Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) против Решение №6933/27.02.2025 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №10697/2024 г., с което е обявена нищожността на заповед № РД-Е113-02-64/04.10.2024г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса, преписката е изпратена на управителя на Националната здравноосигурителна каса за произнасяне в 7-дневен срок съобразно изложеното в мотивите на решението и НЗОК е осъдена да заплати разноски.
Касаторът поддържа доводи за неправилност на решението на административния съд, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. При наличие на касационните основания по чл. 209, т.3 АПК се иска неговата отмяна и отхвърляне на жалбата срещу административния акт.
В подкрепа на тях счита, че административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 82, ал.1а от Закона за здравето, тъй като тази правна норма се отнася за услуги, които са различни от визираните услуги в чл. 82, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) Счита, че наличието на празнота в закона следва да бъде преодоляна по законодателен път. Изводите на съда били необосновани, защото не се основавали на установените фактически обстоятелства, още повече, че услугата, за която е било изискано плащане е извън задължителното здравно осигуряване в България.
Ответникът - С. Е. С. чрез адв. М. Шаркова оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли да се отхвърли като такава, а решението на административния съд да се потвърди като правилно и обосновано.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на Административен съд София – град.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд София – град е обявил нищожността на заповед № РД-Е113-02-64/04.10.2024г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса, постановил е изпращане на преписката на управителя на Националната здравноосигурителна каса за произнасяне в 7-дневен срок съобразно изложеното в мотивите по-горе и НЗОК е осъдена да заплати разноски.
По делото е установено, че с оспорената заповед e отказано одобряване на заплащането на лекарствен продукт [заличен текст], заявен със заявление с вх. № Е113-02-44/20.07.2023 г. на НЗОК, подадено от жалбоподателя. Заповедта е постановена след като преписката е била изпратена на издателя й с решение № 469/17.01.2024 г. по адм. дело № 8289/2023 г. на 72 състав на съда, оставено в сила с решение № 8199/03.07.2024г. по адм. дело № 3051/2024 г. на Върховния административен съд, VІ отделение. Със съдебното решение са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както следва: „приложение следва да намери разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, тъй като в приложения от административния орган подзаконов нормативен акт - Наредба № 2 от 27.03.2019 г., липсва правно регламентиран механизъм за заплащане на заявения лекарствен продукт. Липсата на правно регламентиран от подзаконовия нормативен акт механизъм за заплащане на необходимата медицинска услуга не означава, че правата на лицата следва да бъдат ограничени само до така регламентираните хипотези. Съобразно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 8 ЗЗ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването.
Цитираната законова разпоредба не обвързва заплащането на медицинските услуги с допълнителни условия, от което може да се направи извод, че съгласно изразената законодателна воля, българските граждани имат право на заплащане извън обхвата на задължителното здравно осигуряване за всяко лечение за заболявания, за което е установено от съответните специалисти, че е необходимо за пациента, каквато хипотеза е налице и в случая, с оглед становището на ЛКК. Изразът "заплащане на лечение за заболявания" не съдържа ограничения. Министърът на здравеопазването е овластен да определи условията и реда, по който ще се осъществи заплащането, и не е в рамките на неговата компетентност да стеснява обхвата на леченията по чл. 82, ал. 1, т. 8 ЗЗ, като изключва групи заболявания, медикаменти или медицински услуги.
Констатирано е, че Наредба № 2/27.03.2019 г. съдържа празнота по отношение лечението на здравноосигурените лица над 18 години с редки заболявания, което е квалифицирано като нарушение на принципите, разписани в чл. 2 от Закона за здравето. Както вече се посочи, едно от основните задължения на държавата е да закриля здравето на гражданите (чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България), разбирано като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, което свое задължение държавата изпълнява чрез прилагане на принципите по чл. 2 от ЗЗ, един от които е осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ.
