Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл.166 ал.4 от АПК.
Образувано е по частна жалба на М. Г., гр. София, чрез процесуалния представител адвокат Паунова срещу определение №5033 от 15.5.2025г., постановено по адм. дело №4813 по описа за 2025г. на Върховен административен съд, четвърто отделение, с което е оставено без уважение искане за спиране действието на чл.8 ал.4, изр. 2 и §47 от Правилника за администрацията на Прокуратурата на Република България, изменен и допълнен, обн. в ДВ бр.34 от 22.4.2025г., приет с решение по т.13.1 от Пленум на Висш съдебен съвет по протокол №10 от заседание на ПВСС от 10.04.2025г. Твърди неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Развиват се много подробни доводи в частната жалба като основните възражения са акцентирани върху преценка на акта по същество. Иска се на постановеното определение и да се постанови определение, с което се спре действието на цитираните разпоредби.
По делото е постъпил отговор от 02.06.2025г. от и. ф. главен прокурор на Република България и представляващ Прокуратурата на Република България. Поддържа се правилност на атакуваното определение като се поддържа на първо място недопустимост на частната жалба, на второ място – неоснователност на доводите, изложени в нея. Иска се определението да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното:
Частната жалба е допустима като подадена в срок и от страна в първоинстанционното производство по административно дело №4813 по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че всички възражения относно допустимостта на оспорването на процесния нормативен акт в конкретните му разпоредби, следва да бъде преценяван от инстанцията по същество. Настоящето производство следва да разгледа единствено предпоставките по чл.166 от АПК по искането за спиране действието на атакуваните разпоредби.
На второ място всички изложени възражения в частната жалба, касаещи основния спор – законосъобразността на атакуваните разпоредби на следва да се на чл.8 ал.4, изр. 2 и §47 от Правилника за администрацията на Прокуратурата на Република България, изменен и допълнен, обн. в ДВ бр.34 от 22.4.2025г., приет с решение по т.13.1 от Пленум на Висш съдебен съвет по протокол №10 от заседание на ПВСС от 10.04.2025г. също следва да бъдат предмет на обсъждане в основното производство.
Поради което следва да бъдат разгледани само доводите, свързани с предявеното искане за спиране действието на атакуваните разпореди на Правилника.
Съгласно чл.190 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът не постанови друго. Според препращащата норма на чл.196 от АПК, разпоредбата на чл.166 ал.4 от с.к. е приложима и съдът може, по искане на оспорващия, да бъде спряно от съда при условията на чл.166 ал.2 от АПК – при всяко положение на делото до влизане в сила на решението. Условията са посочени общо – като изпълнението на акта би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Поради което следва оспорващия да навежда твърдения към искането си именно относно настъпването на такъв тип вреди. Всички основни твърдения в частната жалба са свързани с основния спор относно приетите разпоредби на Правилника. Твърденията, че разглеждащият състав е формирал правораздавателна моля относно основния спор за законосъобразността на разпоредбите, не могат да бъдат основание при искане за налагане на мярка „спиране“. Под никаква форма, в частната жалба, няма подробно изразени опасения от настъпили, настъпващи или трудно поправими вреди за частния жалбоподател. Поради което изложеното искане в частната жалба не само не е подкрепено с доказателства, но и липсват доводи във връзка с предпоставките по чл.166 ал.2 от АПК за преценка. В подаденото оспорване пред тричленния състав, направеното искане е с изложени общи твърдения, при които принципно се разглежда, но липсва каквато и да би конкретика за настъпване на вреди на конкретния оспорващ. Оценката на работата на лицето като „много добра“ по никакъв начин не би могло да обоснове настъпване на вреди. Общото твърдение, повтарящо законовия термин, че предварителното изпълнение на оспорените разпоредби би причинило значителни или трудно поправими вреди, не би могло да замести необходимостта от конкретни твърдения за преки и непосредствени вреди на лицето, оспорващо конкретните разпоредби на акта.
Поради което частната жалба се явява неоснователна и следва определението на тричленния състав да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.235 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на първа колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №5033 от 15.5.2025г., постановено по адм. дело №4813 по описа за 2025г. на Върховен административен съд, четвърто отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.