Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С. Л. Н., П. В. К., П. Е. Ф., Г. И. Д. и М. С. К. против чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерския съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации (обн., ДВ, бр. 44 от 30.05.2000 г., в сила от 1.10.2000 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г., доп. - ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 29.07.2016 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2018 г., в сила от 02.03.2018 г.), в частта, относно израза "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование".

По подробно изложени в жалбата, в открито съдебно заседание и в представено писмено становище аргументи жалбоподателите искат отмяна на оспорения текст на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерския съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации (обн., ДВ, бр. 44 от 30.05.2000 г., в сила от 1.10.2000 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г., доп. - ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 29.07.2016 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2018 г., в сила от 02.03.2018 г.), в частта, относно израза "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование". Претендира се присъждане на направените разноски в общ размер на 80 лева, представляващи платена държавна такса в размер на 50 лева за образуване на дело по подадената жалба и 30 лева за такса за обнародване в Държавен вестник, съгласно приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния представител юрисконсулт Иванова, в представени по делото писмени бележки и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че атакуваните текстове не противоречат на цитираните в жалбата разпоредби на нормативни актове от по-висока степен, нито при приемането им са допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на подадената жалба.

Производството е повторно, след като с Решение № 13203 от 05.12.2024 г. по адм. дело № 8906/2024 г. на 5-членен състав на ВАС е отменено Решение № 7062 от 10.06.2024 г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. дело № 2788/2024 г., в частта с която е отменена разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации, по отношение на израза "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование" и делото е върнато в тази му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. За да отмени решението в тази му част и да върне делото за ново разглеждане касационният съд е приел, че същото е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първостепенният съд е приел, че при издаването на Постановление № 27 на Министерски съвет от 23 февруари 2018 г., с което обжалваният административен акт е изменен, от кръга студенти, получаващи стипендия изрично са изключени студентите "приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование." е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Касационната инстанция е приела за основателен довода на касационния жалбоподател, че с Постановление № 27 на Министерски съвет от 23 февруари 2018 г., не е извършено посоченото изменение, с което от кръга студенти, получаващи стипендия изрично са изключени студентите "приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование.", а същото е направено с приети три изменения на текста, извършени с ПМС № 242 от 22 октомври 2002 г., ПМС № 177 от 07 август 2012 г. и ПМС № 186 от 22 юли 2016 г. Тези изменения не са обсъдени от тричленния състав на ВАС, не са събрани и доказателства в тази насока, поради което и извода за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК е необоснован. Не е обсъдена процедурата, с която е изменен обжалвания текст, а е обсъдена процедурата по приемане на ПМС № 27 от 23 февруари 2018 г., с което изменение обаче са добавени единствено думите "и граждани на държави - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство", които не са предмет на обжалване в настоящото производство. Предвид изложеното 5-членният състав на ВАС е приел, че са налице касационни основания за отмяна на решението в тази му част, тъй като съдът е отменил нормативния акт поради нарушение на процедурата по неговото приемане и не е разгледал изложените други доводи за незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт поради противоречие със закона. С касационната жалба са представени и приети процесните ПМС, с които са изменени обжалваните разпоредби, които следва да бъдат обсъдени при новото разглеждане на делото в тази му част, като при необходимост следва да се изискат допълнителни доказателства във връзка с изпълнението на процедурата по приемане на посочените текстове.

Жалбата е процесуално допустима като подадена от лица с правен интерес, съобразно изискването на чл. 186, ал. 1 от АПК. Жалбоподателите са студенти задочна форма на обучение по специалността "Право" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", за което са приложили доказателства, че са заплатили такси за обучение срещу заплащане, и като такива са лишени от възможност да получават стипендии. По правния интерес на жалбоподателите са се произнесли тричленен състав на ВАС, четвърто отделение, с Определение по хода на делото от 27.03.2024 г. по адм. дело № 2788/2024 г. и касационният 5-членен състав на ВАС с Решение № 13203 от 05.12.2024 г. по адм. дело № 8906/2024 г., който е приел, че към жалбата, въз основа на която е образувано производството пред първоинстанционния съд, са представени копия от студентските книжки на оспорващите, от които е видно, че на същите е положен печат "платено задочно обучение", с оглед което жалбоподателите са представили доказателства за наличието на правен интерес от оспорване на т. 1 от чл. 1, ал. 1 на Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерски съвет, в частта на думите "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование". Настоящият съдебен състав споделя този извод и приема, че за жалбоподателите е налице правен интерес от предявеното оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на оспорване в настоящото първоинстанционно производство е законосъобразността на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерския съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации (обн., ДВ, бр. 44 от 30.05.2000 г., в сила от 1.10.2000 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г., доп. - ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 29.07.2016 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2018 г., в сила от 02.03.2018 г.), в частта, относно израза "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование".