Административен съд на София – град обсъжда мотивите на тричленния състав на ВАС, постановил решение № 8199/03.07.2024г. по адм. дело № 3051/2024г. Съдът приема, че след като не е създаден подзаконов ред за финансиране лечението на заболяването на жалбоподателя, доколкото и в мотивите на заповедта е посочено, че не са налице нормативните изисквания на Наредбата за заплащане на заявения лекарствен продукт, то управителят на НЗОК следва да се произнесе по искането и да прецени правото на лицето по чл. 82, ал. 1, т. 8 ЗЗ, без да се позовава на подзаконовия нормативен акт. Това е така, тъй като министърът на здравеопазването е овластен да определи условията и реда за заплащане на леченията, но не и да стеснява обхвата им, определен в закона. Само законодателят може да изключи заболявания и медицински дейности от обхвата на чл. 82, ал. 1, т. 8 ЗЗ“.
Съдът е установил, че независимо от по-рано дадените указания на тричленния състав на ВАС по приложението на материалния закон, настоящата заповед е постановена в несъответствие с тези указания и поради това е нищожна съгласно чл.177, ал.2 АПК. Посочва се в обстоятелствената част на оспорения акт, че след отмяната на първоначалния отказ към заявлението допълнително са представени документи, сред които декларация - Приложение № 2 към чл.10, ал.1, т. 5 от Наредба № 2/27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане (Наредба № 2); заявителят е декларирал, че няма да участва със собствени средства.
Представени са медицински документи, както следва: резултати от диагностични изследвания на [заличен текст]; позитивен резултат: [заличен текст]; епикрнза от МБАЛ” Княгиня Клементина” - София” ЕАД, № 3662/2021, по КП [заличен текст], за престой от 25.05.2021г. до 27.05.2021 г., в която е описана „Окончателна диагноза: [заличен текст], „Заключение: [заличен текст]; биопсично изследване № Б5059-68 от 10.06.2021г,, от УМБАЛ „Царица Йоана“ – ИСУЛ с отбелязана „клинична диагноза: [заличен текст]. Показа: [заличен текст]; резултат от ехография на коремни органи от 11.10.2021 г., магнитно резонансна томография (МРТ) от 15.06.2023 г. със „Заключение: [заличен текст] в изследваната област. [заличен текст]; резултат от магнитно резонансна томография от 15.06.2023 г. със заключение за [заличен текст]; ЛКК становище № 132/16.06.2023 г. от УМБАЛ “Свети Георги - Пловдив” - Клиника по педиатрия и генетични болести, в което е посочено, че [заличен текст] и криеща риска от ранна инвалидизация е уместно провеждане на прицелно лечение със [заличен текст] - медикамент с доказан ефект при [заличен текст]. Насочва се за започване на таргетна терапия със [заличен текст] c оглед на установените [заличен текст]. Дневна доза - 2 х 65мг дневно. За период от три месеца ще са необходими общо [заличен текст] капсули (3 опаковки от 60 капс.) от 25мг и [заличен текст] капсули (12 опаковки от 60 капс.) от 10 мг. Медикаментът не е регистриран в Република България и не се реимбурсира от НЗОК/ Републикански бюджет (чл.266а от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина), като приложението му е без алтернатива и е според индикация в кратката продуктова характеристика.
Медикаментът ще се осигурява от аптеката на УМБАЛ „Свети Георги“ и лечението ще се провежда по КП [заличен текст] и предимно в амбулаторни условия, [заличен текст]. Представени са също етапна епикриза от Клиника по педиатрия от 17.06.2023г., с аналогично становище; решение на обща клинична онкологична комисия/ клинична комисия по хематология № 2345/17.06.2023г.; магнитен резонанс, изследван на 27.09.2023 г., 09.01.2024 г. и 02.07.2024 г.; МРТ от 09.01.2024г. със заключение, че [заличен текст]; магнитно-резонансна томография от 02.07.2024 г.
