РЕШЕНИЕ

№ 7821

София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и пета година в състав:

   
Председател: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
Членове: ЮЛИЯ ТОДОРОВА
СЛАВ БАКАЛОВ
     
при секретар Мариана Салджиева и с участието
на прокурора Момчил Таралански изслуша докладваното
от съдията Слав Бакалов  
по административно дело № 2040/2025 г.
 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Смолян, подадена чрез главен юрисконсулт Т. Пейковски, против решение № 41/10.01.2025 г. постановено по адм. дело № 318/2024 г. по описа на Административен съд гр. Смолян, с което е по жалба от „Д-р Д. П. - Амбулатория за първична медицинска помощ по дентална медицина - индивидуална практика“ ЕООД гр. Смолян е отменена Заповед за налагане на санкции № 21/РД-08-415/19.08.2024 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Смолян, с която на „Д-р Д. П. – АПМПДМ-ИП“ ЕООД гр. Смолян е наложена санкция: финансова неустойка в размер на 150 лева, на основание чл. 158, ал. 1, т. 1 от НРД за ДД 2023-2025 г. (Национален рамков договор № РД-НС-01-3 от 01.09.2023 г., за денталните дейности между Националната здравноосигурителна каса и българския зъболекарски съюз за 2023-2025 г.), за нарушение на чл. 84, ал. 1, т. 2 и чл. 97, т. 2, буква „а“ от НРД за ДД 2023-2025 г. и са присъдени разноски.

Касационният жалбоподател излага подробни доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за неправилен извода на съда за противоречие на разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 1 от НРД за ДД 2023-2025 г. с норма от по-висок ранг. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против заповед за налагане на санкции № 21/РД-08-415/19.08.2024 г. на Директора на РЗОК-Смолян. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и разноски за касационното производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на другата страна в условия на евентуалност.

Ответникът „Д-р Д. П. – АПМПДМ-ИП“ ЕООД гр. Смолян, не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна.

В производството пред Административен съд – Смолян е установено, че е била наложена санкция на „Д-р Д. П. – АПМПДМ-ИП“ ЕООД гр. Смолян със заповед от № 21/РД-08-415/19.08.2024 г. на директора на РЗОК – Смолян в размер на по 150,00 лева за един случай - неправилно вписан орален статус в амбулаторен лист с НРН № 24152501D443 от 31.05.2024 г., изготвен от д-р Д. П. на К. Т. Г. относно [заличен текст] в нарушение на чл. 84, ал 1, т. 2 и чл. 97, т. 2, буква „а“ от НРД за ДД 2023-2025 г. За нарушението е съставен протокол № 21/РД-11-216/24.07.2024 г., който е връчен на проверяваното лице на 30.07.2024 г. по реда на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО. Против протоколът не е постъпило възражение от адресата на акта в предвидения срок, поради което Директорът на РЗОК – Смолян е издал обжалвания пред Административен съд – Смолян административен акт.

Съдът е приел, че административния орган е издал решението си при неправилно приложение на материалния закон. Неправилно в оспорената заповед директорът на РЗОК - гр. Смолян се бил позовал на чл. 158, ал. 1, т. 1 от НРД за ДД за 2023-2025 г.. В разпоредбите на чл. 59, ал. 13, във връзка с чл. 59, ал. 11, т. 3 от ЗЗО законодателят бил предвидил различни материални предпоставки за налагане на финансова неустойка, а именно системно нарушаване на критериите за качество на денталната помощ, регламентирано в НРД за ДД за 2023-2025 г. Норма от подзаконов нормативен акт, каквато в случая се явявала разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 1 от НРД за ДД за 2023-2025 г., не можела да се противопостави на действието на норма от по-висок ранг и не можело да въвежда изисквания, каквито законът не предвиждал. В този случай, на основание чл. 5, ал. 1 от АПК следва да се приложат нормите на ЗЗО.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно.

Касационната инстанция не споделя извода на първоинстанционният съд за това, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 73 ал.1 т.7 и т.8 от ЗЗО контролните органи по чл. 72, ал. 2 имат право: да проверяват съответствието на дейността на изпълнителите с критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД в съответствие с чл. 59в и да проверяват вида и обема на оказаната медицинска и/или дентална помощ по договор с НЗОК. Съгласно чл.74 ал.3 ЗЗО при установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1 съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 съставя и подписва протокол, в който описва установените факти. Според чл.74 ал.5 от ЗЗО когато лицето – обект на проверката, не изрази становище по ал. 4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция. В същия смисъл са и разпоредбите на Глава осемнадесета и Глава деветнадесета НРД за ДД за 2023-2025 г., където са посочени способите за установяване на нарушенията, диференцирани са случаите на нарушения и санкциите предвидени за тях.