Изменението на разпоредбата с добавяне на израза "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование" в т. 1 от чл. 1, ал. 1 на Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерския съвет е извършено с приети три изменения, извършени съответно с ПМС № 242 от 22 октомври 2002 г., с което след думите „в страната“ се поставя запетая и се добавя "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 21, ал. 2 от Закона за висшето образование", с ПМС № 177 от 07 август 2012 г. в т. 1 след думите "по реда на чл. 21, ал. 2" е добавено "и 3", и с ПМС № 186 от 22 юли 2016 г. в чл. 1, ал. 1, т. 1 след думите "по реда на" е добавено "чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и“.

В производството пред касационната инстанция към подадената от Министерския съвет касационна жалба са приложени посочените по-горе ПМС № 242 от 22 октомври 2002 г. и доклад на министъра на образованието и науката; ПМС № 177 от 07 август 2012 г. и доклад на министъра на образованието, младежта и науката; ПМС № 186 от 22 юли 2016 г., доклад на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката и справка от портала за обществени консултации. В тази връзка касационната инстанция е дала указания, че представените пред нея и приети ПМС-та и други документи следва да бъдат обсъдени при новото разглеждане на делото в тази му част, като при необходимост следва да се изискат допълнителни доказателства във връзка с изпълнението на процедурата по приемане на посочените текстове. В изпълнение на дадените указания в открито съдебно заседание процесуалният представител на Министерския съвет на поставен въпрос дали преписката по издаване на посочените три ПМС-та е представена в цялост е отговорил утвърдително.

Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерския съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации има характера на нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 от АПК, издаден по силата на законовата делегация от разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 8 от Закона за висшето образование, съгласно която Министерският съвет утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища, поради което съдът приема, че разпоредбата на процесното постановление на Министерския съвет в посочената ѝ част е издадена от компетентен орган.

Актът е издаден в изискуемата писмена форма, изпълнено е и изискването за обнародване на акта в "Държавен вестник" като условие за неговата валидност в съответствие с разпоредбите на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и по чл. 78, ал. 2 от АПК (последното изискване е само по отношение на измененията и допълненията на разпоредбата, извършени с ПМС № 177 от 07 август 2012 г. и ПМС № 186 от 22 юли 2016 г., доколкото ПМС № 242 от 22 октомври 2002 г. и направените с него изменения са извършени преди приемането на АПК).

Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на оспорената разпоредба от подзаконовия нормативен акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 143, т. 3 от АПК по отношение на измененията на разпоредбата, извършени с ПМС № 177 от 07 август 2012 г. и ПМС № 186 от 22 юли 2016 г., поради неизпълнение на изискванията по чл. 28, ал. 2 от ЗНА, както и на тези по глава Пета, раздел Трети от АПК, касаещи изработването на проекта, публикуването и приемането му, представляващи самостоятелно основание за отмяната на нормативния акт в атакуваните му части, досежно чл. 21, ал. 3 и чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" от Закона за висшето образование. Съгласно приложимата към посочените две изменения редакция на разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА (отм., нов - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Към представените и приети по делото ПМС № 177 от 07 август 2012 г. и ПМС № 186 от 22 юли 2016 г. са приложени доклади съответно от министъра на образованието, младежта и науката и заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката, в които липсват реквизитите по чл. 28, ал. 2 от ЗНА. В тази връзка следва да бъде изследвано и наличието на изискуемото според чл. 28, ал. 2 от ЗНА съдържание на мотивите, които трябва да сочат причините, налагащи приемането на акта (т. 1), целите, които се поставят (т. 2), както и очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива (т. 4) и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз (т. 5). В случая липсват доказателства, че тези изисквания са спазени. В доклада на министъра на образованието, младежта и науката към ПМС № 177 от 07 август 2012 г. липсват каквито и да било конкретни мотиви за изменението на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ПМС № 90, а относно правото на ЕС е посочено, че не е необходимо да се изготвя справка за съответствие с правото на Европейския съюз, защото с постановлението за изменение и допълнение на ПМС № 90 не се уреждат въпроси, които са предмет на приложимо вторично законодателство. В доклада на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката към ПМС № 186 от 22 юли 2016 г. също липсват относими мотиви за направеното изменение. С оглед посоченото от съдържанието на докладите не се установяват причините за направените изменения и допълнения на разпоредбата, целите, които се преследват с тях и очакваните резултати, а не е налице и спазване на изискването за извършен анализ на съответствието на измененията с правото на ЕС, несъмнено предполагащ преценка на пропорционалността на ограничаването на права, въвеждани с атакуваните изменения на ПМС № 90/26.05.2000 г. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че мотивите не съдържат информация относно изискуемите елементи, визирани в чл. 28, ал. 2, т. 1, 2, 4 и 5 от ЗНА, даващи гаранция за спазването на основните принципи при изработването на проект на нормативен акт - обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Видно от събраните по делото доказателства, в т.ч. административната преписка, при приемане на оспорените изменения на разпоредбата в оспорената ѝ част са допуснати съществени нарушения на процесуални правила поради неизпълнение на изискванията по чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Липсата на изискуемото от закона съдържание на мотивите, освен формално нарушение по посочения текст, не дава възможност на съда и да извърши проверка спазени ли са принципите, на които трябва да отговаря подготовката на подзаконовия нормативен акт. Още повече, че според изричното правило на чл. 28, ал. 3 от ЗНА в приложимата редакция, проект за нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не следва да се обсъжда от компетентния орган. Чл. 77 от АПК на свой ред въвежда задължително обсъждане на проекта, ведно с представените по него становища, предложения и възражения. Анализът на горепосочените разпоредби налага извода, че императивно уредената от законодателя процедура цели спазване на принципите по чл. 26, ал. 1 от ЗНА, включително и осигуряването на възможност за излагане на тезите на заинтересованите лица и тяхното обсъждане, преди приемането на подзаконовия нормативен акт. С оглед формулировката на чл. 77 от АПК, текстът е относим към всички предложения и възражения, и предполага съобразяване, както с правилото на чл. 28 от ЗНА, така и с това на чл. 26 от ЗНА.

Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗНА (в относимата редакция изм. и доп. ДВ, бр. 46 от 2007 г.) преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Цитираната норма изисква публикуване на проекта с мотивите/доклада на интернет страницата на съставителя, като в процесния случай не са представени доказателства за спазване на посоченото законово изискване. Видно от представената преписка, в същата липсват доказателства, които да удостоверят публикуването на интернет страницата на министерството на проектите на ПМС-та заедно с мотивите, съответно докладите към тях, и за какъв период е извършено публикуването. Срокът, предвиден в чл. 26, ал. 2 от ЗНА (приложимата им редакция преди изменението на ЗНА с ДВ, бр. 34/2016 г.), не е формално изискване, а израз на минимална гаранция за спазване на принципите за откритост и съгласуваност.

Разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 и 3 от ЗНА в приложимата редакция (изм. и доп., ДВ, бр. 46 от 12.06.2007 г.) и чл. 77 от АПК са императивни и спазването на техните изисквания е задължително както при изработването на нов подзаконов нормативен акт, така и при последващите му изменения и допълнения. Предвид задължителния характер на изискванията по чл. 77 от АПК, чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 и ал. 3 от ЗНА (в приложимата им редакция преди изменението на ЗНА с ДВ, бр. 34/2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) неизпълнението им представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, налагащо отмяната на разпоредбата в посочените ѝ части само на посоченото основание.