В обстоятелствената част на оспорения акт е отбелязано и, че е направена справка за налични медицински документи от проведени диагностични и лечебни процедури на заявителя. Получено е становище от министъра на здравеопазването, съгласно което лекарственият продукт [заличен текст], принадлежащ към международно непатентно наименование [заличен текст], е разрешен за употреба от Европейската медицинска агенция (ЕМА). Съгласно точка 4.1 Терапевтични показания от кратката характеристика на продукта (КХП), същият е показан за: [заличен текст]. В точка 4.2 Дозировка и начин на приложение на КХП, изрично е посочено, че започване на лечение с [заличен текст] при възрастни не е подходящо.
Започването на лечение с [заличен текст] при пациенти над 18 годишна възраст не е в обхвата на одобрените терапевтични показания за лекарствения продукт, касаещи педиатрична популация. В списъка по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), лекарствените продукти се включват за лечение на заболявания, съответстващи на посочените в КХП терапевтични показания. В становището е отбелязано, че действащото законодателство в областта на лекарствата е предвидило възможност по изключение, при липса на алтернатива за лечение на конкретен пациент и само в интерес на неговото здраве, разрешен за употреба в страната лекарствен продукт да се прилага извън условията на разрешението за употреба на лекарствения продукт, при наличие на научни доказателства за безопасността и ефикасността на този продукт.
Тази възможност е регламентирана с разпоредбите на чл. 266б ЗЛПХМ и Раздел V. „Условия и ред за получаване на информирано съгласие, проследяване и документиране на лечението с лекарствени продукти, прилагани извън условията на разрешението за употреба, и на безопасността и ефикасността на лекарствените продукти“ от Наредба № 10/17.11.2011 г. за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, лекарствени продукти, прилагани извън условията на разрешението за употреба, и лекарствени продукти за състрадателна употреба, както и за условията и реда за включване, промени, изключване и доставка на лекарствени продукти от списъка по чл. 266а, ал. 2 от ЗЛПХМ (Наредба № 10).
Издателят на оспорения акт е обсъдил и представените от жалбоподателя решение на Обща клинична онкологична комисия/ клинична комисия по хематология № 2345/17.06.2023г. от УМБАЛ „Свети Георги", гр. Пловдив и епикриза от същата болница, в която са отбелязани резултати от МРТ, установяващи [заличен текст]. Отбелязано е в обстоятелствената част на оспорения акт, че според ЛКК становище № 132/16.06.2023г. от същото лечебно заведение, жалбоподателят е за започване на таргетна терапия с лекарствения продукт [заличен текст] ([заличен текст] 25 mg caps и 10 mg caps). Към датата на становището на ЛКК заявителят е на [възраст].
С обжалваната по делото заповед № РД-Е113-02-64/04.10.2024г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса е постановен повторен отказ, мотивиран със съображения, че заболяването се отнася към групата на [заличен текст] заболявания и няма представени медицински документи, от които да е видно, че заболяването е диагностицирано преди навършване на 18 годишна възраст и заявителят е провеждал лечение преди навършването на 18 годишна възраст. Такива документи не са налични и в информационната система на НЗОК. Органът изтъква, че няма подадени заявления и съответно издадени заповеди на управителя на НЗОК, с които е одобрено заплащането на лекарствен продукт [заличен текст] 25 mg caps и 10 mg caps за лечението на С. Е. С., преди навършване на 18 годишна възраст. Лекарственият продукт [заличен текст] ([заличен текст]) е включен в „Списък на лекарствените продукти по чл. 266а, ал.2 от ЗЛПХМ“ - заповед № РД-01-387/24.06.2024 г. на министъра на здравеопазването. Според писмо от заместник-министъра на здравеопазването, започването на лечение с [заличен текст] при пациенти над 18 годишна възраст не е в обхвата на одобрените терапевтични показания за лекарственият продукт, касаещи педиатрична популация, като е обърнато внимание, че действащото законодателство в областта на лекарствата е предвидило възможност по изключение, при липса на алтернатива за лечение на конкретен пациент и само в интерес на неговото здраве, разрешен за употреба в страната лекарствен продукт да се прилага извън условията на разрешението за употреба на лекарствения продукт, при наличие на научни доказателства за безопасността и ефикасността на този продукт.