Следователно разпоредбите на чл.59 ал.1 т.3 и т.4 от ЗЗО регламентират само част от случаите, в които може да се наложи санкция под формата на „финансова неустойка“, но не и всички такива случаи, доколкото такава възможност е предвидена и в чл.74 ал.5 от ЗЗО за нарушения по чл. 73, ал. 1 от същия закон.

Съгласно чл. 59в т.4 от ЗЗО критерии за достъпност и качество на медицинската помощ са предоставяне на медицинска помощ в съответствие с утвърдените медицински стандарти и Правила за добра медицинска практика. Правила за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина в Република България са издадени от министъра на здравеопазването, oбн., ДВ, бр. 41 от 8.05.2020 г. Според тези правила за лекарите по дентална медицина добрата медицинска практика включва правила за качеството на следната дейност, а именно: осигуряване на висок стандарт на диагностика и лечение; адекватно оценяване на състоянието на пациента, базирано на медицинската му история и клиничната картина, и параклинични изследвания. В практиката си лекарят по дентална медицина трябва да: преценява и не излиза извън рамките на собствената си професионална компетентност и при необходимост да търси колегиална помощ; компетентно диагностицира, провежда или насочва за лечение; води ясна, коректна, четлива, актуална медицинска документация за пациента; Добрата дентална практика включва: адекватна преценка на състоянието на пациента; провеждане и планиране на изследвания и лечение, когато е необходимо; насочване на пациента към друг лекар по дентална медицина/лекар, ако се налага. Лекарят по дентална медицина трябва да бъде добросъвестен и точен при работа с медицинската документация, включително при описание на здравните услуги, които предоставя на пациентите.

Съгласно чл.97 т.2 б.“а“ от НРД за ДД за 2023-2025 г. критериите за качество и достъпност на лечебната дейност в денталната медицина са: за качество на лечението: а) орален статус – пълен и правилно вписан. Според чл. 153 ал.1 т.1 от същия нормативен акт управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лв., когато изпълнител на дентална помощ е извършил някое от следните нарушения: нарушаване на критериите за качество на денталната помощ, регламентирани в НРД.

По делото безспорно е установено, че снетият на пациента Г. орален статус не съответства на действителното състояние на пациента, с което ответника по касацията не е изпълнил задължението си по чл.97 т.2 б.“а“ от НРД за ДД за 2023-2025 г., поради което правилно му е наложена санкция по посочения текст от нормативния акт.

По горните съображения настоящият състав намира, че оспорената пред първата инстанция заповед на директора на РЗОК – Смолян е издадена при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страда от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесния акт на администрацията е необоснован. При наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение, следва да бъде отменено. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената първоначална жалба на „Д-р Д. П. – АПМПДМ-ИП“ ЕООД гр. Смолян, следва да се отхвърли като неоснователна.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл.228 във връзка с чл. 143, ал. 3 и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 и чл. 25а, ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ, „Д-р Д. П. – АПМПДМ-ИП“ ЕООД гр. Смолян следва да бъде осъдена да заплати на Националната здравноосигурителна каса разноски за държавна такса в касационното производство в размер на 200 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за двете съдебни инстанции, съответстващо на сложността на спора и реално извършената дейност от юрисконсулта.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. второ от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 41/10.01.2025 г. постановено по адм. дело № 318/2024 год. по описа на Административен съд Смолян и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д-р Д. П. - Амбулатория за първична медицинска помощ по дентална медицина - индивидуална практика“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Смолян, [адрес] против заповед за налагане на санкция № 21/РД-08-415/19.08.2024 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса Смолян.

ОСЪЖДА „Д-р Д. П. - Амбулатория за първична медицинска помощ по дентална медицина - индивидуална практика“ ЕООД, ЕИК 203165831, със седалище и адрес на управление гр.Смолян, [адрес] да заплати на Национална здравноосигурителна каса разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

 

     
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН
 
секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА

/п/ СЛАВ БАКАЛОВ