Производството е по чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, представлявана от А. Александрова, в качеството и на директор, чрез юриск. Александров, срещу Решение № 9499/05.11.2024г. по адм. д. № 23/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено Експертно решение /ЕР/ № 256 от зас. № 129/24.11.2023г. на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ, с което се потвърждава Експертно решение № 00327 от зас. № 112/19.09.2023 г. на Териториална експертна лекарска комисия при МБАЛ - Хасково АД, с което не се приема причинна връзка "трудова злополука". С решението се изпраща преписката на НЕЛК за ново произнасяне, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите в решението. Поддържат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Д. А. чрез адв. Деков, оспорва касационната жалба и излага съображения за нейната неоснователност както в съдебно заседание, така и в приложен по делото писмен отговор. Претендира разноски по делото, представяйки договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ТЕЛК към МБАЛ Хасково, при редовно призоваване, не се представлява.
Ответникът – Агенция за хората с увреждания, при редовно призоваване, не се представлява.
Ответникът- Регионална дирекция "Социално подпомагане" Хасково, при редовно призоваване, не се представлява.
Ответникът – ТП на НОИ Хасково, при редовно призоваване, не се представлява.
Ответникът „Сателит 2016“ ЕООД гр.Бургас не вземат становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна пред първоинстанционния съд е установено следното:
Между пострадалия П. Д. А./баща на жалбоподателката/ и „САТЕЛИТ-2016“ ЕООД е съществувало трудово правоотношение, считано от 01.06.2022 г. до настъпване на неговата смърт на 07.09.2022 г., като е заемал длъжността „спасител плаж“ с работно място Плаж-Слънчев бряг-център. На 07.09.2022 г., около 11:45ч. лицето изпълнявало трудовите си задължения на 15-ти и 16-ти пост на плаж Слънчев бряг-център при хотел Бургас, като оказало помощ на давещи се зад зоната за спасяване, при червен флаг. Негов колега спасител на съседен пост на същия плаж, в момента на злополуката, видял колегата си да влиза във водата и тръгнал към него, за да се включи в акцията, като помогнал да изведат давеща се. След спасителната акция, видял колегата си легнал по очи, извадил го на брега и установил, че няма жизнени показатели, започнал съживителни действия до идването на медицински екип. Според писмено заключение лекар от екипа, който пристигнал на мястото около 11:50-11:55ч, настъпилият летален край на А. се дължи на предполагаеми: „синдром на Бругада“ (изписано на латински език) и масивен инфаркт на миокарда.
В изготвената Съдебномедицинска експертиза на труп № 216/2022 г., е посочено, че при аутопсията е установен мозъчен и белодробен оток. Лекостепенно раздуване на белите дробове, суспектен участък за сърдечен инцидент, атеросклеротични промени по съдовете и аортата, остър кръвен застой във вътрешните органи. Като непосредствена причина за смъртта на лицето е посочено остра сърдечна слабост, развила се в резултат на сърдечен арест/синус арест/ с вероятно предхождащо ритъмно или проводно нарушение във водата.
С ЕР на ТЕЛК № 327 от 112/19.09.2023 г., Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ Хасково приемат, че не е налице функционална връзка между условията, при които лицето е полагало труд, и настъпилото нетравматично увреждане. ТЕЛК не приема наличието на причинно-следствена връзка между увреждането /смъртта/ и условията на труд/извършваната работа като се е позовала на заключението на съдебномедицинската експертиза на труп № 216/2022 г., където са описани установени атеросклеротични промени по съдовете и аортата и непосредствена причина за смъртта на лицето остра сърдечна слабост, развила се в резултата на сърдечен арест /синусов арест/ с вероятно предхождащо ритъмно или проводно нарушение, които според ТЕЛК са в приложното поле на разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от НМЕ и са изключени като заболявания в причинно следствена връзка с полагания труд.
По жалба на дъщерята на пострадалото лице, е постановено оспореното пред административния съд ЕР на НЕЛК № 256 от 129/24.11.2023 г. на НЕЛК, Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ, което потвърждава ЕР на
ТЕЛК, като се сочат данни за съществувала хронична обструктивна белодробна болест- ХОББ, като не е налична причинна връзка между ХОББ и непосредствената причина за смъртта на лицето, както и регистрирани хронични заболявания - Артериална хипертония и ХОББ още от 2007г.