Посочено е, че с изменението на чл. 82, ал. 3, изречение второ ЗЗ е предвидена възможността лечението на редки заболявания с лекарствени продукти и диетични храни за специални медицински цели, започнало преди навършване на 18-годишна възраст, продължава да се заплаща и след навършването на тази възраст до приключване на лечението.
Текстът е транспониран в чл. 1, ал. 3, изречение второ от Наредба № 2. Видно от законовите промени, не е предвидена възможността за лечение на лица над 18 години с [заличен текст] заболявалия, които не са започнали лечението с лекарствени продукти преди навършване на пълнолетие. Не е налице хипотезата на чл. 82, ал. 3, изречение второ от ЗЗ и чл.1, ал.3, изречение второ от посочената Наредба № 2, тъй като заявителят (към момента на подаване на заявлението/ изготвяне на медицинската документация) е бил на [възраст] и лечението със заявения за одобряване лекарствен продукт не е започнало преди навършване на пълнолетие. Не са налице предпоставките за заплащане, предвидени в Наредбата № 2.
При така установената фактическа обстановка и изложените мотиви е отказано одобряване на заплащането по заявлението на жалбоподателя. При постановяване на отказа неговият издател е възприел мотивираното предложение на председателя на Специализираната комисия по заповед № РД-18-81/27.04.2023г., приложено в преписката и становището на специализираната постоянно действаща комисия по чл.13, ал.1 от горепосочената Наредба № 2, изразено в представения протокол № Е113-07-200/03.10.2024г.
Научната обосновка на лечението на С. Е. С. с посочения медикамент е обсъдено в заключението на вещо лице по делото, което е изготвило възложената му от съда съдебно-медицинска експертиза.
От заключението на вещото лице, което е кредитирано от съда като вярно и компетентно изготвено съдът приема за установено, че спрямо С. Е. С. трябва да бъде приложена терапията с [заличен текст], която трябва да започне от лекар с опит в диагностицирането и лечението на пациенти с [заличен текст], свързани с [заличен текст]. Лечението с [заличен текст] трябва да продължи докато се наблюдава клинична полза или до прогресия на [заличен текст] или поява на неприемлива токсичност.
Вещото лице заключава, че прогнозата в случая, ако не се прилага лечение, е неблагоприятна, поради тежкото протичане с [заличен текст]. Съществува риск в следващ период за [заличен текст] с тежка инвалидизация. [заличен текст] е показан за лечение на [заличен текст]. Прилагането на лекарствения продукт [заличен текст] ([заличен текст]) би дало шанс за подобряване прогнозата и еволюцията на заболяването. [заличен текст] /[заличен текст]/, като [заличен текст].
Административен съд – София град се позовава и на становището на ЛКК, приложено в административната преписка, като го обсъжда в цялост със заключението по допуснатата съдебно – медицинска експертиза. В подкрепа на установените медицински изводи съдът съотнася и изразеното становище от министъра на здравеопазването (с вх. № Е113-02-44/04.09.2024 г. на НЗОК), в което изрично е посочено, че действащото законодателство в областта на лекарствата е предвидило възможност по изключение, при липса на алтернатива за лечение на конкретен пациент и само в интерес на неговото здраве, разрешен за употреба в страната лекарствен продукт да се прилага извън условията на разрешението за употреба на лекарствения продукт, при наличие на научни доказателства за безопасността и ефикасността на този продукт; тази възможност е регламентирана с разпоредбите на чл. 266б от ЗЛПХМ и раздел V от Наредба № 10. Липсата на друга алтернатива или метод на предложеното лечение е била безпротиворечиво установена в производството пред административния орган; аналогични са и констатациите на съдебно-медицинската експертиза. В същото производство е било представено и горепосоченото становище на ЛКК № 132/16.06.2023г. (л.33, л.137), с което са изпълнени изискванията на чл.266б ЗЛПХМ, както е указано в становището на министъра на здравеопазването. При тези обстоятелства, административният орган е следвало да постанови исканото заплащане по заявление с вх. № Е113-02-44/20.07.2023 г. на НЗОК.
