Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Самостоятелна медико-техническа лаборатория МИК-1984“ЕООД със седалище в гр.Пловдив,представлявано от А. А. А. чрез адв. Карамитева, срещу Решение №1672 от 20.02.2025г., постановено по адм. дело №2267/2024г. по описа на Административен съд – Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснато нарушение на съществени процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени съдебното решение и вместо това делото да се върне на първата съдебна инстанция за нова разглеждане, респ. се отмени Заповед №07-РД-26-ЗСПС-1 от 24.09.2024г. на Директор РЗОК – Габрово.
Ответникът – Директор РЗОК – Габрово чрез представител по пълномощие оспорва касационна жалба.Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК.
Разгледана по същество и за основателна.
За да отхвърли жалбата на ЕООД-то, първоинстанционният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел в крайна сметка, че законосъобразно на дружеството е наложена санкция- „финансова неустойка“ в общ размер 12900 лв.
Настоящият състав на касационната инстанция намира тези изводи за неправилни, изведени при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Видно е от съдържанието на приложената пред Административния съд преписка, че в хода на развитие на производството пред Директор РЗОК – Габрово дружеството с адрес на управление гр.Пловдив е получавало всички актове или на адреса в гр.Пловдив(седалище и управление на юридическото лице), или на адреса на клона(филиала) в гр. Габрово. Самият обжалван административен акт е съобщен освен на последния адрес. В сключения между страните административен договор от 11.07.2023г. освен посочените по-горе два адреса, е вписан и имейл: [интернет адрес],както и [тел. номер].
Пред АС-Пловдив дружеството е входирало жалба срещу Заповедта за налагане на санкция, подписана от упълномощен от управителя-А. А. адвокат- адв. Л. Карамитева, в която е посочен както регистърния адрес,така и съдебен адрес- гр.Пловдив,[адрес],както и [тел. номер].
С разпореждането си от 17.10.2024г. съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните,като е посочил при призоваването на страните да се използват своевременно всички допустими по АПК и ГПК способи за връчване на съобщения. В изпълнение на това Служба „Деловодство“ към АС-Пловдив е изготвила списък за призоваване на страните за о.с.з. на 19.11.2024г., като жалбоподателят „МИК-1984“ ЕООД е следвало да се призове на съдебния адрес- гр.Пловдив,[адрес],както и [тел. номер] . Призовка е била изпратена до него(л.90 от делото на АС-Пловдив)с отбелязване ,че лицето не може да бъде открито на адреса, без да се отбележат различните дати, на които е посетен същия, както и че няма достъп до адреса.Връчването е оформено на дата 05.11.2024г с подпис на призовкар. Липсва отбелязване върху призовката да има разпореждане на съдията докладчик по какъв друг процесуален ред да се извърши връчването й, като на дата 08.11.2024г е оформен протокол от деловодителя, че на същата дата се е свързала с адв. Л.Карамитева като пълномощник на МИК-1984 ЕООД и я уведомила за часа, датата и указанията за заседанието на 19.11.2024г.На 19.11.2024г адв.Карамитева подала молба ,с който съобщила нов съдебен адрес- гр.Пловдив,[улица],[адрес],както и пълномощно от А. А. А. и поискала със заявление достъп до електронни съдебни дела, който й бил разрешен.
В първото(и единствено) проведено по делото открито съдебно заседание представител на жалбоподателя не се явил,респективно бил даден ход на делото по същество. В последствие на дата 21.11.2024г от адв. Карамитева била депозирана молба, в която същата оспорила редовността на връченото й съобщение за дата 19.11.2024г и поискала отмяна на хода по същество, като представила и удостоверение от САК-Пловдив, че от 01.11.2024г до 10.01.2025г ще бъде в почивка. Макар отново да липсва каквото и да било разпореждане от съдията докладчик върху тази молба, очевидно същата е била разменена между страните, като в становище от РЗОК-Габрово се сочи,че същата е неоснователна, но се прилага уведомление от МИК-1984 ЕООД до РЗОК Габрово, че считано от 13.11.2024г е сменен управителя на дружеството и се представлява от А. А. А..
С касационната жалба дружеството сочи, че същото не е получило призовката си за първото съдебно заседание, в което разглеждането на делото е завършило.
При тази фактическа обстановка касационна инстанция намира, че в хода на производството пред административния съд е било допуснато нарушение на съществени процесуални правила(чл.137 ал.3, във вр. с ал.2 АПК), тъй като дружеството касатор не е било призовано редовно на негов електронен адрес за първото и единствено по делото съдебно заседание, в което съдът се е произнесъл и по поисканите за допускане доказателства. Така последната е била ефективно лишена от възможност да организира защитата си, в резултат на неуведомяването и за това съдебно заседание, респ. същата не е могла да докаже твърденията в жалбата си до съда.В тази насока следва да се обърне внимание на поредността на връчване на призовките за съдебното заседание ,указана в чл.137 ал.1-3 от АПК, липсата на извършена преценка от страна на съдията докладчик за редовността на връчването, както и липсата на приложение на принципа на служебното начало, залегнал в АПК досежно представителната власт на дружеството касатор. Както бе посочено и по горе, на 13.11.2024г-т.е 6 дни преди с.з. на 19.11.2024г дружеството касатор вече се представлява от А. А. А.,което е надлежно удостоверено в Търговския регистър. Спрямо това лице пълномощното на адв. Карамитева е било депозирано на 19.11.2024г,непосредствено преди датата на съдебното заседание, поради което и призоваването й, извършено на 08.11.2024г по телефона, освен ,че не би могло да изиграе ролята на редовно съобщаване на разпореждането за насрочване на делото в открито съдебно заседание ,ведно с предупреждение за правните последици и задълженията за процесуално поведение, на практика същото е било извършено спрямо представител на дружеството касатор А. А.,който към дата 13.11.2024г вече не е бил управител на касатора. Всички тези обстоятелства показват,че дружеството касатор е било лишено от възможността да реализира в пълен обем и ефективно правото си на защита, доколкото още в жалбата си е заявил, че желае да направи доказателствени искания, след като се запознае с доказателствата в административната преписка.
Този недостатък се преценя за съществен, като същият не може да бъде отстранен в хода на развитие на производството пред касационната инстанция, която не е и съд по фактите.
Респективно, това обосновава и отмяната на съдебното решение, като на основание чл.222 ал.2, т.1 АПК делото следва да се върне за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който следва разгледа отново жалбата на дружеството касатор.
По разноските.
На основание чл.226 ал.3 АПК за понесените досега разноски произнасяне дължи първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.
По изложените съображения и на основание чл.221 ал.1 във вр. с чл.222 ал.2, т.1 и т.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №1672 от 20.02.2025г., постановено по адм. дело №2267/2024г. по описа на Административен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пловдив, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на това съдебно решение.
Решението е окончателно.