационната жалба неправилно е посочено, че ревизионния акт е насочен срещу трима от членовете на ТЕЛК, като един от тях е починал в хода на производството и са развити аргументи за неприлагане на института на солидарност.
Следва да се отбележи, че ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, т.е. тримата лекари от състава на ТЕЛК, чието решение е отменено, имат качеството на солидарни длъжници (арг. чл. 53 от Закона за задълженията и договорите). Без значение е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт е предвидено в закона (чл. 98, ал. 7 от КСО), защото ако обсъжданото ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени" ЕООД не е било издадено с посоченото по-горе съдържание, тогава и пенсия на И. А. не би била отпусната и изплащана недължимо.
В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви) и съотнасянето им към приложимите правни норми. Оспореното решение на директора на ТП на НОИ София-град, което е предмет на съдебния контрол, съгласно чл. 118 от КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалния закон.
Неоснователни са възраженията относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора разноски на касаторите не се дължат, но в тяхна тежест следва да бъдат поставено претендираното от процесуалния представител на ТП на НОИ - Велико Търново юрисконсултско възнаграждение. Същото, на основание чл. 143, ал. 4 и с чл. 78, ал. 8 от ГПК, се определя на 150 лева (сто и петдесет лева), съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3669/26.11.2024 г. по адм. дело №615/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА д-р А. Н. Х., с [ЕГН] от гр. Велико Търново и д-р Н. А. Н. с [ЕГН] от [населено място], да заплатят на Териториално поделение на Национален осигурителен институт, гр. Велико Търново, пл. „Център №2, сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.
Решението е окончателно.