Аналогични са задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с влязлото в сила решение № 469/17.01.2024г. по адм. дело № 8289/2023 г. на 72 състав на съда. В допълнение, посочено е в мотивите на решение № 8199/03.07.2024г. по адм. д. № 3051/2024г. на ВАС, VІ отделение, че: „Редът за одобряване, ползване и заплащане на услугите по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето е установен в Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗдр. и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, издадена от министъра на здравеопазването.
При тези фактически и правни изводи Административен съд София –град прогласява за нищожна заповедта на управителя на НЗОК, с която е постановен отказ от лечение на С. Е. С..
Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно.
То се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на решението са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения.
В практиката си Върховният административен съд приема, че редът за одобряване, ползване и заплащане на услугите по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето е установен в Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗдр. и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, издадена от министъра на здравеопазването. Според предвиденото в чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба българските граждани имат право на заплащане на услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗдр. във връзка с лечението им в страната или в чужбина съобразно тяхното заболяване, за които не са предвидени други механизми за финансиране със средства от държавния бюджет, общинските бюджети и от бюджета на НЗОК, или които не могат да бъдат осигурени в страната, като съобразно ал. 4 от същия член, услугите по ал. 1 се заплащат след предварително одобрение от НЗОК, дадено по реда на тази наредба.
Правилно административният съд е достигнал до извод, че в случая е ирелевантно обстоятелството, че лечението на жалбоподателя е започнало след навършване на 18 години. Видно от ЕГН на жалбоподателя, това събитие се е осъществило на [заличен текст]. Както беше посочено по-горе, датата на първо разрешаване на медикамента [заличен текст] е 17.06.2021 г. Следователно, то не е било в употреба преди навършване на посочената възраст от жалбоподателя, и съответно, не би могло да бъде приложено в предхождащия пълнолетие период.
Обосновани са правните изводи на административния съд, че целта на нормативната уредба на лечението на пациенти и заплащането му с публични средства е осигуряването на качествена и достъпна грижа за здравето. Грижата за здравето на хората е прогласена като тяхно основно право в чл. 52 от Конституцията на Република България. В допълнение, всички здравноосигурени лица имат право на безплатна медицинска помощ, определена по вид в чл. 45, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, включително по т. 11 и т. 12 предписване и отпускане на разрешени за употреба лекарствени продукти, предназначени за домашно лечение на територията на страната, и предписване и отпускане на медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предназначени за домашно лечение на територията на страната, както и на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ.
Съгласно т. 15 от последно цитираната разпоредба Националната здравноосигурителна каса заплаща медицински дейности, лекарствени продукти, диетични храни зг специални медицински цели, медицински изделия и високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба по чл. 82, ал. 1, т. 1а, 2, 3а, 6б и ал. 1а и 3 от Закона за здравето, както и медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, финансирани с трансфер от Министерството на здравеопазването съгласно Закона за бюджета на НЗОК за съответната година.
Неравното третиране на лицата, които са над 18 годишна възраст, спрямо лицата до 18 годишна възраст по признак възраст, което се установява в текста на чл.7, ал.1, т.3 от Наредба №2 от 27 март 2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане ( в сила от 01.04.2019 г., издадена от министъра на здравеопазването, обн. ДВ. бр.26 от 29 март 2019 г.), накърнява принципите на равенство в третирането, на пропорционалност, правна сигурност и защита на легитимните правни очаквания и е в противоречие преамбюла и с чл. 52, ал.3 от Конституцията на Република България. Последно посочената норма от Конституцията създава позитивно задължение за държавата, която следва да закриля здравето на гражданите. Разпоредбата от Конституцията не прави разграничение дали гражданите са под или над 18 години. Важна за държавата е грижата за здравето на хората, което ще е гаранция за тяхното благосъстояние.
