Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на С. И. П. от [населено място] против Решение №3627/19.11.2024 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело №226 / 2024 г., с което е отхвърлена жалбата на С. И. П. от [населено място] № 114 против Експертно решение № 40 / 30.01.2024 г., издадено от Специализиран състав по нервни, очни и ССЗ на Националната лекарска комисия и същата е осъдена да заплати на Национална експертна лекарска комисия гр. София сумата от 100 лв. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебното решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и уважаване на жалбата срещу оспорения административен акт.
Ответникът- Национална експертна лекарска комисия - специализиран състав по нервни, очни болести и ССЗ, оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Поддържа доводи за правилност на решението на административния съд, поради което да се остави в сила.
Ответникът- Териториална експертна лекарска комисия при МБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД, не изразява становище.
Ответникът- Агенция за хората с увреждания, редовно призована, не изразява становище.
Ответникът- "ДКЦ" ЕООД - Горна Оряховица, не изразява становище.
Ответникът- Община-Велико Търново, не изразява становище.
Ответникът- Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Велико Търново, не изразява становище.
Ответникът-Териториално поделение на НОИ - Велико Търново, редовно призовано, не изразява становище.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С обжалваното първоинстанционно решение административният съд е отхвърлил жалбата на С. И. П. от [населено място] № 114 против Експертно решение № 40 / 30.01.2024г. издадено от Специализиран състав по нервни, очни и ССЗ на Националната лекарска комисия и същата е осъдена да заплати на Национална експертна лекарска комисия гр.София сумата от 100лв. За да се произнесе в посочения по-горе смисъл съдът е приел за установено от фактическа страна следното:
Касаторката С. И. П. работи по трудово правоотношение в Община Велико Търново. В хода на делото пред първата инстанция е установено, че [заличен текст]. Установено е, че има [заличен текст] и има издавани редица решения на ТЕЛК.
На 02.05.2023 г. С. П. е била приета за лечение по клинична пътека [номер] в отделението по очни болести на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ Велико Търново. Изписана е на 09.05.2023 г., като в приложената епикриза е вписана окончателна диагноза [заличен текст] и придружаващи заболявания [заличен текст]. От болницата е издаден болничен лист № Е20231550347 / 09.05.2023 г. за болнично и домашно лечение. Този болничен лист е продължаван с болнични листи № Е 20231452195 / 30.05.2023 г. за 30 дни, № Е 20231859387 / 29.06.2023 г. за 30 дни, № Е 20232202559 / 31.07.2023 г. за 30 дни и № Е 20232471295 / 30.08.2023 г. Във всички болнични листи е посочена диагноза [заличен текст].
Издаденият на лицето Болничен лист № Е 20232471295 / 30.08.2023 г. е оспорен от директора на ТП на НОИ - Велико Търново пред Териториална лекарска комисия към МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ Велико Търново. Последната с Експертно решение № 782 / 24.11.2023 г. отменя болничния лист. Експертното решение е оспорено от С. П. пред Националната експертна лекарска комисия, която с Експертно решение № 40 / 30.01.2024 г. го потвърждава. Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискваната от закона форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заключил е, че решението е в съответствие с материалноправните разпоредби.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Не са налице посочените от жалбоподателката касационни основния за отмяна на обжалваното първоинстанционно съдебно решение.
Обосновано съдът достига до извод, че актът, подлежащ на оспорване, е издаден от оправомощен за това орган, които черпи основание за своята компетентност на основание чл.103, ал.4 и чл.112, ал.1, т.3 от Закона за здравето. Експертното решение е издадено от специализиран състав по нервни и очни болести, съобразно диагнозата на С. П.. Поясненията за медицинското състояние на лицето са възприети от ТЕЛК на основание данните от медицинското експертно досие за провеждани изследвания и лечение на жалбоподателката.
Като се позовава на медицинската документация по делото, чиято доказателствена сила не е оборена от касатора с оглед на доказателствената й стойност, правилно съдът преценява, че специализираният състав по нервни и очни болести е определен съобразно диагнозата на оспорващата от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, по аргумент от разпоредбата на чл.49, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Съгласно този текст НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза.
Обосновани от доказателствата по делото са изводите на първоинстанционния съд, който е установил, че специализираният състав на НЕЛК по нервни и очни заболявания се произнася въз основа на приложената медицинска документация. Завършен е фактическия състав, удостоверяващ надлежно изпълнение на изискванията за форма и съдържание на акта.
Доказателствата по делото правилно са преценени от решаващия съд, който е приел, че липсата на данни в документацията за заболяване [заличен текст] се потвърждава и от приетото по делото заключение на вещото лице. Съгласно дадените в съдебно заседание показания от вещото лице [заличен текст] е моментно състояние, водещо до дискомфорт на лицето, но не и обуславящо временна неработоспособност. Обективното състояние на жалбоподателката обуславя трайна неработоспособност, тъй като независимо от лечението загубата на зрение не може да бъде възстановена. Такова е и становището на вещото лице – на въпрос на жалбоподателката е отговорено „лечението е палеативно, т.е. за известно време може да получи субективно усещане за подобряване, но обективно нищо няма да се подобри“. След като не е възможно възстановяване на здравето, то не е налице временна неработоспособност и в нарушение на закона е издаден болничен лист за временна неработоспособност.
Съдът е кредитирал и приложените по делото амбулаторните листи за преглед, и въз основа на тях е направил извод за обективното състояние на жалбоподателката, съответно по отношение на [заличен текст]. Няма констатирани [заличен текст], поради което и липсва фактическо описание на вписаната диагноза [заличен текст]. Това противоречие между фактическото състояние на пациента и дадената му диагноза е и основанието за отмяна на болничния лист от ТЕЛК.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция.
Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №3627/19.11.2024 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело №226 / 2024 г.
Решението е окончателно.