Липсват доказателства и за спазване на изискванията на чл. 27, ал. 1 ЗНА (редакция ДВ, бр. 46/2007 г.), съгласно който министърът - вносител на проект за нормативен акт, който подлежи на разглеждане от Министерски съвет, го изпраща за съгласуване на органите, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране на предлагания акт или които са задължени да го прилагат и на чл. 32-36 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА), приет с ПМС № 229 от 23.09.2009 г., в приложимите редакции. Съгласно посочените разпоредби на УПМСНА, членовете на Министерския съвет съгласуват въпросите, на които те са вносители, с останалите министри. По представените за съгласуване проекти на актове министрите изразяват становище. Съгласуването се извършва в 10-дневен срок от получаването на материалите в съответната администрация. Материалите се считат за съгласувани без бележки, когато в този срок не е получено становище. Въпреки, че в придружителните писма по чл. 35, ал. 1 от УПМСНА на главния секретар на министерството са посочени като приложения и становища на министерствата по проекта и справка за отразяването им, както и доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 26 от ЗНА, такива не са представени нито пред касационната, нито пред настоящата съдебна инстанция, като процесуалния представител на МС е заявил в открито съдебно заседание, че наличните доказателства са представени. С оглед посоченото следва да се приеме, че в случая не са изпълнени и изискванията за съгласуване на проекта с другите министри.

Относно извършеното с ПМС № 242 от 22 октомври 2002 г. изменение на разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерския съвет, с което след думите „в страната“ се поставя запетая и се добавя "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 21, ал. 2 от Закона за висшето образование" следва да се посочи, че същото е направено преди влизане в сила на АПК, при действието на ЗАП и ЗНА (в относимата редакция ДВ. бр. 65 от 21 юли 1995 г.) и отменения Устройствен правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (приет с ПМС № 209 от 25.11.1999 г., обн. ДВ. бр. 103 от 30 ноември 1999 г., отм. ДВ. бр. 84 от 21 октомври 2005 г.). Видно от действащите по време на приемането на измененията на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г., извършени с ПМС № 242 от 22 октомври 2002 г., редакции на чл. 28 и чл. 32 от ЗНА и чл. 14 от Указ № 833 за прилагане на ЗНА изискването за мотивиране е относимо само към проектите за кодекси, законопроектите и проектите за нормативни укази. Такова изискване липсва и в отменените ЗАП и УПМСНА. При изготвяне, приемане и влизане в сила на измененията не са действали административнопроизводствени правила, предвиждащи изготвянето на мотиви към проект на нормативен акт, за публично оповестяване на проекта на нормативен акт, заедно с мотивите към него, както и за провеждане на обществени консултации, поради което не се установяват съществени процесуални нарушения, досежно извършеното с ПМС № 242 от 22 октомври 2002 г. изменение на разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г.