Следва да бъде посочено, че и самият текст на чл. 82, ал.3 (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 17.12.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 35 от 2024 г., в сила от 19.04.2024 г.) ЗЗ не изключва лечението на лица навършили 18 години, даже напротив, в текста е предвидено, че в случаите по ал. 1а лицата до 18-годишна възраст имат право на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, която включва и заплащане със средства от държавния бюджет на медицински изделия, високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба, диетични храни за специални медицински цели, лекарствени продукти, които не са включени в списъка по чл. 262, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Лечението на онкологични и онкохематологични заболявания, както и лечението на редки заболявания с лекарствени продукти и диетични храни за специални медицински цели, започнало преди навършване на 18-годишна възраст, продължава да се заплаща и след навършването на тази възраст до приключване на лечението.
В допълнение, в мотивите на решение № 8199/03.07.2024г. по адм. д. № 3051/2024г. на ВАС, VІ отделение е посочено, че: „Редът за одобряване, ползване и заплащане на услугите по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето е установен в Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗдр. и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, издадена от министъра на здравеопазването. Съгласно чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба българските граждани имат право на заплащане на услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗдр. във връзка с лечението им в страната или в чужбина съобразно тяхното заболяване, за които не са предвидени други механизми за финансиране със средства от държавния бюджет, общинските бюджети и от бюджета на НЗОК, или които не могат да бъдат осигурени в страната, като съобразно ал. 4 от същия член, услугите по ал. 1 се заплащат след предварително одобрение от НЗОК, дадено по реда на тази наредба. От данните, съдържащи се в административната преписка, може да се заключи, че поставената диагноза, потвърдена от [заличен текст] изследване, се характеризира с [заличен текст]. Действително посоченият медикамент не е регистриран в Република България и не се реимбурсира от НЗОК, но медицинската документация не опровергава, че приложението му е без алтернатива с оглед невъзможността да се използват [заличен текст]“.
Тричленният състав на ВАС изрично се е произнесъл в смисъл, че: „след като не е създаден подзаконов ред за финансиране на лечението, а в заповедта е прието, че липсва ред за заплащане на лекарствения продукт, то управителят на НЗОК следва да се произнесе по чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗдр., без да се позовава на подзаконовия нормативен акт, и не е в неговата компетентност да стеснява обхвата на леченията по цитираната разпоредба, като изключва групи заболявания, медикаменти и медицински услуги. Едно от основните задължения на държавата е да закриля здравето на гражданите (чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България), разбирано като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие. Това свое задължение държавата изпълнява чрез прилагане на принципите по чл. 2 от ЗЗдр., един от които е осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, налагаща обосновано и прецизирано спрямо законовите разпоредби, произнасяне от страна на административния орган по разглеждане на заявленията на лицата за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗдр. и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане“.
Следва да бъде добавено и, че независимо от обстоятелството, че лицето е навършило [възраст], това не го прави по-малко нуждаещо се да получи от държавата, чрез НЗОК, съответната медицинска грижа като му се предостави за лечение лекарствения продукт [заличен текст] (включен в списъка на лекарствените продукти по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина), чрез одобряване на неговото заплащане, така, както предвижда чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България и каквото възрастово разграничение не прави чл. 82, ал.3 от Закона за здравето.
При тези констатации процесната заповед макар да е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма и съдържание, е нищожна на основание чл.177, ал.2 АПК. Съдът правилно е прогласил нейната нищожност и е постановил преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, като бъде уважено искането за заплащане на лечението. Тъй като релевантните обстоятелства са изяснени, предвид чл.77, ал.3 АПК, на основание чл.174 АПК следва да бъде определен 7-дневен срок за произнасяне по това искане.
Решението на административен съд София – град е правилно, не са налице сочените в жалбата касационни основания, поради което същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК следва да бъде уважено искането, направено от страна на ответника по касация за определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съдът определя същото на 1000 лв., съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа на адв. Шаркова по касационното дело.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №6933/27.02.2025 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело №10697/2024 г.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на С. Е. С., с [ЕГН], сумата 1000 лева (хиляда лева) – разноски по делото за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.