По делото е приета и кредитирана от съда съдебномедицинска експертиза, в която вещото лице твърди, че след като е бил изложено на слънце на работното място, тялото на пострадалия е било прегрято и рязкото влизане във водата, в изпълнение служебните му задължения му е подействало като термичен шок, а в съчетание с екстремните усилия по спасяването на давещи се, е причинило внезапно спиране на сърцето на спасителя. В заключението е описано, че острата сърдечна недостатъчност, вследствие спирането на сърцето е довела до рязко задържане на кръвта във вътрешните органи и е причинила отока на белия дроб и мозъка. Според вещото лице изпълнението на трудовите задължения е довело до ритъмно-проводно нарушение и внезапно спиране на сърцето. В съдебно заседание експерта изрично е подчертал, че пострадалия не е получил инфаркт, вследствие на хипертонията, която имал, а получил ритъмно-проводни нарушения, вследствие от температурни разлики при влизането в по-студена вода и тежки физически усилия.
Решението на Административен съд Пловдив е валидно и допустимо, а разгледано по същество- правилно и обосновано, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209 АПК.
Правилно първоинстанционният съд е отменил експертното решение на НЕЛК, с което не е приета причинна връзка "трудова злополука". Настоящият касационен състав напълно споделя приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, както и правните му изводи, въз основа на нея.
Както вече е имал възможност да се произнесе Върховният административен съд /Решение № 10479/10.07.2013 г. по адм. дело № 6208/2013 г. на ВАС, шесто отделение/, в случаите, при които внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК /съгласно чл. 60, ал. 2 КСО/, които при внезапно починало лице, какъвто е процесният случай, се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията /чл. 66, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза/, както и че обсъждането на всички въпроси при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане и крайният извод дали в този случай е налице внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, което е следствие /резултат, последица/ на извършваната работа, законодателят е поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК. Затова влязлото в сила тяхно решение по тези въпроси е задължително за всички, по аргумент от чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, включително за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. Ако с решението си ТЕЛК (НЕЛК) отрича причинна връзка между нетравматичното увреждане на здравето и извършваната работа, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО има само една възможност - да издаде разпореждане за неприемане на злополуката за трудова.
Приетата по делото съдебно-медицинска експертиза не подкрепя изводите на НЕЛК и ТЕЛК. От заключението на вещото лице, както и от данните от медицинската документация може да се направи еднозначен извод, че настъпилият вредоносен резултат е в резултат от спонтанно нетравматично увреждане по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, а не става въпрос за състояние по смисъла на чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че касаторът не установява по неопровержим начин посочените в касационната жалба недостатъци на съдебното решение и нарушения на съдопроизводствените правила.
Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът е основал правните си изводи единствено и само на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и не е взета предвид цялостната медицинска документация. Съдът цялостно е анализирал всички представени писмени и гласни доказателства.
Правилно е кредитирано заключението на вещото лице, от което се установява, че пострадалият не е имал здравословни проблеми към момента на изпълнение на трудовите си задължения. Данните за регистрирани хронични заболявания - Артериална хипертония и ХОББ още от 2007г., не са изведени като причина за смъртта на пострадалия. Взето е предвид заключението от аутопсията, според която непосредствената причина за смъртта се дължи на остра сърдечна слабост, развила се в резултат на сърдечен арест /синус арест/ с вероятно предхождащо ритъмно или проводно нарушение, което се потвърждава и от приетото по делото заключение, което сочи на ритъмно-проводни нарушения и внезапното спиране на сърцето на А., които са настъпили вследствие на изпълнението на трудовите задължения от страна на същия за влизане в студената вода със загрято от слънцето тяло и да извърши тежко физическо натоварване по спасяване на двама давещи се.
Липсват данни за развитието на доказана патологоанатомично коронарна атеросклероза, с клинична изява миокарден инфаркт, който в своята клинична еволюция да е довел до смъртта на лицето по смисъла на чл. 73, ал. 2 от НМЕ.
Предвид изложеното, решението на Административен съд Пловдив е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и процесуалните правила към приетата за установена всестранно и пълно фактическа обстановка. Това налага да се остави в сила съдебното решение.
Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция, ответника- Д. А. има претенции за разноски под формата на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, които не са заплатени от лицето, а съгласно договор за правна помощ и съдействие, е договорена безплатна правна помощ на осн. чл.38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата. Тази претенция е недоказана, с оглед липсата на доказателства за материално затруднение от страна на ответника, поради което следва да се остави без уважение.
Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9499/05.11.2024г. по адм. д. № 23/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив.
Оставя без уважение претенция за присъждане на разноски в полза на Д. А..
Решението е окончателно.