По отношение на съответствието с материалния закон настоящият съдебен състав счита, че направените с ПМС № 242 от 22 октомври 2002 г., ПМС № 177 от 07 август 2012 г. и ПМС № 186 от 22 юли 2016 г. изменения и допълнения на разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ПМС № 90 от 26 май 2000 г. са материално незаконосъобразни. Както беше посочено по-горе промяната на разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 1 на ПМС № 90 от 26 май 2000 г. с добавяне на израза "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование" е извършена с приети три изменения и допълнения, извършени съответно с ПМС № 242 от 22 октомври 2002 г., с което след думите „в страната“ се поставя запетая и се добавя "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 21, ал. 2 от Закона за висшето образование"; с ПМС № 177 от 07 август 2012 г. в т. 1 след думите "по реда на чл. 21, ал. 2" е добавено "и 3" и с ПМС № 186 от 22 юли 2016 г. в чл. 1, ал. 1, т. 1 след думите "по реда на" е добавено "чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и“. ПМС от 26 май 2000 г. е издадено на основание чл. 9, ал. 3, т. 8 от Закона за висшето образование, съгласно който Министерският съвет утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища. Според чл. 8, т. 3 от ЗВО държавата създава условия за свободно развитие на висшето образование, както и условия за достъп до висше образование, като субсидира обучението на студентите в държавните висши училища; при определени условия им осигурява стипендия, общежития и столове. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 12 от с.з студентите (и докторантите) имат право да получават стипендии. Разпоредбите на чл. 94, ал. 1 и ал. 2 от ЗВО предвиждат, че студентите (и докторантите) имат право да кандидатстват за стипендии от държавния бюджет, стипендии, учредени от висшите училища, и стипендии на физически или юридически лица, като размерите, условията и редът за получаване на стипендия от студентите и докторантите по ал. 1 се определят съответно от Министерския съвет, правилниците на висшите училища и от волята на дарителя. Цитираните разпоредби на Закона за висшето образование, уреждащи правото на стипендия на студентите в държавните висши училища, не провеждат разграничение между студентите, чието обучение е субсидирано от държавата и приеманите за обучение срещу заплащане студенти. В тази връзка е основателен доводът на жалбоподателите, че в разпоредбите на Закона за висшето образование, уреждащи правото на стипендия, законодателят използва единствено понятието „студенти“, без да прави подобно диференциране в зависимост от обстоятелството дали обучението е платено или е субсидирано от държавата. Въвеждайки подобно разграничение, подзаконовият нормативен акт е ограничил правото на стипендия на студентите, приемани за обучение срещу заплащане. Не е допустимо приемането на разпоредби в подзаконовия нормативен акт, чиито предписания се отклоняват от тези на нормативните актове от по-висока степен, защото, съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗНА съответствието им с Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен е задължително. Равенството на гражданите пред закона е изведено като конституционен принцип, който стои в основата на гражданското общество и държавата (Решение № 14 от 1992 г. на КС по к. д. № 14/1992 г.). То е формулирано още и като основно право на гражданите (Решение № 10 от 2016 г. на КС по к.д. № 3/2016 г.). Нормата на чл. 6, ал. 2 от Конституцията установява равнопоставеност на всички граждани пред закона независимо от имущественото им състояние, поради което изключва създаване на законодателство, което по различен начин да третира група граждани според тяхното имущество. Както е посочил Конституционният съд в Решение № 14 от 10 ноември 1992 г. по конституционно дело № 14 от 1992 г., равенството на всички граждани пред закона по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Конституцията означава равенство пред всички нормативни актове; социалните признаци за недопускане ограничения на правата или предоставяне на привилегии са посочени в чл. 6, ал. 2 от Конституцията изчерпателно; привилегии, основани на посочените в чл. 6, ал. 2 от Конституцията социални признаци, са нарушения на принципа за равенство на всички граждани пред закона. Създаденото с измененията и допълненията на разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. ограничаване на правото на получаване на стипендия на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование, е в нарушение на принципа за равенството на гражданите пред закона и недопускане на привилегии, основани на имуществено състояние, установен в чл. 6, ал. 2 от Конституцията. Атакуваните текстове на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерския съвет противоречат и на чл. 3, буква "в" от Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието, според който държавите, които са страни по конвенцията, се задължават да не допускат, що се отнася до плащането за обучение, предоставянето на стипендии и на всяка друга помощ на учащите се, а също така даването на разрешения и привилегии, които могат да бъдат необходими за продължаване на образованието в чужбина, никакви различия по отношение на учащите се - граждани на дадена страна, от страна на държавните органи, освен различията, основани на техния успех или нужди. Изключването на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование, от кръга на лицата, които имат право на стипендия, не представлява различие, основано на техния успех или нужди по смисъла на чл. 3, буква "в" от Конвенцията.

Предвид изложеното, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, приема, че оспорената по делото разпоредба на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерския съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации (обн., ДВ, бр. 44 от 30.05.2000 г., в сила от 1.10.2000 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г., доп. - ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 29.07.2016 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2018 г., в сила от 02.03.2018 г.), в частта, относно израза "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование" следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора неоснователна е претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателите са направили искане за присъждане на направените от тях съдебни разноски в общ размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи платена държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева за образуване на дело по подадената жалба и 30 (тридесет) лева за такса за обнародване в Държавен вестник. Същите разноски вече са присъдени с Решение № 7062 от 10.06.2024 г. по адм. д. № 2788/2024 г., ІV отд. на ВАС, което не е отменено от касационната инстанция в частта на присъдените разноски, поради което не следва да бъдат присъждани и от настоящата инстанция. Разноски за производството пред петчленен състав на ВАС не са претендирани и липсват доказателства такива да са извършени, поради което не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на С. Л. Н., П. В. К., П. Е. Ф., Г. И. Д. и М. С. К. разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерския съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации (обн., ДВ, бр. 44 от 30.05.2000 г., в сила от 1.10.2000 г., доп. - ДВ, бр. 101 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г., доп. - ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 29.07.2016 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2018 г., в сила от 02.03.2018 г.), в частта, относно израза "с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "б" и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование".

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

При влизане в сила на решението да се осъществи процедурата по чл. 194 от АПК.