Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация/КЗД/, против решение №2169 от 19.12.2024г., постановено по адм. д. №623/2024г. по описа на Административен съд-Враца/АС-Враца/.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Съображения излага в касационната жалба и в писмено становище. Претендира разноски.

Ответникът- М. Ц. П., чрез процесуален представител в писмен отговор и в СЗ оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът- Г. С. Ч., чрез процесуален представител в писмено становище смята касационната жалба за основателна и моли да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответникът- МБАЛ „Сити клиник - Свети Георги“ЕООД-Монтана, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд-Враца, по оспорване на М. П. е отменил решение № 250 от 10.09.2024г., на КЗД- петчленен разширен заседателен състав, по преписка №184/2011г., и делото е изпратено като преписка на КЗД за ново разглеждане при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

С посоченото решение № 250 от 10.09.2024г.,по сигнал на П. за дискриминация, осъществена на основата на защитени признаци „възраст“, и „увреждане“ спрямо здравноосигуреното лице Ц. М. на [възраст], баща на П., от д-р Г. С. Ч.- уролог в сектор „Урология“ на МБАЛ „Сити клиник - Свети Георги“ЕООД-Монтана, КЗД:

-установява, че ответната страна Уролог Г. С. Ч., работещ в сектор „Урология“ на МБАЛ „Сити клиник - Свети Георги“ЕООД-Монтана, не е извършил нарушение на чл.4, ал.1 и чл.37, ал.1 от ЗЗДискр., въз основа на признак „възраст“.

-установява, че ответната страна Уролог Г. С. Ч., работещ в сектор „Урология“ на МБАЛ „Сити клиник - Свети Георги“ЕООД-Монтана, не е извършил нарушение на чл.4, ал.1 и чл.37, ал.1 от ЗЗДискр., въз основа на признак „увреждане“.

-оставя без уважение сигнал вх.№44-00-1172/12.04.2021г. по описа на КЗД и допълнения с вх.№44-001407/27.04.2021г., вх.№44-00-1695/18.05.2021г.; вх.№44-002003/07.06.2021г., подадени от М. Ц. П..

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но в мотивната част на оспорения акт липсват мотиви дали спрямо визираните от сигналоподателя/жалбоподателя са налице защитените признаци „възраст“ и „увреждане“ спрямо нейния баща и дали той е търпял по-малко благоприятно третиране или е бил поставен в особено неблагоприятно положение от съответни действия и/или бездействия на ответниците.

Съдът е счел, че в хода на възобновеното административно производство е допуснато съществено нарушение на общите административнопроизводствени правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Приел е, че въпреки направеното жалбоподателката доказателствено искане в сезиращ КЗД документ, за назначаване на подходящи експерти в областта на урологията и здравната администрация, които да дадат компетентни отговори на поставените въпроси от Приложение №1 и 9, с професионална насоченост и опит, съответстващ на повдигнатия спор, АО не е допуснал това доказателствено искане без каквито и да било мотиви в заседанието на 25.10.2003г., и не е предприел активни действия при неговото осъществяване във вида и обема, поискан от сигналоподателя.

Според съда необосновано от КЗД не е допуснато и друго доказателствено искане на сигналоподателя- за разпит на свидетели за установяване на факти, относими към предмета на доказване, а също така производството е приключило без да са представени изискани АО относими доказателства от ответника МБАЛ „Сити клиник - Свети Георги“ЕООД-Монтана.

АС-Враца е приел, че в резултат на допуснатите процесуални нарушения, неизяснени са останали въведените в иницииращия административното производство документ осъществена пряка дискриминация въз основа на признаците „възраст“ и „увреждане“, в т.ч. равно ли е третиран бащата на сигналоподателката спрямо други лица- пациенти със сходни заболявания, спазени ли са изискванията на Наредба №5/06.06.2018г.- за утвърждаване на медицински стандарт „Урология“ спрямо него при извършване на биопсия на простатната жлеза, има ли извършени нарушения по 85 от Закона за здравето във вр. чл.4, ал.1 и чл.37, ал.1 ЗЗДискр.

Съдът е достигнал до извод, че в обжалваното решение на КЗД извода за липса на установяване на посочените в инициативния документ защитени признаци е направен при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата, поради което е необоснован.

Решението на АС-Враца е валидно, допустимо и правилно.

Правилно съдът е приел, че при постановяване на решението административния орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Както правилно е отбелязал административния съд, несъбирането в производството пред КЗД на доказателства, поискани от М. П., обективирани в писмо от 17.10.2023г., наименовано „Искания по преписка №184/2021г.“ до докладчика по преписката в КЗД, в молба до КЗД от 17.11.2023г., в т.ч. назначаване на съответния вид експертиза, разпит на свидетели предвид тяхната относимост към установяването на факти, пряко свързани със заявеното от същата неравно третиране по защитени признаци „възраст“ и „увреждане“ е нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Не са събрани данни за пациенти със сходна медицинска експертиза с тази на дискриминираното лице- факт относим към състава за заявената пряка дискриминация.

По този начин като не е осъществила в необходимия обем правомощията си по чл.56, ал.1 ЗЗДискр, КЗД не изяснила обстоятелствата по преписката, и като резултат производството е приключило в нарушение разпоредбите на чл.63, ал.1 и ал.2 ЗЗДискр.

Горното обосновава законосъобразния извод на първостепенния съд, че административния орган в хода на административното производство е допуснал нарушение на чл.35 АПК- решението на АО е постановено без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая.

В този смисъл заключението на АО за неизпълнение на фактическия състав на нормата на чл.4, ал.2 ЗЗДискр по защитени признаци „възраст“ и „увреждане“ е изведено при липса на факти, които КЗД е следвало да установи в хода на производството, образувано в хипотеза на подаден сигнал- чл.50, т.3 ЗЗДискр. В това производство комисията на основание предоставени от сигналоподателя данни установява нарушения на ЗЗДискр. или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице (чл.47, т.1 ЗЗДискр.), поради което в конкретния казус доказателствената тежест по чл.9 ЗЗДискр. е неправилно приложена от АО спрямо М. П..

Не се кредитират доводите в касационната жалба. Същите изцяло не кореспондират с установената по делото фактическа обстановка предвид предмета на спора, действията на АО в хода на административното производство и мотивите в тази насока на първоинстанционния съд в обжалвания съдебен акт.

На основание изложеното съдът приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, предвид което съдебното решение трябва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на ответната страна М. Ц. П. за присъждане на разноски за касационната инстанция не се уважава, поради липса на доказателства за сторени разноски.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2169 от 19.12.2024г., постановено по адм. д. №623/2024г. по описа на Административен съд-Враца.

Решението не подлежи на обжалване.